Законът за движение на съвременното общество (капитализма)
Критика на политическата икономия (наука и практика)

КАРЛ МАРКС

ЕЛЕКТРОНЕН
(компютърен и онлайн) вариант на
„КАПИТАЛЪТ“

Имате пред себе си най-добрия (луксозен) вариант на КАПИТАЛЪТ на Карл Маркс в България. Не само най-удобен за четене и възприемане, но и редактиран по най-добрия начин от хора, които разбират от икономика (и български език), за разлика от официални преводи по време на ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ у нас преди 1989, силно повлияни от руски. Затова преди изобилстваха русизми, които замъгляват същостта на икономическите понятия. Поправени са и много печатни, граматически грешки, неясни словореди и дори на места обратния смисъл. Отстранено е излишното многословие, признак на затруднения при превода и на нeразбиране на смисъла. Този вариант не е съвсем лишен от грешки, които са само технически по вина на софтуера при прехвърлянето на текста от снимки към букви...

Трябва да започнете отначало и да не пропускате нито дума, защото това е наука, а не развлекателен роман. Понятийният апарат и по-специално на микроикономиката (производство, стойност, разпределение, т.е. марксизъм), вече не се изучава официално никъде у нас, тя бе съзнателно ликвидирана още в началото на 80-те години на 20-и век, за да могат новоизлюпените наши капиталисти (олигархо-мафията) безнаказано и неусетно да крадат. В много висши учебни заведения на САЩ се изучава „Капиталът“ и то с учението за класите и класовата борба, а тук???

ВНИМАНИЕ!cc0
Материалите са огромни по размер и затова
препоръчваме всичко да гледате онлайн,
за да не задръствате устройствата си, затова
ИЗЧАКАЙТЕ ТЪРПЕЛИВО ТЯХНОТО ЗАРЕЖДАНЕ.

ТОМОВЕ:
ПЪРВИ, ВТОРИ, ТРЕТИ, ЧЕТВЪРТИ

ИНТЕРНЕТ СВИТЪЦИ НА ТОМ 1
– ​Предговори и послеслови
ПРОЦЕСЪТ НА ПРОИЗВОДСТВО НА КАПИТАЛА
– ​Отдел първи: Стока и пари
– ​Отдели втори и трети: Превръщането на парите в капитал. Производството на абсолютна принадена стойноста
– ​Отдел четвърти: Производството на относителна принадена стойност
​– Отдели пeти и шести: Производството на абсолютна и относителна принадена стойност. Работна заплата
– ​Отдел седми: Процесът на натрупване на капитал

ИНТЕРНЕТ СВИТЪЦИ НА ТОМ 2
ПРОЦЕСЪТ НА ОБРЪЩЕНИЕ НА КАПИТАЛА
– Отдел първи: ​Метаморфозите на капитала при неговото обръщение
– Отдел втори: ​Оборотът на капитала
– Отдел трети: ​Възпроизводство и обръщение на целия обществен капитал

ИНТЕРНЕТ СВИТЪЦИ НА ТОМ 3
ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО

– ​ЧАСТ ПЪРВА;
– ​Отдел първи: Превръщане на Принадената стойност в печалба и Нормата на принадената стойност – в Норма на печалбата
– ​Отдел втори: Превръщане на печалбата в средна печалба
– Отдел трети: Закон за склонността към спадане на нормата на печалбата
– ​Отдел четвърти: Превръщане на стоковия капитал и паричния капитал в стоково-търговски капитал и парично-търговски капитал (търговски капитал)
​– Отдел пети: Разпадане на печалбата на лихва и предприемачески доход. Лихвоносният капитал

– ЧАСТ ВТОРА;
– ​Отдел пети (продължение): Разпадане на печалбата на лихва и предприемачески доход. Лихвоносният капитал
– Отдел шести: Превръщане на добавъчната печалба в поземлена рента
– ​Отдел седми: Доходи и техните източници

ИНТЕРНЕТ СВИТЪЦИ НА ТОМ 4
ТЕОРИИ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ

– ​ЧАСТ ПЪРВА
– Глави 1, 2, 3, 4
– Глави 5, 6, 7, ПРИЛОЖЕНИЯ
– ЧАСТ ВТОРА
– Глави 8, 9, 10
– Глави 11, 12, 13, 14, 15
– Глави 16, 17, 18, ПРИЛОЖЕНИЯ
– ЧАСТ ТРЕТА
– Глави 19, 20
– Глави 21, 22, 23
– Глави 24, ПРИЛОЖЕНИЯ

– МИСЛИ НА КАРЛ МАРКС

   с коментари от авторите на сайта

ВИДЕО КУРСОВЕ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА
„КАПИТАЛЪТ“
от двама сензационни в САЩ професори по икономика:

Нека от сега да е ясно на всеки, който има намерение да чете „Капиталът“. Това е научен труд, предназначен за учени, които трябва да имат няколко последователно свързани цели:

1. Да разберат механизмите на движение на обществото, неговите недостатъци и предимства.
2. Да се стремят да подобрят предимствата и отстранят недостатъците.
3. Да изграждат ново общество, като запазят предимствата на старото и намерят нови принципи за развитие.

Т.е. целта на Маркс да напише „Капиталът“ не е била да прави ПАРТИЙНА ИДЕОЛОГИЯ за гламосване на масите и да ги повлече незнайно къде, а точно обратно - да ликвидира политиката (политиците и политическата партийна система, оправдаващи грабежа на капитализма) в икономиката и да даде нова наука за обществото на тия, които имат интелектуални и физически сили да се борят за промяна. Т.е. малцина са тия, които имат сили и желание да се развиват в някаква наука.

Т.е. ако се надявате тук да се обогатите само идеологически, т.е. да се налапате с учени фрази и цитати, без да искате да приложите наученото на практика и то в микро икономиката (в трудовите и управленски задачи на производството), то вие ще бъдете излъгани от самите себе си. Защото вашите цели и целта на това произведение на Маркс ще бъдат коренно противоположни, а това ще породи морален конфликт между вас и целта на Маркс и в края на краищата ще си изгубите времето.

Т.е. тази страница тук е предназначена за хора, които искат да се ПОСВЕТЯТ на науката икономика (не на политиката) и за това искат и могат да отделят сили и продължително време (месеци, години, а дори и ...цял един живот, както го е направил самият Маркс).

Нека започнем с видео лекциите на професора по икономика Ричард Уулф. За да видите още с какви ПРАКТИЧЕСКИ (неполитически) дейности се занимава той, кликнете снимката:

ЧЕТЕНЕ НА „КАПИТАЛЪТ“
НА МАРКС С ДЕЙВИД ХАРВИ

Отново едно общество без партийни и политически амбиции, посветено на просвещението на хората – изучаване на икономическата Теория за стойността на Маркс по неговия основен труд с цел създаване на кадри за управление на бъдещата социалистическа икономика на Съединените щати – една съвсем прагматична цел, за разлика от повечето партийни „комунистически“ организации по света, които пренебрегват науката комунизъм за сметка на политически изяви, напълно обречени в условията на олигархическата изборна и икономическа система.

ПЪРВАТА СЕРИЯ ЛЕКЦИИ са върху Том ПЪРВИ, а ВТОРАТА СЕРИЯ - върху Том ВТОРИ и в някои лекции - отчасти върху том ТРЕТИ.

ВНИМАНИЕ! Само първите два филма са изцяло преведени на български език. Всички останали са с английски субтитри, но вие може да ги настроите на автоматичен превод. Той не е добър, защото е от автомат („Гугъл-преводач“) (машина за превод), но ако усвоите терминологията от по-горния курс на Ричард Уулф, ще разбирете всичко...

ЧЕТЕНЕ НА ТОМ ПЪРВИ НА
„КАПИТАЛЪТ“ С ДЕЙВИД ХАРВИ

13

ЧЕТЕНЕ НА ТОМ ВТОРИ НА
„КАПИТАЛЪТ“ С ДЕЙВИД ХАРВИ

cc1

(горе)

ТОМ ПЪРВИ

ТОМ ПЪРВИ
ПРЕДГОВОРИ И ПОСЛЕСЛОВИ

ТОМ ПЪРВИ: ПРЕДГОВОРИ И ПОСЛЕСЛОВИ

СЪДЪРЖАНИЕ
 1. Предговор от Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС
 2. ПРЕДГОВОР ОТ ЛЕНИН
     * Карл Маркс – кратка биография
     * Учението на Маркс – Философски материализъм
     * Диалектика
     * Материалистическо разбиране на историята
     * Класова борба
 3. Икономическото учение на Маркс
* Стойност. * Принадена стойност. * Социализъм. * Тактика на класовата борба на пролетариата. * Диктатура на пролетариата.
 4. Предговор към І издание. (Лондон, 25 юли 1867 г., К.М.)
 5. Послеслов към ІІ издание. (Лондон, 24 януари 1873 г., К.М.)
 6. Предговор към френското изд. (Лондон, 18 март 1882 г., К.М.)
 7. Послеслов към френското изд. (Лондон, 28 април 1875 г. К.М.)cs2
 8. Предговор към ІІІ издание. (Лондон, 7 ноември 1883 г., Ф.Е.)
 9. Предговор към английското изд. (5 ноември 1886 г., Ф.Е.)
10. Предговор към ІV издание. (Лондон, 15 юни 1890 г., Ф.Е.)

(горе)
ТОМ ПЪРВИ
ПРОЦЕСЪТ НА ПРОИЗВОДСТВО НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛ ПЪРВИ: СТОКА И ПАРИ

ОТДЕЛ ПЪРВИ: СТОКА И ПАРИ

Глава първа: Стоката
1. Двата фактора на стоката: потребителна стойност и стойност
2. Двояк характер на въплътения в стоките труд
3. Формата на стойността или разменната стойност
А. Проста, единична или случайна форма на стойността
     1) двата полюса на стойностния израз: относителна форма на стойността и еквивалентна форма
     2) относителната форма на стойността
         а) съдържание на относителната форма на стойността
         б) количествена определеност на относителната форма на стойността
     3) еквивалентната форма на стойността
     4) простата форма на стойността в нейната цялост
Б. Пълна или разгъната форма на стойността
     1) разгънатата относителна форма на стойността
     2) отделната еквивалентна форма на стойнстта
     3) недостатъци на пълната или разгърнатата форма на стойността
В. Всеобщата форма на стойността
     1) изменен характер на формата на стойността
     2) отношение между развитието на относителната форма на стойността и развитието на еквивалентната форма
     3) преход от всеобщата форма на стойността към паричната форма
Г. Парична форма на стойността
Д. Стоковият фетишизъм и неговата тайна

Глава втора: Процесът на размяната

Глава трета: Парите или стоковото обръщение
1. Мярка на стойностите
2. Средство за обръщение
    а) Метаморфозата на стоките
    б) Обръщението на парите
    в) Монетата. Стойностният знак
3. Пари
    а) Образуване на съкровища cs3
    б) Платежно средство
    в) Световни пари

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), в книгоиздаването като бележки „под линия“.

(горе)
ТОМ ПЪРВИ
ПРОЦЕСЪТ НА ПРОИЗВОДСТВО НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛ ВТОРИ
ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ПАРИТЕ В КАПИТАЛ

ОТДЕЛ ТРЕТИ
ПРОИЗВОДСТВОТО НА АБСОЛЮТНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

ОТДЕЛ ВТОРИ:
ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ПАРИТЕ В КАПИТАЛ

Глава четвърта: Превръщането на парите в капитал
1. Всеобщата формула на капитала
2. Противоречия на всеобщата формула
3. Покупка и продажба на работната сила

ОТДЕЛ ТРЕТИ:
ПРОИЗВОДСТВОТО НА АБСОЛЮТНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

Глава пета: Трудовият процес и процесът на нарастване на стойността
1. Трудовият процес
2. Процес на нарастване на стойността

Глава шеста: Постоянен капитал и променлив капитал

Глава седма: Нормата (%-ът) на принадената стойност
1. Степента на експлоатация на работната сила
2. Изразяване стойността на продукта в пропорционални части на продукта
3. „Последният час“ на Сениор
4. Принаденият продукт

Глава осма: Работният ден
1. Границите на работния ден
2. Неутолимата жажда за принаден продукт. Фабрикант и чокоин
3. Отрасли на английската промишленост без законни граници на експлоатацията
4. Дневен и нощен труд. Системата на смени
5. Борбата за нормален работен ден. Принудителни закони за удължаване на работния ден от средата на 14-ти до края на 16-ти век
6. Борбата за нормален работен дан. Принудително ограничаване на работното време по законодателен ред. Английското фабрично законодателство през 1833-1864 г.cs4
7. Борбата за нормален работен ден. Влиянието на английското фабрично законодателство върху другите страни

Глава девета: Норма (%) и маса на принадената стойност

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), в книгоиздаването като бележки „под линия“.

(горе)
ТОМ ПЪРВИ
ПРОЦЕСЪТ НА ПРОИЗВОДСТВО НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОТНОСИТЕЛНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ:
ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОТНОСИТЕЛНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

Глава десета: ПОНЯТИЕ за относителна принадена стойност

Глава единадесета: Кооперация

Глава дванадесета: Разделение на труда и манифактура
1. Двояк произход на манифактурата
2. Частичният работник и неговият инструмент
3. Двете основни форми на манифактурата – разнородна и цялостна манифактура
4. Разделението на труда в манифактурата и разделението на труда в обществото
5. Капиталистическият характер на манифактурата

Глава тринадесета: Машини и едра промишленост
1. Развитие на машините
2. Пренасянето на стойност от машините върху продукта
3. Първи въздействия на машинното производство върху работника
    а) Присвояване на добавъчни работни сили от страна на капитала. Женски и детски труд
    б) Удължаване на работния ден
    в) Интензификация на труда
4. Фабриката
5. Борба между работник и машина
6. Компенсационната теория за изместените от машините работници
7. Отблъскване и привличане на работници във връзка с развитието на машинното производство. Кризи в памучната индустрия
8. Революционизиране на манифактурата, занаята и домашното производство от едрата промишленост
    а) Премахване на кооперацията, основана върху земята и върху разделението на труда
    б) Обратното въздействие на фабричното производство върху манифактурата и домашното производство
    в) Съвременната манифактура
    г) Съвременното домашно производство
    д) Преход на съвременната манифактура и на домашното производство към едра промишленост. cs5
9. Фабрично законодателство (санитарни и образователни постановления). Неговото всеобщо разпространение в Англия
10. Едра промишленост и земеделие

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), в книгоиздаването като бележки „под линия“.

(горе)
ТОМ ПЪРВИ
ПРОЦЕСЪТ НА ПРОИЗВОДСТВО НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛ ПЕТИ
ПРОИЗВОДСТВОТО НА АБСОЛЮТНА И ОТНОСИТЕЛНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

ОТДЕЛ ШЕСТИ
РАБОТНА ЗАПЛАТА

ОТДЕЛ ПЕТИ:
ПРОИЗВОДСТВОТО НА АБСОЛЮТНА И ОТНОСИТЕЛНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

Глава четиринадесета: Абсолютна и относителна принадена стойност
Глава петнадесета: Изменение във величината на цената на работната сила и на придадената стойност
  I. Величина на работния ден и интензивност на труда – постоянни (дадени). Производителна сила на труда – променлива
 II. Постоянен работен ден, постоянна производителна сила на труда, променлива интензивност на труда
III. Производителна сила и интензивност на труда – постоянни, работен ден – променлив
IV. Едновременни изменения на продължителността, производителната сила и интензивността на труда
Глава шестнадесета: Различни формули за нормата (%-а) на принадената стойност

ОТДЕЛ ШЕСТИ: РАБОТНА ЗАПЛАТА
Глава седемнадесета: Превръщане на стойността, респективно на цената на работната сила, в работна заплата cs6
Глава осемнадесета: Заплатата по време
Глава деветнадесета: Заплатата на парче
Глава двадесета: Национални различия в работната заплата

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), в книгоиздаването като бележки „под линия“.

(горе)
ТОМ ПЪРВИ
ПРОЦЕСЪТ НА ПРОИЗВОДСТВО НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛ СЕДМИ
ПРОЦЕСЪТ НА НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛ СЕДМИ:
ПРОЦЕСЪТ НА НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА

Глава двадесет и първа: Просто възпроизводство

Глава двадесет и втора: Превръщане на принадената стойност в капитал
1. Капиталистически производствен процес в разширен мащаб. Превръщане на законите на собствеността, съществуващи в стоковото производство, в закони на капиталистическото присвояване
2. Погрешното схващане на възпроизводството в разширен мащаб от страна на политическата икономия
3. Разделяне на принадената стойност на капитал и доход. Теория на въздържанието
4. Обстоятелства, които определят размера на натрупването, независимо от пропорцията, в която принадената стойност се разпада на капитал и доход. Степен на експлоатацията на работната сила
5. Така нареченият фонд „работна заплата“

Глава двадесет и трета: Общият закон на капиталистическото натрупване
1. Нарастващо търсене на работната сила, паралелно с натрупването при неизменящ се състав на капитала
    * Производството на принадена стойност е абсолютният закон на този начин на производство (капиталистическия)
2. Относително намаляване на променливата част на капитала в хода на натрупването и на придружаващата го концентрация
3. Прогресивно производство на относително излишно население (свръхнаселение, пренаселеност) или на промишлена резервна армия
4. Различни форми на съществуване на относителното свръхнаселение. Всеобщият закон на капиталистическото натрупване
5. Илюстрация на всеобщия закон на капиталистическото натрупване
    а) Англия от 1846-1866 г.
    б) Зле платените слоеве на британската промишлена работническа класа
    в) Скитащо население
    г) Въздействие на кризите върху най-добре платената част на работническата класа
    д) Британският земеделски пролетариат
    е) Ирландия

Глава двадесет и четвърта: Тъй нареченото първоначално натрупване
1. Тайната на първоначалното натрупване
2. Експроприацията на земята на селското население
3. Кървавото законодателство против експроприираните след края на 15-ти век. Закони за намаляване на работната заплата
4. Генезис (произход) на капиталистическите арендатори
5. Обратното влияние на аграрната революция върху промишлеността. Създаване на вътрешния пазар за промишления капитал
6. Генезис (произход) на промишления капиталист
7. Историческата тенденция на капиталистическото натрупване

Глава двадесет и пета: Съвременната теория на колонизацията

ПРИЛОЖЕНИЯ
* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ) „под линия“ в хартиеното книгоиздаване с пореден номер, написани на самата страница под основния текст най-долу под линия.

Фридрих Енгелс представя «Капиталът» на Карл Маркс
Писма между Карл Маркс и Фридрих Енгелс относно «Капиталът»

КАРЛ МАРКС, „КАПИТАЛЪТ“, ТОМ ПЪРВИ,
ИЗТЕГЛИ ЕЛЕКТРОННО PDF КОПИЕ НА КНИЖНИЯ ВАРИАНТ

РЕЧНИК НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ
** БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ) в края на книгата при хартиеното книгоиздаване, по-подробни, изискващи специално изследване от специалисти.
Именен показалец — азбучен списък на споменати лица
Литертурни и митологични герои
Указател на цитирана и споменавана литература
Парламентарни отчети и други социални публикации.
Периодични издания. cc2
Художественаа литература
Предметен показалец — такъв тук няма, защото дублира Указателя. Ползвай: търсачката (Search) горе вдясно.

(горе)

ТОМ ВТОРИ

КАРЛ МАРКС, «КАПИТАЛЪТ», ТОМ ВТОРИ
ПРОЦЕСЪТ НА ОБРЪЩЕНИЕТО НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛ ПЪРВИ
МЕТАМОРФОЗИТЕ НА КАПИТАЛА ПРИ НЕГОВОТО ОБРЪЩЕНИЕ

ТОМ ВТОРИ:
ПРОЦЕСЪТ НА ОБРЪЩЕНИЕ НА КАПИТАЛА
От Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС
Предговор от Фридрих Енгелс
Предговор към второто издание от Енгелс

ОТДЕЛ ПЪРВИ:
МЕТАМОРФОЗИТЕ НА КАПИТАЛА ПРИ НЕГОВОТО ОБРЪЩЕНИЕ

Глава първа. Обръщението на паричния капитал
  I. Първи стадий П—С
 II. Втори стадий. Функцията на производствения капитал
III. Трети стадий С—П'
IV. Обръщението в неговата цялост

Глава втора. Обръщението на производствения капитал
  I. Просто възпроизводство
 II. Натрупване и възпроизводство в разширен мащаб
III. Натрупване на пари
IV. Резервен фонд

Глава трета. Обръщението на стоковия капитал

Глава четвърта. Трите фигури на процеса на обръщението
– Натурално, парично и кредитно стопанство
– Покриване на търсенето и предлагането

Глава пета. Време на обръщението

Глава шеста. Разходи по обръщението
  I. Чисти разходи по обръщението
     1) Време за покупка и продажба
     2) Книговодство (счетоводство)
     3) Пари cs8
 II. Разходи за съхраняването
     1) Образуване на запас изобщо
     2) Същински стоков запас
III. Транспортни разходи

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), известни в книгоиздаването като „под линия“

(горе)
ТОМ ВТОРИ
ПРОЦЕСЪТ НА ОБРЪЩЕНИЕ НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛ ВТОРИ
ОБРЪЩЕНИЕТО НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛ ВТОРИ: ОБОРОТЪТ НА КАПИТАЛА

Глава седма. Време на оборота и брой на оборотите

Глава осма. Основен капитал и оборотен капитал
  I. Разликите във формата
 II. Съставни части, възстановяване, ремонт, натрупване на основния капитал

Глава девета. Общият оборот на авансирания капитал. Цикли на оборотите

Глава десета. Теории за основния и оборотния капитал. Физиократите и Адам Смит

Глава единадесета. Теории за основния и оборотния капитал. Рикардо

Глава дванадесета. Работен период

Глава тринадесета. Производствено време

Глава четиринадесета. Време на обръщението

Глава петнадесета. Влияние на времето на оборота върху величината на авансирания капитал
  I. Работен период, равен на периода на обръщението
 II. Работен период, по-голям от периода на обръщението
III. Работен период, по-малък от периода на обръщението
IV. Изводи
 V. Влияние на изменението на цените

Глава шестнадесета. Оборот на променливия капитал
  I. Годишна норма (%) на принадената стойност
 II. Оборот на отделния променлив капитал
III. Оборотът на променливия капитал от обществена гледна точка cs9

Глава седемнадесета. Обръщение на принадената стойност
  I. Просто възпроизводство
 II. Натрупване и разширено възпроизводство

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), известни в книгоиздаването като „под линия“

(горе)
ТОМ ВТОРИ
ПРОЦЕСЪТ НА ОБРЪЩЕНИЕ НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛ ТРЕТИ
ВЪЗПРОИЗВОДСТВО И ОБРЪЩЕНИЕ НА ЦЕЛИЯ ОБЩЕСТВЕН КАПИТАЛ

ОТДЕЛ ТРЕТИ:
ВЪЗПРОИЗВОДСТВО И ОБРЪЩЕНИЕ НА ЦЕЛИЯ ОБЩЕСТВЕН КАПИТАЛ

Глава осемнадесета. Увод
  I. Предмет на изследването
 II. Ролята на паричния капитал

Глава деветнадесета. Предишни представи за проблема
   I. Физиократи
  II. Адам Смит
      1) Общи положения при А. Смит
      2) Разлагането на разменната стойност при А. Смит на v+m
      3) Постоянната част на капитала
      4) Капитал и доход при А. Смит
      5) Изводи
 III. По-късни икономисти

Глава двадесета. Просто възпроизводство
    I. Постановка на въпроса
   II. Двете подразделения на общественото производство
  III. Обмяната между двете подразделения: I_(v+m) срещу II_c.
  IV. Обмяната в пределите на подразделение II. Необходими средства за живот и предмети за разкош
   V. Зависимостта на обмените от паричното обръщение
  VI. Постоянният капитал на I подразделение
 VII. Променлив капитал и принадена стойност в двете подразделения
VIII. Постоянният капитал в двете подразделения
  IX. Поглед назад върху възгледите на А. Смит, Щорх и Рамсей
   X. Капитал и доход: променлив капитал и работна заплата
  XI. Възстановяване на основния капитал
       1) Възстановяване в парична форма на стойностната част, отговаряща на изхабяването
       2) Възстановяване на основния капитал „в натура“
       3) Изводи
 ХII. Възпроизводството на паричния материал
XIII. Теория на Дестют дьо Траси за възпроизводството

Глава двадесет и първа. Натрупване и разширено възпроизводство
  I. Натрупване в I подразделение
     1) Образуване на съкровище
     2) Добавъчният постоянен капитал
     3) Добавъчният променлив капитал
 II. Натрупване във II подразделение
III. Схематично изобразяване на натрупването
     1) Първи пример
     2) Втори пример
     3) Обмяна на IIc при натрупване
IV. Допълнителни бележки

ПРИЛОЖЕНИЯ
* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), „под линия“ в хартиеното книгоиздаване с пореден номер, написани на самата страница под основния текст най-долу под линия.
ДРУГИ ПРИЛОЖЕНИЯ (общ лик, долу – по отделно)
** БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ) – в края на книгата при хартиеното книгоиздаване, по-подробни, изискващи специално изследване от специалисти.

Именен показалец – азбучен списък на споменати от Маркс и Енгелс лица в тази част на «Капиталът», с посочване на страници, където са споменати.
Указател на цитирана и споменавана литература от книги, парламентарни отчети и периодични издания. cc3
Предметен показалец – такъв не публикуваме, понеже този показалец дублира горния Указател и то само с посочване на страници, в които даден термин или словосъчетание е употребено. Понеже тук няма страници (стотици) както в книгоиздаването, а целият текст е на една единствена (интернет) страница. Вместо тоя указател, ползвайте друг: търсачката (Search) в самия сайт горе вдясно на всяка интернет страница.

(горе)

ТОМ ТРЕТИ

КАРЛ МАРКС, «КАПИТАЛЪТ», ТОМ ТРЕТИ
ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО
Под редакция и съавторство на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ПЪРВИ
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ В ПЕЧАЛБА И НОРМАТА НА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ – В НОРМА (%) НА ПЕЧАЛБАТА

ТОМ ТРЕТИ, ЧАСТ ПЪРВА
ПРЕДГОВОР ОТ ФРИДРИХ ЕНГЕЛС

ОТДЕЛ ПЪРВИ.
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ В ПЕЧАЛБА И НОРМАТА НА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ – В НОРМА НА ПЕЧАЛБАТА

Глава първа. Производствени разходи и печалба

Глава втора. Нормата (%-ът) на печалбата

Глава трета. Отношение на нормата (%-а) на печалбата към нормата (%-а) на принадената стойност

Глава четвърта. Влияние на оборота върху нормата (%-а) на печалбата

Глава пета. Икономия в прилагането на постоянния капитал
  I. Общи положения
 II. Икономия от условията на труда за сметка на работника. Пренебрегване на най-необходимите разходи
III. Икономия в добиването на двигатилна сила, в предаване на силата и в постройките
IV. Използване на екстрементите от производството
 V. Икономия чрез изобретения

Глава шеста. Влияние на изменението на цените
  I. Колебания в цените на суровините. Непосредственото им влияние върху нормата на печалбата
 II. Повишаване и понижаване стойността на капитала, неговото освобождаване и свързване
III. Обща илюстрация: памучната киза през 1861-1865 г.
IV. 1861-1864 г. Американската гражданска война
 V. Памучните отпадъци cc3-2
VI. Експерименти върху тяло без стойност

Глава седма. Добавки

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), известни в хартиеното книгоиздаване като „под линия“

(горе)
ТОМ ТРЕТИ
ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО

ЧАСТ ПЪРВА; ОТДЕЛ ВТОРИ
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА В СРЕДНА ПЕЧАЛБА

ТОМ ТРЕТИ, ЧАСТ ПЪРВА

ОТДЕЛ ВТОРИ.
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА В СРЕДНА ПЕЧАЛБА

Глава осма. Различният състав на капиталите в различните отрасли на производство и произтичащите оттук различия в нормите (%-ите) на печалбата

Глава девета. Образуване на обща норма (%) на печалбата [средна норма (%) на печалбата] и превръщане стойностите на стоките в производствени цени

Глава десета. Изравняване на общата норма (%) на печалбата чрез конкуренцията. Пазарни цени и пазарни стойности. Добавъчна печалба

Глава единадесета. Влияние на общите колебания на работната заплата върху производствените цени

Глава дванадесета. Добавки cc3-3
  I. Причини, които определят изменения в производствената цена
 II. Производствената цена на стоките от среден състав
III. Основания на капиталиста за компенсация

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), известни в хартиеното книгоиздаване като „под линия“

(горе)
ТОМ ТРЕТИ
ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО

ЧАСТ ПЪРВА; ОТДЕЛ ТРЕТИ
ЗАКОН ЗА СКЛОННОСТТА КЪМ СПАДАНЕ НА НОРМАТА (%-а) НА ПЕЧАЛБАТА

ТОМ ТРЕТИ, ЧАСТ ПЪРВА

ОТДЕЛ ТРЕТИ
ЗАКОН ЗА СКЛОННОСТТА КЪМ СПАДАНЕ НА НОРМАТА НА ПЕЧАЛБАТА

Глава тринадесета. Законът като такъв

Глава четиринадесета. Противодействащи причини
   I. Повишаване степента на експлоатацията на труда
  II. Спадане на работната заплата под стойността на работната сила
 III. Поевтиняване на елементите на постоянния капитал
IV. Относително излишното (свръх) население
 V. Външната търговия
VI. Увеличение на акционерния капитал

Глава петнадесета. Развитие на вътрешните противоречия на закона
   I. Общи бележки cc3-4
  II. Конфликт между разширението на производството и нарастването на стойността
 III. Излишък на капитал при излишък на население
 IV. Добавки

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), известни в книгоиздаването като „под линия“

(горе)
ТОМ ТРЕТИ
ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО

ЧАСТ ПЪРВА; ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
ПРЕВРЪЩАНЕ НА СТОКОВИЯ КАПИТАЛ И ПАРИЧНИЯ КАПИТАЛ В СТОКОВО-ТЪРГОВСКИ КАПИТАЛ И ПАРИЧНО-ТЪРГОВСКИ КАПИТАЛ (ТЪРГОВСКИ КАПИТАЛ)

ТОМ ТРЕТИ, ЧАСТ ПЪРВА

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ.
ПРЕВРЪЩАНЕТО НА СТОКОВИЯ КАПИТАЛ И ПАРИЧНИЯ КАПИТАЛ В СТОКОВО-ТЪРГОВСКИ КАПИТАЛ И ПАРИЧНО-ТЪРГОВСКИ КАПИТАЛ (ТЪРГОВСКИ КАПИТАЛ)

Глава шестнадесета. Стоково-търговски капитал

Глава седемнадесета. Търговската печалба

Глава осемнадесета. Оборотът на търговския капитал. Цените cc3-5

Глава деветнадесета. Парично-търговският капитал

Глава двадесета. Из историята на търговския капитал

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), известни в книгоиздаването като „под линия“

(горе)
ТОМ ТРЕТИ
ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО

ЧАСТ ПЪРВА; ОТДЕЛ ПЕТИ
РАЗПАДАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА НА ЛИХВА И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ДОХОД. ЛИХВОНОСНИЯТ КАПИТАЛ

ТОМ ТРЕТИ, ЧАСТ ПЪРВА

ОТДЕЛ ПЕТИ.
РАЗПАДАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА НА ЛИХВА И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ДОХОД. ЛИХВОНОСНИЯТ КАПИТАЛ

Глава двадесет и първа. Лихвоносният капитал

Глава двадесет и втора. Разделяне на печалбата. Лихвоносен процент. „Естествена“ норма на лихвата

Глава двадесет и трета. Лихва и предприемачески доход

Глава двадесет и четвърта. Проявяване на капиталистическото отношение във формата на лихвоносен капитал

Глава двадесет и пета. Кредит и фиктивен капитал

Глава двадесет и шеста. Натрупване на паричен капитал; неговото влияние върху лихвения процент

Глава двадесет и седма. Ролята на кредита в капиталистическото производство cs11

Глава двадесет и осма. Средства за обръщение (циркулиране) на капитал; възгледът на Тук и Фулертън

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), известни в хартиеното книгоиздаване като „под линия“

(горе)
ТОМ ТРЕТИ
ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО

ЧАСТ ВТОРА; ОТДЕЛ ПЕТИ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
РАЗПАДАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА НА ЛИХВА И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ДОХОД. ЛИХВОНОСНИЯТ КАПИТАЛ

ТОМ ТРЕТИ, ЧАСТ ВТОРА

ОТДЕЛ ПЕТИ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ).
РАЗПАДАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА НА ЛИХВА И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ДОХОД. ЛИХВОНОСНИЯТ КАПИТАЛ

Глава двадесет и девета. Съставни части на банковия капитал

Глава тридесета. Паричен капитал и действителен капитал. I

Глава тридесет и първа. Паричен капитал и действителен капитал. II (Продължение)
1) Превръщане на пари в заемен капитал
2) Превръщане на капитал или на доход в пари, които се превръщат в заемен капитал

Глава тридесет и втора. Паричен капитал и действителен капитал. III (Край)

Глава тридесет и трета. Средствата за обръщение при кредитната система

Глава тридесет и четвърта. «Принцип на паричното обръщение» и английското банково законодателство от 1844 г.

Глава тридесет и пета. Благороден метал и валутен курс
 I. Движение на златния запас
II. Валутният курс
    — Валутният курс с Азия
    — Търговският баланс на Англия cs12

Глава тридесет и шеста. Докапиталистическите отношения
    — Лихвата в средните векове
    — Изгодите за църквата от забраната на лихвата

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), известни в хартиеното книгоиздаване като „под линия“

(горе)
ТОМ ТРЕТИ
ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО

ЧАСТ ВТОРА; ОТДЕЛ ШЕСТИ
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ДОБАВЪЧНАТА ПЕЧАЛБА В ПОЗЕМЛЕНА РЕНТА

ТОМ ТРЕТИ, ЧАСТ ВТОРА

ОТДЕЛ ШЕСТИ.
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ДОБАВЪЧНАТА ПЕЧАЛБА В ПОЗЕМЛЕНА РЕНТА

Глава тридесет и седма. Встъпителни бележки

Глава тридесет и осма. Диференциална рента. Общи бележки

Глава тридесет и девета. Първа форма на диференциалната рента (диференциална рента I)

Глава четиридесета. Втора форма на диференциалната рента (Диференциална рента II)

Глава четиридесет и първа. Диференциална рента II. – Първи случай: Постоянна производствена цена

Глава четиридесет и втора. Диференциална рента II. – Втори случай: Спадаща производствена цена

Глава четиридесет и трета. Диференциална рента II. – Трети случай: Повишаваща се производствена цена

Глава четиридесет и четвърта. Диференциална рента и от най-лошата oт обработваемите земи

Глава четиридесет и пета. Абсолютна поземлена рента

Глава четиридесет и шеста. Рента за строителни участъци. Рента от рудници. Цена на земята

Глава четиридесет и седма. Възникване (генезис) на капиталистическата поземлена рента
  I. Встъпителни бележки
 II. Рента в труд cs13
III. Рента в продукти
IV. Парична рента
 V. Изполичното стопанство и селската парцелна собственост

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), известни в хартиенто книгоиздаване като „под линия“

(горе)
ТОМ ТРЕТИ
ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО

ЧАСТ ВТОРА; ОТДЕЛ СЕДМИ
ДОХОДИ И ТЕХНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

ТОМ ТРЕТИ, ЧАСТ ВТОРА

ОТДЕЛ СЕДМИ.
ДОХОДИ И ТЕХНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

Глава четиридесет и осма. Триединната формула

Глава четиридесет и девета. Към анализа на производствения процес

Глава петдесета. Привидност, създавана от конкуренцията

Глава петдесет и първа. Отношения на разпределението и производствените отношения

Глава петдесет и втора. Класите

Ф. Енгелс. Допълнение към трети том на «Капиталът»
 I. Законът за стойността и нормата (%-а) на печалбата
II. Борсата

ПРИЛОЖЕНИЯ
*БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), отбелязани под номер и обяснени в края на хартиения вариант. cc4

** БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), в края на хартиения вариант, по-подробни, изискващи специално изследване от специалисти.
Азбучен списък  на автори с посочване на страници, където са споменати.
Автори с описание на тяхна литература, парламентарни отчети, периодични издания и пр.

(горе)

ТОМ ЧЕТВЪРТИ
Части Първа, Втора, Трета

КАРЛ МАРКС, «КАПИТАЛЪТ», ТОМ ЧЕТВЪРТИ
ТЕОРИИ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ

ЧАСТ ПЪРВА

РАБОТНОТО МЯСТО НА МАРКС
ЧИТАЛНЯТА НА БРИТАНСКИЯ МУЗЕЙ В ЛОНДОН,
където Маркс е работил над „Теории за принадената стойност“

1. Вляво – английска гравюра от средата на 19-ти век
2. Вдясно – снимка от средата на 20-и век
3. Долу – план-схема на същата сграда с Читалнята

(горе)
ТОМ ЧЕТВЪРТИ, ЧАСТ ПЪРВА
ГЛАВИ ПЪРВА, ВТОРА, ТРЕТА, ЧЕТВЪРТА

СЪДЪРЖАНИЕ на ръкописа «Теории за принадената стойност»

ПРЕДГОВОР от Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС

ОБЩА БЕЛЕЖКА

Глава първа. СЪР ДЖЕЙМС СТЮАРТ

Глава втора. ФИЗИОКРАТИТЕ

1. Пренасяне на въпроса за произхода на принадената стойност от сферата на обръщението в сферата на производството.
2. Противоречия в системата на физиократите
3. Кене за трите обществени класи.
4. Смесване на стойността с природното вещество (Паолети)
5. Елементи на физиократическата теория при Адам Смит
6. Физиократите като привърженици на едрото капиталистическо земеделие
7. Противоречия в политическите възгледи на физиократите ... Френската революция
8. Вулгаризиране на физиократическото учение от Шмалц
9. Ранна картина на физиократическия предразсъдък за земеделието

Глава трета. АДАМ СМИТ

1. Две различни определения за стойността при Смит: определяне на стойността чрез количеството изразходван труд, съдържащо се в стоката, и определянето ѝ като количество жив труд, купуван в размяна срещу тази стока
2. Общата представа на Смит за принадената стойност. Схващането за печалба, поземлена рента и лихва като приспадане от продукта на труда на работника
3. Смит разпростира понятието за принадена стойност върху всички сфери на обществения труд
4. Смит не разбира специфичното действие на закона за стойността в размяната между капитал и наемен труд
5. Объркване на принадената стойност с печалбата при Смит. Вулгарен елемент в теорията на Смит
6. Погрешният възглед на Смит за печалбата, поземлената рента и работната заплата като източници на стойност
7. Двойственост във възгледите на Смит за съотношението между стойност и доходи. Омагьосаният кръг в Смитовия възглед за „естествената цена“ като сума от работна заплата, печалба и рента
8. Грешката на Смит, свеждайки цялата стойност на обществения продукт до доходите. Противоречия във възгледите на Смит за брутния и чистия доход
9. Сей като вулгаризатор на теорията на Смит. Отъждествяване на брутния обществен продукт с обществения доход у Сей. Опити на Щорх и Рамзей за разлика между тях
10. Изследване на въпроса как е възможно годишната печалба и годишната работна заплата да купуват произведени за една година стоки, които освен печалба и работната запла съдържат и постоянен капитал
     а) Невъзможност да се възстанови постоянният капитал на производителите на предмети за потребление чрез размяна между тези производители
     б) Невъзможност да се възстанови целият обществен постоянен капитал чрез размяна между производителите на предмети за потребление и производителите на средства за производство
     в) Размяна на капитал срещу капитал между производители на средства за производство. Произведеният за една година продукт на труда и продуктът на новоприсъединения в дадена година труд
11. Допълнения: бъркотията при Смит по проблема „мярка на стойността“; общ характер на противоречията при Смит

Глава четвърта. ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ И НЕПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ТРУД

1. Производственият труд при капитализма като труд, който създава принадена стойност
2. Постановка на въпроса за производствения труд при физиократи и меркантилисти
3. Двойственост на Смитовото разбиране за производствен труд. Възглед за производствения труд, разменян срещу капитал
4. Втора трактовка при Смит: производствен труд, осъществен в стоката
5. Процесът на вулгаризиране на буржоазната полит-икономия за производствения труд
6. Привърженици на възгледите на Смит за производствения труд.
     а) Привърженици на първата трактовка: Рикардо, Сисмонди
     б) Ранни опити за разграничаване на производствен и непроизводствен труд (Девенант, Уйлям Пети)
     в) Привърженикът на втората Смитова трактовка за производствения труд — Джон Стюарт Мил
7. Жермен Гарние. Вулгаризация на теориите на Смит и на физиократите
     а) Смесване на труда, разменян срещу капитал, с труда, разменян срещу доход. Погрешен възглед за възстановяване на целия капитал от доходи на потребители
     б) Към въпроса за възстановяването на постоянния капитал при размяната на капитал срещу капитал
     в) Вулгарни предпоставки на Гарние срещу Смит. Връщането на Гарние към физиократски представи. Крачка назад в сравнение с физиократите: възгледът за потреблението на непроизводствените работници като източник на производство
8. Шарл Ганил. Меркантилисткият възглед за размяната и разменната стойност. Пришивне на всеки заплащан труд към понятието „производствен“
9. Ганил и Рикардо за „чистия доход“. Ганил, привърженик на намаляването на производственото население; Рикардо като привърженик на натрупването на капитала и на нарастването на производителните сили.
10. Размяна на доход и капитал. Възстановяване на цялата маса на годишния продукт:
     а) размяна на доход срещу доход. б) размяна на доход срещу капитал. в) размяна на капитал срещу капитал
11. Ферие. Протекционизъм в полемиката на Ферие срещу Смит за производствения труд и натрупването на капитал. Бъркотия при Смит при натрупването. Вулгаризъм при Смит за „производствените работници“
12. Граф Лодърдейл. Апологетичният възглед за господстващите класи като представители на най-важните видове производствен труд
13. Концепция за „нематериалните продукти“ при Сей. Оправдаване на неудържимия растеж на непроизводствения труд
14. Граф Дестют дьо Траси. Вулгарнен възглед за произхода на печалбата. Провъзгласяване на „дейните капиталисти“ за единствени производствени работници
15. Обща характеристика на полемиката срещу Смитовата разлика между производствен и непроизводствен труд. Апологетичният възглед за непроизводственото потребление като необходим стимул за производство
16. Анри Щорх. Антагонистическият подход към взаимоотношението между материално и духовно производство. Концепция за „нематериалния труд“, изпълняван от господстващата класа
17. Насау Синиър. Провъзгласяване на всички полезни за буржоазията функции за производствени. Раболепие пред буржоазията и буржоазната държава
18. П. Роси. Игнориране на обществената форма на икономическите явления. Вулгарна представа за „спестяване на труд“ от непроизводствените работници
19. Апология на прахосничеството на богатите при малтусианеца Чалмърс
20. Заключителни бележки за Адам Смит – за производствен и непроизводствен труд

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ) t4g5
  УКАЗАТЕЛИ за автори и техни трудове, със страници, където са споменати (в хартиеното издание на БКП от 1970 г.)

(горе)
ТОМ ЧЕТВЪРТИ, ЧАСТ ПЪРВА
ГЛАВИ ПЕТА, ШЕСТА, СЕДМА, ПРИЛОЖЕНИЯ

Глава пета. НЕКЕР. Опит за тълкуване противоположността на класите при капитализма като противоположност между бедността и богатството

Глава шеста. ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА НА КЕНЕ (ОТСТЪПЛЕНИЕ)

1. Опитът на Кене да представи процеса на възпроизводство и обръщение на съвкупния капитал
2. Обръщение между арендатори и поземлени собственици. Връщане на парите при арендаторите, неизразяващо възпроизводство
3. Към въпроса за паричното обръщение между капиталист и работник
     а) Нелепият възгледа за работната заплата като аванс, даван от капиталиста като заплата. Буржоазната представа за печалбата като премия за риск
     б) Работникът като купувач на стоки от капиталиста. Обратен приток на пари, не отразяващ възпроизводство
4. Обръщение между арендатори и промишленици в „Икономическата таблица“
5. Обръщение на стоки и обръщение на пари в „Икономическата таблица“. Различни случаи на връщане на пари в изходния пункт
6. Значение на „Икономическата таблица“

Глава седма. ЛЕНГЕ. Ранна критика на буржоазно-либералния възглед за „свободата“ на работника

ПРИЛОЖЕНИЯ
1. Хобс за труда, за стойността и за икономическата роля на науката
2. Из областта на историята: Пети. Негативизъм към непроизводствените професии. Наченки на Трудовата теория за стойността. Начална „мъгла“ въргу работната заплата, поземлената рента, цената на земята
3. Пети, сър Дъдли Норс, Лок
4. Лок. Трактовка на рентата и лихвата според буржоазната теория „Естественото право“
5. Норс. Парите като капитал. Разрастването на търговията като причина за понижаване на лихвата
6. Бъркли за трудовата дейност като източник на богатство
7. Дейвид Юм и Джоузеф Маси
     а) Въпросът за лихвата при Маси и Юм
     б) Юм. Спад на печалбата и лихвата при разрастването на търговия и промишленост
     в) Маси. Лихвата като част от печалбата. Обяснение на размера на лихвата с равнището на печалбата
     г) Заключение
8. Прибавки към главите за физиократите
     а) Допълнителни бележки върху „Икономическата таблица“. Погрешни предпоставки на Кене
     б) Частичното връщане на отделни физиократи към меркантилистки представи. „Свобода на конкуренцията“
     в) Първоначална формулировка на невъзможността за увеличаване на стойността при размяната
9. Възхвала на земевладелската аристокрация при епигона на физиократите граф дьо Бюа
10. Полемика срещу земевладелската аристокрация на физиократите (анонимен английски автор)
11. Апологетически възгледи защо всички професии са производствени
12. Производителност на капитала. Производствен и непроизводствен труд
     а) Производителността на капитала като капиталистически израз на производителната сила на обществения труд
     б) Производственият труд при капиталистическото производство
     в) Два съществено различни момента в размяната между капитал и труд
     г) Особената (характерната, типичната, специфичната) потребителна стойност на производствения труд за капитала
     д) Непроизводственият труд, доставящ услуги; покупката на услуги в условията на капитализма. Вулгарният възглед върху отношението между капитал и труд като размяна на услуги
     е) Трудът на занаятчии и селяни в капиталистическото общество
     ж) Допълнителна характеристика на производствения труд, овеществяващ материално богатство
     з) Прояви на капитализма при нематериалното производство
     и) Проблемът за производствения труд в материалното производство като цяло
     к) Транспортната промишленост, отрасъл на материалното производство. Производственият труд в транспортната промишленост
13. Скициране на плановете на I и III части на «Капиталът»
     а) План на I част или на I отдел на «Капиталът»
     б) План на III част или на III отдел на «Капиталът»
     в) План на II глава от III част на «Капиталът» t4-3

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ)
  УКАЗАТЕЛИ за автори и техни трудове, със страници, където са споменати (в хартиеното издание на БКП от 1970 г.)

(горе)
ТОМ ЧЕТВЪРТИ
ЧАСТ ВТОРА

ТЕОРИИ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ

(горе)
ТОМ ЧЕТВЪРТИ, ЧАСТ ВТОРА
ГЛАВИ ОСМА, ДЕВЕТА, ДЕСЕТА

Глава осма. ГОСПОДИН РОДБЕРТУС. НОВА ТЕОРИЯ ЗА ПОЗЕМЛЕНАТА РЕНТА (ОТСТЪПЛЕНИЕ)

1. Излишъкът от принадена стойност в земеделието. По-бавното развитие на земеделието в сравнение с промишлеността в условията на капитализма
2. Нормата на печалбата в нейното съотношение с нормата на принадената стойност. Стойността на селскостопанските суровини като елемент на постоянния капитал в земеделието
3. Стойност и цена на разходите в земеделието. Абсолютна рента
     а) Изравняване на нормата на печалбата в промишлеността
     б) Формулировка на проблема „поземлена рента“
     в) Частната собственост върху земята като необходимо условие за съществуване на абсолютната рента. Разпадане на принадената стойност в земеделието на печалба и рента
4. Несъстоятелност на тезата на Родбертус, че в земеделието липсва стойност на суровия материал
5. Лъжливите предпоставки на теорията на Родбертус за поземлената рента
6. Родбертус не разбира съотношението между средна цена и стойност в промишлеността и земеделието
7. Грешките на Родбертус за факторите, определящи нормата на печалбата и нормата на поземлената рента
     а) Първо положение на Родбертус
     б) Второ положение на Родбертус
     в) Трето положение на Родбертус
8. Действителният смисъл на закона, извратен от Родбертус
9. Диференциалната (особената, свойствена само за нея) рента и абсолютната рента в тяхното съотношение
10. Норма на рентата и норма на печалбата. Съотношението между производителността на земеделието и производителността на промишлеността при различни стъпала на историческо развитие

Глава девета. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОТКРИВАНЕТО НА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ РИКАРДОВ ЗАКОН ЗА ПОЗЕМЛЕНАТА РЕНТА. ДОПЪЛНТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ЗА РОДБЕРТУС. (ОТСТЪПЛЕНИЕ)

1. Откриването на диференциалната рента от Андерсън. Извращаването възгледите на Андерсън в интерес на земевладелците от неговия плагиат Малтус
2. Искането за развитие на производителните сили като основен принцип на Рикардо в оценката на икономическите явления. Апологетика (застъпничество) за най-реакционните елементи от господстващите класи за Малтус. Фактическото опровержение (аргументирано отхвърляне) на Малтусовата теория за народонаселението от страна на Дарвин
3. Изопачаване на историята на възгледите за поземлената рента от Рошер. Бележки върху земеделския капитал и върху използването в промишлеността на монополизираните от земевладелците сили на природата
4. Грешки и обърканост на Родбертус за съотношението между стойност и принадена стойност
5. Отричането на абсолютната рента от Рикардо като последица от неговите грешки в теорията за стойността
6. Тезите на Рикардо за постоянното повишаване на цените на зърнените храни. Таблица на средните цени на пшеницата за периода 1641-1859 г.
7. Догадката (случайното налучкване) на Хопкинс за разликата между абсолютна и диференциална рента; обяснение на поземлената рента с частната собственост върху земята
8. Разходи по разчистване и разораване на пустееща земя. Периоди на повишаване и понижаване на цените на зърнените храни ( 1641-1859 г.)
9. Андерсън против Малтус. Възгледът на Андерсън за повишаващата се производителност на земеделието и нейното влияние върху диференциалната рента
10. Несъстоятелност на Родбертусовата критика на теорията за рентата на Рикардо. Неразбиране на особеностите на капиталистическото земеделие от страна на Родбертус

Глава десета. ТЕОРИЯ ЗА ЦЕНАТА НА РАЗХОДИТЕ ПРИ РИКАРДО И АДАМ СМИТ (АРГУМЕНТИРАНО ОТХВЪРЛЯНЕ)

А. Теорията на Рикардо за цената на разходите

1. Провалът на теорията на физиократите и по-нататъшното развитие на възгледите за поземлената рента
2. Определяне на стойността чрез работното време като основно положение в теорията на Рикардо. Рикардовият начин на изследване като необходимо стъпало в развитието на икономическата наука. Неговите недостатъци
3. Обърканост при Рикардо за абсолютната и относителната стойност. Неговото неразбиране на формите на стойността
4. Тълкуване (обяснение) от Рикардо на печалбата, нормата на печалбата, средните цени и т.н.
     а) Как Рикардо смесва постоянния капитал с основния и на променливия капитал с оборотния. Неправилната постановка на въпроса за изменение на «относителните стойности» и неговите фактори
     б) Как Рикардо смесва цените на разходите със стойността и произтичащи от това противоречия в неговата теория за стойността. Неразбиране на процеса на изравняване нормата на печалбата и на превръщане на стойностите в цени на разходите
5. Средни цени или цени на разходите и пазарни цени
     а) Встъпителни бележки: индивидуална стойност и пазарна стойност; пазарна стойност и пазарна цена
     б) Как Рикардо смесва процеса на образуване на пазарната стойност и процеса на образуване на цената на разходите
     в) Две различни определения на Рикардо за „естествената цена“. Изменения на цените на разходите според изменения в производителността на труда

Б. Теорията на Смит за цената на разходите

1. Погрешните предпоставки на теорията на Смит за цената на разходите. Непоследователност на Рикардо, запазил Смитовото отъждествяване на стойността с цената на разходите
2. Теорията на Смит за „естествената норма“ на работната заплата, печалбата и рентата t4g11

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ)
    УКАЗАТЕЛИ за автори и техни трудове, със страници, където са споменати (в хартиеното издание на БКП от 1970 г.)

(горе)
ТОМ ЧЕТВЪРТИ, ЧАСТ ВТОРА
ГЛАВИ ЕДИНАДЕСЕТА, ДВАНАДЕСЕТА,
ТРИНАДЕСЕТА, ЧЕТИРИНАДЕСЕТА, ПЕТНАДЕСЕТА

Глава единадесета. ТЕОРИЯТА НА РИКАРДО ЗА РЕНТАТА

1. Исторически условия за развитие на теорията за рентата при Андерсън и Рикардо
2. Връзката на Рикардовата теория за рентата с неговото тълкуване на цената на разходите
3. Незадоволителност на Рикардовото определение за рентата

Глава дванадесета. ТАБЛИЦИ НА ДИФЕРИНЦИАЛНАТА РЕНТА С ПОЯСНЕНИЯ

1. Изменения в масата и нормата на рентата
2. Различни съчетания на диференциалната и абсолютната рента. Таблици A, B, C, D, E
3. Анализ на таблиците
     а) Към Таблица A. Съотношения между индивидуалната стойност в различните категории и пазарната стойност
     б)  Връзката между Рикардовата теория за рентата и представата за намаляваща производителност на земеделието. Изменения на нормата на абсолютната рента в тяхното съотношение с измененията на нормата на печалбата
     в) Влиянието, което изменението на стойността на средствата за живот и суровините (следователно и на стойността на машините) оказва върху структурния състав на капитала
     г) Изменения на съвкупната рента в зависимост от измененията на пазарната стойност

Глава тринадесета. ТЕОРИЯ НА РИКАРДО ЗА РЕНТАТА [КРАЙ]

1. Рикардовата предпоставка за отсъствие на собственост върху земята. Преход към нови землени участъци в зависимост от тяхното местоположение и плодородие
2. Рикардовото разбиране за невъзможността рентата да влияе върху цената на зърнените храни. Абсолютната рента като причина за повишаване цената на земеделския продукт
3. Възгледът за „естествената цена“ на земеделския продукт при Смит и Рикардо
4. Възгледите на Рикардо по подобренията в земеделието. Той не разбира икономическите последици от измененията в структурния състав на земеделския капитал
5. Рикардовата критика на възгледите на Смит за рентата

Глава четиринадесета. ТЕОРИЯТА НА АДАМ СМИТ ЗА РЕНТАТА

1. Противоречия при Смит във формулирането на проблема за рентата
2. Възгледът на Смит за особения характер на търсенето на земеделския продукт. Физиократски елемент в Смитовата теория за рентата
3. Смит тълкува съотношението между търсене и предлагане при различни видове земеделски продукти. Изводи на Смит за теорията на рентата
4. Анализ на Смит за измененията на цените на земеделските продукти
5. Възгледът на Смит за движението на рентата и неговата оценка на интересите [на различните обществени класи]

Глава петнадесета. ТЕОРИЯ НА РИКАРДО ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ

А. Смесване на законите на принадената стойност със законите на печалбата при Рикардо

1. Смесване на законите на принадената стойност със законите на печалбата при Рикардо
2. Различни случаи на изменение на нормата на печалбата
3. Противоположни едно на друго изменения в стойността на постоянния и променливия капитал и влиянието им върху нормата на печалбата
4. Смесване на цената на розходите със стойността в Рикардовата теория за печалбата
5. Общата норма на печалбата и нормата на абсолютната рента в техните съотношения. Влиянието на понижаването на работната заплата върху цените на разходите

Б. Проблемът за принадената стойност при Рикардо

1. Количество труд и стойност на труда. [Неразрешимост на проблема за размяна на труда срещу капитал в разбирането, което му дава Рикардо]
2. Стойността на работната сила. Стойността на труда [Смесването на труда и работната сила у Рикардо. Възгледът «естествена цена на труда»]
3. Принадена стойност. [Отсъствие на анализ при Рикардо за произхода на принадената стойност. Рикардовият възглед за работния ден като постоянна величина]
4. Относителна принадена стойност. Анализът на относителната работна заплата като научна заслуга на Рикардо t4g16

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ)
    УКАЗАТЕЛИ за автори и техни трудове, със страници, където са споменати (в хартиеното издание на БКП от 1970 г.)

(горе)
ТОМ ЧЕТВЪРТИ, ЧАСТ ВТОРА
ГЛАВИ ШЕСТНАДЕСЕТА, СЕДЕМНАДЕСЕТА, ОСЕМНАДЕСЕТА

Глава шестнадесета. РИКАРДОВАТА ТЕОРИЯ ЗА ПЕЧАЛБАТА

1. Отделни случаи на разлика между печалба и принадена стойност при Рикардо
2. Образуване на обща норма на печалбата («средна печалба» или «обикновена печалба»)
     а) Предварително дадената средна норма на печалбата като изходна точка на Рикардовата теория за печалбата
     б) Грешки на Рикардо за влиянието на колониалната и изобщо на външната търговия върху нормата на печалбата
3. Закон за спадане на нормата на печалбата
     а) Погрешни предпоставки в Рикардовия възглед за спадане нормата на печалба
     б) Анализ на Рикардовия възглед за постепенното поглъщане на печалбата от нарастващата рента
     в) Превръщане на част от печалбата и на част от капитала в рента. Изменения на величината на рентата в зависимост от измененията на количеството труд, използван в земеделието
     г) Историческа илюстрация на повишаването на нормата на печалбата при едновременно повишаване на цените на земеделските продукти. Възможности за увеличаване на производителността на труда в земеделието
     д) Тълкуване на спадането на нормата на печалбата при Рикардо и връзката ѝ с неговата теория за рентата

Глава седемнадесета. РИКАРДОВАТА ТЕОРИЯ ЗА НАТРУПВАНЕТО. КРИТИКА СРЕЩУ НЕЯ. ИЗВЕЖДАНЕ НА КРИЗИТЕ ОТ ОСНОВНАТА ФОРМА НА КАПИТАЛА

1. Грешката на Смит и Рикардо, изпуснали от анализите си постоянния капитал
2. Стойност на постоянния капитал и стойност на продукта
3. Необходими условия за натрупване на капитал. Амортизация на основния капитал и нейната роля в процеса на натрупването
4. Връзката между производствените отрасли в процеса на натрупването. Непосредствено превръщане на част от принадената стойност в постоянен капитал като особеност на натрупването в земеделието и в промишлеността
5. Превръщане на капитализиращата се принадена стойност в постоянен и променлив капитал
6. Проблемът „кризи“ (уводни бележки)
7. Нелепост на отричането на свръхпроизводството (излишното производство) на стоки при едновременно признаване излишъка на капитал
8. Рикардо отрича общото свръхпроизводство. Възможности за криза, съдържаща се във вътрешните противоречия на стоката и парите
9. Погрешният възглед на Рикардо върху съотношението между производство и потребление при капитализма
10. Превръщане на възможността за криза в действителност. Кризата като проява на всички противоречия на буржоазната икономика
11. Към „формите на кризата“
12. Противоречието между производството и потреблението в условията на капитализма. Превръщане на свръхпроизводството на главните предмети на потребление в общо свръхпроизводство
13. Несъответствие между разширяване на производството и разширяване на пазара. Рикардовото разбиране за неограничените възможности за нарастване на потреблението и за разширяване на вътрешния пазар
14. Противоречието между неудържимото развитие на производителните сили и ограничеността на потреблението на масите като основа на свъръхпроизводството. Оправдателната същност на теорията, според която не е възможно всеобщо свръхпроизводство
15. Възгледи на Рикардо по различни начини за натрупване на капитал и за икономическите му последици

Глава осемнадесета. РАЗЛИЧНИ ТЕЗИ на ДЕЙВИД РИКАРДО и ДЖОН БАРТЪН

А. Брутен и чист доход

Б. Машините. Рикордо и Бартън за влиянието на машините върху положението на работническата класа

1. Възгледите на Рикардо
     а) Първоначално налучкване на Рикардо за изтласкването на част от работниците от машините
     б) Рикардо за влиянието на производствените усъвършенствания върху стойността на стоките. Погрешен възглед за освобождаване фонда на работната заплата за уволнените работници
     в) Научната добросъвестност на Рикардо, който преосмисли възгледите си по въпроса за машините. Предишните погрешни предпоставки, запазени у Рикардо, в новата му формулировка на проблема
     г) Рикардо правилно отбелязва някои последици от въвеждането на машините за работническата класа. Наличност на оправдателни представи в Рикардовата формулировка на проблема
2. Възгледите на Бартън
     а) Тезата на Бъртън за относителното намаляване на търсенето на труд в процеса на натрупване на капитал. Бартън и Рикардо не разбират вътрешната връзка на това явление с господството на капитала над труда
     б) Възгледи на Бартън за движението на работната заплата и нарастването на трудоспособното население

ПРИЛОЖЕНИЯ
1. Ранна формулировка на тезата за постоянното съответствие между „търсене-предлагане“ в селското стопанство. Родбертус и икономистите-практици през XVIII век
2. Натаниъл Фостър за враждата между земевладелци и индустриалци
3. Възгледът на Хопкинс за съотношението между рента и печалба
4. Кери, Малтус и Джеймс Дикън Юм за подобренията в земеделието
5. Ходскин и Андерсън за увеличаването на производителността на земеделския труд
6. Намаляване на нормата на печалбата t4-4

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ)
    УКАЗАТЕЛИ за автори и техни трудове, със страници, където са споменати (в хартиеното издание на БКП от 1970 г.)

(горе)
ТОМ ЧЕТВЪРТИ
ЧАСТ ТРЕТА

ГЛАВИ XIX—XXIV

ТОМ ЧЕТВЪРТИ, ЧАСТ ТРЕТА
ГЛАВИ ДЕВЕТНАДЕСЕТА, ДВАДЕСЕТА

Глава деветнадесета. Томас Робърт МАЛТУС

1. Как Малтус смесва категориите „стока“ и „капитал“?
2. Вулгарната концепция за «печалбата от отчуждаване» в нейната Малтусова трактовка. Нелепи представи на Малтус за принадената стойност
3. Спорът между малтусианци и рикардианци през 20-те години на XIX век. Общи черти в тяхната позиция към работническата класа
4. Едностранчива интерпретация на Малтус относно Смитовата теория за стойността. Как Малтус ползва погрешни тези на Смит в полемиката против Рикардо
5. Смитовата теза за неизменната стойност на труда в интерпретацията на Малтус
6. Как Малтус използва Рикардовите тези за модификациите на закона за стойността в борбата му против трудовата теория за стойността
7. Вулгарно определение на стойността от Малтус. Възглед за печалбата като надбавка към цената. Полемика на Малтус против Рикардовата концепция за относителната работна заплата
8. Несъответствие между възгледите на Малтус за производствения труд и натрупването и неговата Теория за излишното население
     а) Производствен и непроизводствен труд
     б) Натрупване
9. Постоянен и променлив капитал според схващането на Малтус
10. Малтусовата теория за стойността (допълнителни бележки)
11. Свръхпроизводство, „непроизводствени потребители“ и т.н. Малтусовата защита на разточителството на «непроизводствените потребители» като средство против свръхпроизводството
12. Социалната същност на полемиката на Малтус против Рикардо. Малтус изопачава възгледите на Сисмонди за противоречията на буржоазното производство. Оправдателният смисъл на Малтусовата интерпретация, че е възможно всеобщо свръхпроизводство
13. Критика на Малтусовата представа за „непроизводствените потребители“ от страна на рикардианците
14. Реакционната роля на съчиненията на Малтус и техният плагиаторски характер. Малтусовата апологетика на съществуването на «висши» и «низши» класи
15. Изложение на принципите на икономическата теория на Малтус в анонимното съчинение «Outlines of Political Economy»

Глава двадесета. РАЗЛАГАНЕТО НА РИКАРДИАНСКАТА ШКОЛА

1. Р. Торенс
     а) Смит и Рикардо за съотношението между средната норма на печалбата и закона за стойността
     б) Обърканост на Торенс по въпроса за определянето на стойността с труда и по въпроса за източника на печалбата. Частично връщане към А. Смит и към концепцията за «печалбата от отчуждаване»
     в) Торенс и понятието производствени разходи
2. Джеймс Стюарт Мил. Несполучливи опити да бъдат разрешени противоречията на Рикардовата система
     а) Смесване на принадена стойност с печалба. Схоластика за изравняването на нормата на печалбата. Свеждане на единството на противоположностите до тяхното непосредствено тъждество
     б) Безплодни опити на Мил да съгласува размяната между капитал и труд със закона за стойността. Частично връщане към теорията „търсене-предлагане“
     в) Мил не разбира регулиращата роля на промишлената печалба
     г) Търсене, предлагане, свръхпроизводство. Метафизическа представа за непосредственото тъждество на търсене и предлагане
     д) Прево. Отхвърляне на някои изводи на Рикардо и Джеймс Мил. Опити да се докаже, че непрекъснатото намаляване на печалбата не е неизбежно
3. Полемични съчинения
     A) «Observations on certain Verbal Disputes...» («Наблюдения върху определени вербални спорове...») Скептицизъм в политическата икономия; свеждане на теоретичните спорове до спорове на думи
     B) «An Inquiry into those Principles...» («Едно разследване към тези принципи...») Буржоазната ограниченост на анонимния автор. Неговото тълкуване на теорията на Рикардо за натрупването. Неразбиране на противоречията на капиталистическото производство, които пораждат кризите
     C) Томас де Куинси. Неспособност да преодолее действителните недостатъци на Рикардовото гледище
     D) Самуел Бейли
         a) Повърхностен релативизъм в трактовката на категорията „стойност“ у автора на «Observations on certain Verbal Disputes...» и у Бейли. Проблемът на еквивалента. Отказ от трудовата теория за стойността като основа на политическата икономия
         b) Обърканост по стойността на труда и за печалбата на капиталиста. Бейли бърка присъщата мярка на стойността с израза на стойността в стоки или в пари
         c) Смесване на стойност с цена. Субективистично гледище на Бейли. Проблемът за разликата между цени по разходи и стойности
4. Мак Кълък
     а) Вулгаризиране и пълно разлагане на Рикардовата теория при Мак Кълък под формата на нейното последователно развитие. Цинична апологетика на капиталистическото производство. Безсъвестен еклектизъм
     б) Изопачаване на понятието „труд“ чрез разпростирането му върху природните процеси. Отъждествяване на разменната стойност с потребителната. Апологетическа трактовка на печалбата като «работна заплата за натрупан труд»
5. Уейкфийлд. Частични възражения против теорията на Рикардо за „стойността на труда“ и за поземлената рента
6. Стирлинг. Вулгарно обяснение на печалбата на капиталиста със съотношението „търсене-предлагане“
7. Джон Стюърт Мил. Безплодни опити да се изведе непосредствено от теорията за стойността Рикардовата теза за обратната пропорционалност между нормата на печалбата и величината на работната заплата
     а) Смесване на нормата на принадената стойност с нормата на печалбата. Елементи на представата «печалба от отчуждаване». Обърканата концепция «авансирани печалби» на капиталистите
     б) Влияе ли върхи нармата на печалбата съединяването в ръцете на един капиталист производството на готовия продукт с производството на постоянния капитал за този продукт?
     в) Към въпроса за влиянието на измененията на стойността на постоянния капитал върху принадената стойност, печалбата и работната заплата
8. Заключение t4g21

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ)
    УКАЗАТЕЛИ за автори и техни трудове, със страници, където са споменати (в хартиеното издание на БКП от 1970 г.)

(горе)
ТОМ ЧЕТВЪРТИ, ЧАСТ ТРЕТА
ГЛАВИ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА, ДВАДЕСЕТ И ВТОРА, ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

Глава двадесет и първа. ПРОЛЕТАРСКИ ПРОТИВНИЦИ НА ПОЛИТИКО-ИКОНОМИСТИТЕ, ИЗХОЖДАЩИ ОТ РИКАРДОВАТА ТЕОРИЯ

1. Памфлетът «The Source and Remedy of the National Difficulties» («Източникът и лекарството за националните мъчнотии»
     а) Възглед за печалбата, рентата и лихвата като за принаден труд на работниците. Съотношението между натрупването на капитал и така наречения «работен фонд»
     б) По въпроса за размяната между капитал и доход при простото възпроизводство и при натрупването на капитала
     в) Заслуги на автора на памфлета и теоретическа та му обърканост. Значение на повдигнати от него въпроси за ролята на външната търговия в капиталистическото общество и за «свободното време» като истинско богатство
2. Рейвънстън. Възглед за капитала като принаден продукт на работниците. Смесване на антагонистичната форма на капиталистическото развитие със самото му съдържание. Произлезащо оттук отрицателно отношение към плодовете на капиталистическото развитие на производителните сили
3. Ходскин
     а) Тезата за капитала като непроизводствен продукт, естествен извод от теорията на Рикардо
     б) Полемика против Рикардовото определение на капитала като натрупан труд. Представа за съвместно съществуващия труд. Подценяване на значението на овеществения минал труд. Наличното богатство в неговото отношение към движението на производството
     в) Така нареченото натрупване само като явление на обръщението (запаси и т.н. — резервоари на обръщението)
     г) Полемика на Ходскин против представата за «натрупването» на средства за живот от капиталиста за работника. Неразбирането от Ходскин на действителните причини за фетишизирането на капитала
     д) Сложна лихва; основаното върху нея обяснение на намаляването на нормата на печалбата
     е) Ходскин за обществения характер на труда и за отношението между капитал и труд
     ж) Формулировки на основните тези на Ходскин в неговата книга «Popular Political Economy» («Популярна политическа икономия»)
     з) Ходскин за властта на капитала за преврата в правото на собственост
4. Брей като противник на полит-икономистите

Глава двадесет и втора. РАМСЕЙ

1. Опит за разбране разликата между постоянен и променлив капитал. Възглед за капитала като несъществена социална форма
2. Възгледи на Рамсей за принадената стойност и стойността. Свеждане на принадената стойност до печалба. Незадоволително обяснение на влиянието на изменението на стойността на постоянния и променливия капитал върху нормата и масата на печалбата. Структурен състав на капитала, натрупване и положението на работническата класа
3. Рамсей за разделянето на «брутната печалба» на «чиста печалба» (лихва) и «предприемаческа печалба». Апологетически елементи в неговите възгледи за «труда по надзора», за «застраховката, която покрива риска», и за «свръхпечалбата»

Глава двадесет и трета. ШЕРБЮЛИЕ

1. Разграничаване на двете части на капитала: частта, състояща се от машини и суровини, както и частта, състояща се от «фонда на средствата за живот» за работниците
2. Към проблема за прогресиращото намаляване броя на работниците в сравнение с величината на постоянния капитал
3. Случайното налучкване на Шербюлие за зависимостта на нормата на печалбата от структурния състав на капитала; бъркотията при него. Шербюлие за «закона за присвояването» при капитализма
4. Към въпроса за натрупването като разширено възпроизводство
5. Елементи на сисмондизъм при Шербюлие. Към въпроса за структурния състав на капитала. Абсолютното намаление на променливия капитал в по-развитите отрасли на капиталистическото производство. Изменения на стойностните съотношения между постоянен и променлив капитал при неизменен структурен състав на капитала. Структурният състав на капитала и различните съотношения между основен и оборотен капитал. Различия в оборота на капитала и тяхното влияние върху печалбата
6. Шербюлие съединява еклектически взаимно изключващи се концепции на Рикардо и Сисмонди t4g24

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ)
   УКАЗАТЕЛИ за автори и техни трудове, със страници, където са споменати (в хартиеното издание на БКП от 1970 г.)

(горе)
ТОМ ЧЕТВЪРТИ, ЧАСТ ТРЕТА
ГЛАВИ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА, ПРИЛОЖЕНИЯ

Глава двадесет и четвърта. РИЧАРД ДЖОНС.

1. Елементи на историческо разбиране на поземлената рента. Превъзходство на Джонс над Рикардо по части от теорията за поземлената рента и неговите грешки тук
2. Понятието «икономическа структура на нацията» и опит да се характеризират чрез него различни типове обществено устройство. Обърканост относно «работния фонд»
     а) Зародиш на историческото разбиране на капиталистическия начин на производство във връзка с буржоазния фетишистки възглед за капитала само като «натрупан запас». Проблемът за производствения и непроизводствения труд
     б) Джонс за влиянието на капиталистическата форма на производство върху развитието на производителните сили. Въпросът за условията, при които може да бъде приложен добавъчният основен капитал
     в) Джонс за натрупването и нормата на печалбата. Проблемът за източника на принадената стойност

ПРИЛОЖЕНИЯ
ДОХОДЪТ И НЕГОВИТЕ ИЗТОЧНИЦИ. ВУЛГАРНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ

1. Развитие на лихвоносния капитал въз основа на капиталистическото производство. Фетишизиране на отношенията на капиталистическия начин на производство. Лихвоносният капитал като най-пълен израз на този фетишизъм. Вулгарните икономисти и вулгарните социалисти за лихвата върху капитала
2. Лихвоносният капитал и търговският капитал в тяхното отношение към промишления капитал. По-стари форми. Производни форми
3. Формиране на отделни части на принадената стойност като различни доходи. Съотношение между лихва и промишлена печалба. Ирационалност на фетишизираните форми на дохода
4. Процесът на закостеняване на превърнатите форми на принадената стойност и на все по-голямото им отделяне от вътрешната им същност — принадения труд. Лихвоносният капитал като най-крайна степен на този процес. Апологетическият възглед за промишлената печалба като «работна заплата на капиталиста»
5. Съществена разлика между класическа и вулгарна политическа икономия. Лихвата и рентата като съставни елементи на пазарната цена на стоката. Опити на вулгарните икономисти да придадат рационална привидност на ирационалните форми на лихвата и рентата
6. Борбата на вулгарния социализъм против лихвата (Прудон). Неразбиране на вътрешната връзка между лихвата и системата на наемния труд
7. Към историята на проблема за лихвата. Превъзходството на Лутер над Прудон в полемиката против лихвата. Промяна във възгледите за лихвата според развитието на капиталистическите отношения

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ) m1
   УКАЗАТЕЛИ за автори и техни трудове, със страници, където са споменати (в хартиеното издание на БКП от 1970 г.)

(горе)
МИСЛИ НА КАРЛ МАРКС

с коментари от авторите на сайта

Обществени отношения

* Крайната цел на това съчинение е да разкрие икономическия (природния) закон за развитие на съвременното общество.

* Производството на принадена стойност е абсолютният закон на този (капиталистическия. — ред.) начин на производство и начин на присвояване.

* Естественото отмиране на държавата: Когато изчезне класовото господство, основано на кражбата на труд, няма да има и държава в днешния политически смисъл. Сега държавата е репресивна форма, узаконяваща грабежа на труд, а партиите са идеологическото им (религиозно) оправдание и лост за измама.

* Пряка (директна) демокрация: Французите от най-новото време разбраха, че в истинската пряка демокрация политическата държава отмира, когато не капиталистът, а народът управлява производството.

*******

* Добавена стойност след наслагване на различни видове труд в краен продукт: Същият материал има сега по-голяма стойност, понеже съдържа по-голямо количество труд ...като мярка на стойността в работно време и производителна сила.

* Стойност, цена и мярката им: Тук стоката има двояк израз: първо — стойност; второ — цена, която е различна от понятието „стойност“. При капитализма цената не отразява стойността и почти винаги я надхвърля. Цената е само паричен израз, отражение, етикет на стойността, докато трудът е мярка за стойността.

Затова трудът няма стойност така, както всяка мярка като килограм, метър, секунда, кубик и пр. нямат трудова стойност, а само такава, отразяваща качество или състояние. Когато купувате нещо от пазар, продавачът не ви начислява в цената и стойността на кантара, с който ви тегли стоката. Трудът е нещо като кантар, който измерва стойността. Обаче капиталистът се изтарикатява  да сложи в цената заедно със стойността (работното време и производителната сила), и кантара (труда). За да забърка от двете неразбираем карашик, предпоставка за измама...

Забележка: Всичко, изписано с по-дребен наклонен шрифт като този тук, е коментар от издателите на тази интернет страница.

* Форми на обществени отношения: Капиталистическите производствени отношения между капиталист и производственик в началото на несъзнателното си формиране от прогресивно развиващи производителните сили, с течение на времето се превръщат в окови не само за производителните сили, но и за човека, работещ с тях. Тогава настъпва епоха на социално-икономическа революция.

Т.е. преход към нормално развитие, отразяващо, а не скриващо стойността; т.е. целта на социалната революция е съзнателен, планомерен контрол (власт) над стойността...

Нито една социална революция в света не постигна власт над стойността, с изключение на революциите от 1917 и 1944, които първоначално постигнаха такава власт над стойността, съчетана с политическата, което съчетание бе причина за икономически рекорди във всички страни, включително и „капиталистически“, приложили марксизма. Но след 1970 тази власт над стойността бе унищожена и от съчетанието остана само политическата, превърната в средство за терор и производство на принадена стойност (кражби), което е антикомунизъм...

* Собственост: Ако пресметнем целия вложен в земята незаплатен труд, който капиталистите са превърнали и ще превръщат в пари, дори само откакто съществува наемният труд, без да броим ангарията при феодализма и робията при робовладелството, то собствеността върху земята отдавна е изкупена от обществото на трудовите хора.

Фантастична лъжа е, че обективно съществуват собственици и конкретно собственици на земя, защото те игнорират труда, вложен в нейното облагородяване и в нейната производителна сила. Така един собственик узурпира не само земята като собственост, но и вече е узурпирал и труда на хората, работели за нея, но и прави заявка и за в бъдеще да узурпира такъв труд.

Ако пресметнем труда, вложен в промишлените и изчислителните производителни сили, то и там собствеността отдавна е изкупена от трудовите хора, т.е. трудовите хора отдавна са собственици на всички производителни сили и пари по признака „вложен труд“. Но буржоазното юридическо право се прави на завлечено, според което трудът не съществува в човешките отношения, а само правото на унаследяване по биологически (семеен) принцип. Т.е. буржоазното юридическо право защитава и насърчава кражбата на труд.

* Икономическо и изборно право: На пролетариите разрешават веднъж на няколко години да избират кои техни представители да ги крадат и репресират.

„Безкласово общество“ означава и общество без партии, които сега са представители на класата „крадци“.

* Право: „Обществото се основава на закона.“ — Това е фантазия на юристите. Напротив, законът се основава на обществото.

Така извадени от пълния текст думите на Маркс изглеждат парадоксални, затова трябва да уточним — юридическите закони се извеждат, зависят, трябва да се основават върху икономическия строй на обществото, а не юридическите закони да определят икономическия строй, защото последният се формира спонтанно и непреднамерено векове, преди да се разбере дали е добър или не. Затова правото, като част от силата на властта в дадена държава, е само оправдание и инструмент за налагане на вече съществуващ икономически строй. Правото е следствие, породено от икономическия строй, а не обратно. Разбира се, след като правото се появява, то има и обратно действие, влияещо на икономическия строй, но никога с цел да го промени. Защото властта определя правото, а не потърпевшите от нея.

* Право и икономика: Правото не може да бъда по-висше от икономическия строй и от неговото културно развитие.

За да бъде отклонен народът от градивната цел „промяна на икономическия строй“, той е залъгван с правни закони, подмолно обслужващи икономическия строй „капитализъм“.

* Размяна на труд: Приравнявайки при размяната своите разнородни продукти един към друг, хората приравняват своите различни видове труд един към друг.

„Приравняването“ не означава уеднаквяване, а намиране на общи и еднакви по вид и качество физически величини, съставни части, изграждащи сравнявани продукти, които да се изразят количествено по еднакъв начин, като се абстрахираме от тяхната форма, предназначение, полза и пр. — нещо като намиране на най-малко общо кратно в математиката. Такова „най-малко общо кратно“ за стоките е това, което ги е произвело — трудът, а всеки труд е съставен от две величини, присъстващи във всеки труд — производителна сила и работно време. Т.е. всяка стока (физическа, умствена, присихечска) може да бъде изразена посредством сила и време, както и посредством още по фундаменталната съставка, присъстваща във всяка жива и нежива материя - енергията.

При капитализма такова „издребняване" не съществува, защото трудът( т.е. човекът, не играе никаква роля в сметките...

*******

* Капитал: Трябва да сте наясно, че възнаграждението за труд и количество труд са доста различни неща. Капиталистът заплаща само част от количеството, останалото образува капитал.

* Капитализъм: Абсолютната стойност на стоката ...е безразлична за капиталиста... Него го интересува само принадената стойност, реализирана при продажбата. Него го интересува само цената, но не и стойността, които са съвсем различни понятия...

* Капитализъм: Няма нищо по-страшно от това, да си принуден всеки ден, от сутрин до вечер, да правиш нещо, което ти е противно, с върховната цел „трупане на пари“. ...Свободното време за лично развитие е най-голямото богатство на света.

* Капитализъм: Работникът като личен източник на обществено богатство е лишен както от всички средства за производство, така и от политическата власт, да реализира това обществено богатство лично за себе си. Той е лишен и да контролира произведеното от него богатство в полза на цялото общество.

Обратно — капиталистът не е личен източник на обществено богатство, но си присвоява обществено богатство лично за себе си.

* Капитализъм: Логическите противоречия при пропагандата водят до социални противоречия и революции в производството — логическото противоречие:
„обществена форма на производство — частна форма на присвояване“:

Капиталистът, иска или не иска, произвежда ОБЩествено (огромна съвкупност от много видове ОБЩ, производствено свързан труд), но въпреки това си ПРИСВОЯВА продуктите от труда ЧАСТно, т.е. без да се съобразява с останалите членове на ОБЩеството (производствениците).

Капиталистът ПРОИЗВЕЖДА ОБЩЕСТВЕНО, а си ПРИСВОЯВА ЧАСТНО.

Производството за капиталиста има ОБЩЕСТВЕНО пласиране, но ЧАСТНО присвояване.

Политическата система за капиталиста има само политическо (ФОРМАЛНО, недействително) ОБЩЕСТВЕНО представяне, но с единствената цел ЧАСТНО присвояване.

В политическата система капиталистът си присвоява правото да представлява производствениците в парламент само политически (или да назначава представители), като изключва производствениците да се САМОпредставляват посредством труда си, посредством продуктите си на пазара, икономически. Така капиталистът, присвоявайки си политическа власт, си присвоява и икономическа власт (над стойността).

Кръговрат на измамата: Капиталистът си присвоява политическата власт, за да краде труд и обратно — капиталистът си присвоява продуктите от труда, за да си присвои политическата власт. Основното условие за постигане на политическа власт е количеството откраднат труд, изразено в пари.

Т.е. който не може да краде труд, той няма политическа власт. Който няма политическа власт, не може да краде труд.

Капиталистът не влага никаква ЛИЧНА власт (лична производителна СИЛА) в който и да било продукт на труда, но налага ЛИЧНА власт (политическа) да си присвоява ОБЩЕСТВЕНИТЕ резултати от труда — антагонизъм между ЛИЧНА власт и ОБЩЕСТВЕН труд.

Политическата система на капитализма (партийната), нарочно е откъсната от обществения начин на производство, а е изключително подчинена на частното присвояване на продукти от труда.

* Конкуренцията ...беснее право пропорционално на броя и обратно пропорционално на величината на капиталите, които си съперничат.

Конкуренцията е състезание между различна степен на въоръженост с производствени мощности и пари, каквото е състезанието между човек, „въоръжен" с локомотив и човек, „въоръжен“ с патерици.

Конкуренцията при капитализма потиска и унищожава едни конкуренти, въздигайки други, докато при социализма няма да има конкуренция, а съревнование със споделени технологии и пари, при което успехът за едни, ще е условие за успеха на всички, както и успехът на всички, ще е условие за успеха на всеки. Докато при капитализма обратно — възходът на едни е условие за падение на други, както и падението на едни е условие за възход на други.

* Пазарна икономика (капитализъм) ...производствените разходи ни най-малко не се регулират от отношението между търсене и предлагане, а, напротив, производствените разходи са тези, които определят търсенето и предлагането.

Основна измама на капитализма е, че трябвало цените и заплатите да се определят от пазара —  първите — на стоковия пазар, а вторите — на трудовия пазар.

Изводи, които издателите на тази интернет страница направихме. Тук в едно изречение има най-малко ШЕСТ измами:

1. „Лепенето“ на един и същи „етикет“ върху две различни понятия (стойност и цена). Всеки може да си измисли всякакъв ЕТИКЕТ (цена) и да го „залепи“ по желание върху стоката. Но няма как стойността да се ИЗМЕРИ по работно ВРЕМЕ и производителна СИЛА от неодушевения пазар, освен ЧОВЕК да измерва и изчислява. Уеднаквявайки двете различни понятия в едно, и пращайки ни за зелен хайвер само към понятието „цена“, капиталът твърди, че трудът няма стойност (обективно измерима), а има само цена, каквато на него му харесва, а ние да се съгласяваме, щото е господар (собственик).
2. Неодушевеният предмет (пазарът) трябвало да смята вместо одушевеният (човекът). Т.е. пазарът е по-разумен от човека.
3. Стойността (работното време и производителната сила, вложени в стоките) са нищо, а цената, „изчислена“ от пазара, е всичко. Т.е.
4. Не директно работното време и производителната сила произвеждат стоките, а парите директно произвеждат стоките, без намеса на човек.
5. Пазарът на труда е обикновено тържище за роби. Там няма съревнование по способности и компетентност, а е състезание кой по-евтино ще се продаде в робство. Тук отново липсва човешкият фактор и доминира изцяло паричният, не стойностният. Това от страна на продавача на работна сила.
6. А от страна на купувача на работна сила — количеството пари при покупката на работна сила решават кой какво ще работи, а не обществената необходимост от даден труд.

* Капитализъм: В буржоазното общество капиталът е независим и личен, докато трудовият индивид е зависим и безличен.

Но капиталът освен директна кражба на труд от производството, разполага и с косвена кражба на труд —  директна кражба от държавния бюджет по силата на политическата си власт. Т.е. капиталистът краде по два начина (оправдания) — икономически и политически.

* Капитализъм: ...паричният израз „цена“, който реализираният капитал получава тук в края на своя процес на обръщение, е ирационален израз на отношението „труд-капитал“.

Най-простата форма на обръщение на капитала Пари—Стока—Пари Прим (П—С—П') е ирационален, защото процесът не отразява стойността, а само цената. Това ПРИМ (') реално не съществува, защото няма откъде от нищото да дойде допълнителна стойност, без полагане на труд. Пазарът не е място за полагане на труд, а за съревнование на качества на стоки, а и на пазара трудът вече е обезличен (неизмерван), защото е маскиран като пари, а не като работно време и производителна сила. И за да има реално равновесие в процеса, това (') капиталистът компенсира, като краде труд, намалявайки цената на труда или увеличавайки работното време, без да го заплаща (достатъчно или напълно).

* Капитализъм: ...за работника е безразлично дали тези средства за експлоатация са ...евтини или скъпи, колкото е безразлично за коня дали го управляват с евтини или скъпи поводи и юзди.

Средствата за експлоатация са икономически и политически. Към първите са средствата за производство, сградите, счетоводството и счетоводителите, разходите по поддържането и пр., а политическите са съд, прокуратура, медии, полиция, армия, политици... на които капиталистът плаща, за да държи в подчинение робите (работниците си — умствени или физически). За да плаща на всички тия „поводи и юзди“, капиталистът не полага и грам труд, а краде изключително от труда на работника.

* Капитализъм: Предел за производството са печалбите на капиталистите, а съвсем не потребностите на производители и потребители.

* Капитализъм: ...парите, работната сила, както и стоката, ...потенциално са капитал, защото те могат да бъдат продадени като капитал и че в тази тяхна форма те командват чужд труд, претенция за присвояване на чужд труд и затова са самонарастваща стойност.

* Капитализъм: Капиталът има един-единствен жизнен стремеж — към самонарастване.

Дълго време ние не успявахме да разберем понятието „самонарастваща стойност“, т.е. стойност, която сама решава да нараства, без някой човек да я „помпи“. Тайната на САМОнарастването се крие пак в това (П—С—П'), т.е. в мистифицирането на труда, посредством скриването на стойността зад етикета „цена“, от което винаги се получава П'. Именно това прословуто и безконтролно натрупване от нищото, отбелязано като (') (прим) и винаги и неизменно съществуващо при всяко обръщение на капитала и без което няма да има капитал, идва от представянето на труда като цена, а не като стойност, изчислявана по сила и време.

При всеки оборот (обръщение) на капитала натрупването на (') (прим) се изразява така:

(')+(')=(''); ('')+(')=('''); (''')+(')=('''')... Т.е.
прим.+.прим.=.секонд; секонд.+.прим.=.терца; терца.+.прим.=.кварта
и т.н. натрупване при всеки оборот на капитал.

Т.е. безконтролното отношение към труда (липса на измерването му по сила и време), поражда и безконтролното наличие на това (') (прим). Затова тази имагинерна (ирационална) величина (') (прим) се натрупва (расте, нараства, САМОнараства) при всяко обръщение на капитала, а това означава, че расте, САМОнараства и стойността за реалното й запълване с реален (труд). Т.е. под САМОнарастваща стойност се подразбира и САМОнарастваща кражба, защото няма откъде реално да дойде това (') (прим), освен от кражба на труд.

С това се обяснява защо при постоянно нарастващите производителни сили, вместо стойността на брутния обществен продукт вече да е почти равна на нула, т.е. стоките да са почти безплатни, става обратното — те стават все по скъпи или заплащането на труда — все по-евтино, или и двете (ИНФЛАЦИЯ). С това се обясняват и периодичните кризи на капитализма и защо са неизбежни. Защото капиталистите не искат да изчисляват стойността чрез труда, а я крият зад етикета „цена“. С това се обяснява и все по-задълбаващата се пропаст между богати собственици и безимотни трудещи се.

* Капитализъм: ...мошеничества с плащането за „управление“, наред с плащането за „управител“ ...се появяват множество членове на управителни и контролни съвети, за които управлението и контролът фактически служат само като предлог и оправдание за ограбване на акционерите...

Тук Маркс обяснява защо капиталистът не може да претендира да краде работника с оправданието, че си САМОначислявал заплата заради това, че „управлявал“ капитала. ЗА-плата би означавало ЗА-плащане ЗА-ради нещо, което в случая е заплащане ЗА труд. Но Капиталистът нито мери труда си по сила и време, нито по ефективност, а си САМОначислява „заплата“ по форма и количество както намери за добре. Капиталистът наистина би могъл да си определи правилна заплата, но само ако започне тотално да мери труда в предприятието си и разпределя според труда както между трудещите се, така и между тях и себе си, което ще елиминира онова безконтролно натрупване на (') (прим), което вече би го превърнало от капиталист, в най-обикновен служител във фирмата и тя вече няма да е негова (лична, частна), а колективна, т.е. обществена. Но кой ли капиталист, сега вече в 21-ви век изроден в мафиот, ще се откаже от скриването на стойността зад етикета „цена“, т.е. от кражбата на труд???

* Капитализъм: Капиталът е вампир, съществуващ от смучене на жив труд, за да го превърне в мъртъв труд.

(мъртъв друд, акумулиран в стоки за разкош, имотни излишества, съкровища, трезорни натрупвания, разточително потребление и пр., но и в производствени мощности и пари, които без труда са мъртви)

* Капитализъм: Продавай на човек риба да го изхрани само за ден. Ако го научиш да я лови, изгубил си печалба.

* Капитализъм: ...машините са оръжието на капиталистите, потушаващо бунта на специализираната работна ръка.

* Капитализъм: Производствен е само този наемен труд, който произвежда капитал.

*******

* Комунизъм: Ако си представим не капиталистическо, а комунистическо общество, то преди всичко съвсем отпада паричният капитал, следователно отпадат всички онези маскировки на размяната на стоки и труд (сделките), които произлизат от него.

Маскировка на труда само като цена, игнориране на стойността. Маскировка, произлизаща от първата, е отказ за сравнение на различните видове стоки по признак труд (време и сила). Трета маскировка е така наречената „собственост“, скриваща количеството, вложен от „собственика“ труд, който се съдържа в притежавани или стопанисвани от „собственика“ производителни сили и пари. И т.н.

* Комунизъм: Обществените отношения на хората към техния труд и към продуктите на техния труд тук стават прозрачно ясни — както в производството, така и в разпределението.

Прозрачно ясни стават обществените отношения, само когато започнат да се измерват и контролират от самите производители, а не само от собственика, работното време, производителната сила и разпределението на благата. При капитализма няма измерване, а „на око“ и на произвола да алчността на собственика. Цените и заплатите са на договаряне, а не на измерване. Ясно е кой какво ще договори - единият количество пари, а другият — само труд...

* Комунизъм: Прозрачно разумни отношения на хората помежду им и към Природата, а трудът им и техните производителни сили ще бъдат под техния ...съзнателен, планомерен контрол.

* Комунизъм: Производството създава не само предмет за субекта (за потребителя), но то също и създава субект (потребител) за предмета.

* Революция: От всички оръдия за производство най-могъща производителна сила е самата осъзната (и затова революционна) класа на труда и творчеството.

* Революция: ...винаги да се прави разлика между материалния преврат в икономическите условия, който се определя с точността на природните науки, и идеологическите (политическите) форми, в които хората осъзнават този конфликт, разрешавайки го с борба.

Изключително актуална забележка на Маркс към нашето съвремие, при което икономическите процеси са изцяло замъглени от политическите, посредством безогледна медийна пропаганда на политическите нищословия и нищодействия с цел хората да бъдат отклонени от основните проблеми (икономическите), в които се извършва основната и главна част на кражбите и измамите, заробващи народа.

* Неосъзнати икономически закони: Законите на икономиката започват да се проявяват, когато започнат да ги нарушават.

* Движещата сила на революцията: Нито една обществена революция не може да бъде извършена от партия, а от способен и осъзнат народ.

* Главна цел на икономиката (истинското богатство): Към икономия на време се свежда в края на краищата главната цел на всяка икономика.

Но хората не осъзнават, че най-великото богатство е свободното време за самоусъвършенстване на физическите, умствените и психическите способности за хармонична интеграция с Природата!

Житейски изводи

* Исторически цикли: Историята се повтаря — първия път като трагедия, втория път като фарс.

* Смисълът: Достойнство може да придаде тази професия, в която ние не сме робски оръдия, а самостоятелно творим в своята област. Творчеството е най-великото щастие, което може да се случи на човек.

* Целеполагане: Философите само по различни начини са се мъчели да обяснят света, но задачата е светът да бъде променен.

Никога няма да имаш съвършено обяснение на нещо, ако не работиш по него, ако не го усъвършенстваш, с което ще усъвършенстваш не само своите способности за работа, но и способности за мислене. А и няма полза да обясниш нещо, ако не го направиш по-добро. „Дума дупка прави ли, бе?“ (Тригор Вачков)

* Истина: Научните истини са винаги парадоксални за ежедневния опит на невежия ум, улавящ само повърхностната привидност.

* Житейска методология за стигане до истината: Съмнявай се във всички! Подхвърляй всичко на съмнение, анализ, проверка и доказване - теоретически и практически!

* Капиталист: Сърцето на човек е нещо удивително, особено когато този човек носи сърцето в кесията си.

* Свобода: Народ, който е поробил друг народ, кове сам собствените си вериги.

* Свобода: Необходимостта е сляпа, докато не стане осъзната. Свободата е осъзната необходимост.

* Свобода: Свободата е превръщане на държавата от орган, стоящ над обществото, в орган, подчинен изцяло на обществото.

* Национална сигурност: На нацията, както и на жената, не ѝ се прощава и минута непредпазливост, щом като първият срещнат авантюрист може да извърши насилие над нея.

* Право и сила: Правото е на страната на по-голямата сила. Най-голямата сила е Природата. Силата се изпитва чрез борба. Борбата се изпитва чрез победа.

* Право, сила и прошка: За разлика от Бог, който може и да ти прости, природните закони не прощават, особено когато са проявени в икономическите.

* Човек и общество: Човекът по своята природа е животно, и ако не е политическо, както е мислил Аристотел, то във всеки случай е обществено.

Обобщение от авторите на сайта

Работникът за капиталиста е само бездушно оръдие на труда, което прибавя към доходите от капитала принаден (краден) труд, овеществен в оръдия на труда, стоки и пари в безкраен кръговрат:

ПАРИ—СТОКА—ПАРИ'—СТОКА—ПАРИ''—СТОКА—ПАРИ'''

... и така с безкрайно самонарастване на капитала до неговото спукване..., т.е. до революция....

„...капиталистът господства над работника не като носител на едно или друго ЛИЧНО КАЧЕСТВО, а само доколкото той ПРЕДСТАВЛЯВА „КАПИТАЛ“. Неговото господство не е нищо друго освен господство над овеществения жив труд, власт над създадения от работника продукт, т.е. власт над самия работник.“ (Карл Маркс)

Трудовият човек е ЛИШЕН от ПРАВО да се разпорежда както С ПРОДУКТИТЕ ОТ СВОЯ ТРУД, така е лишен от ПРАВОТО ДА РЕАЛИЗИРА ТВОРЧЕСТВОТО си (да насочва производството), особено когато за реализация на своето творчество в стоки, услуги, наука или технологии са необходими ПАРИ. Защото това, което произвежда трудовият човек, не му принадлежи, както не му принадлежат и ПАРИТЕ, получавани от стокообръщението.

Политическата власт само узаконява, допълва и идеологизира икономическата власт на капиталиста над работника. За да има време да се занимава само с печалба и разгул, капиталистът си назначава политици, за да пазят икономическата му власт, но често такива капиталисти налагат и двете власти — и политическа, и икономическа. Докато първите в историята капиталисти играят прогресивна роля, развивайки производство и технически прогрес, често започвайки от нула, съвременните капиталисти овладяват крадени пари, производства и персонал и спъват прогреса, служещи като ортаци на световната производствена, банкерска и медицинска мафия.

ТРАГИКОМИЧНО е трудещите се да се надяват на партийците и политиците да ги ОСВОБОДЯТ от робството, без да се ОСВОБОДЯТ от капитализма. Но те ако се ОСВОБОДЯТ от капитализма, ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА, ПОЛИТИЦИТЕ и ПАРЛАМЕНТЪТ СТАВАТ ИЗЛИШНИ.

А какво точно ще бъде СЛЕД КАПИТАЛИЗМА, трябва да изучавате освен марксизъм, още и новите български научни открития, защото марксизмът реши научно само половината от обществените проблеми (натуралните, трудовите, икономическите). Другата половина сме решили ние.

СОЦИАЛНИЯТ КАПИТАЛИЗМ в Западна Европа, САЩ, Канада, Япония, Ю. Корея и пр., както и ДЪРЖАВНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ у нас, в СССР, в Китай и пр. (в т.нар. СОЦ), дължат своя възход на Маркс, като използваха науката му за правилно измерване и РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА, обаче там не унищожиха РОБСТВОТО на трудовия човек от капитала. Трудовият човек остана безгласна буква както политически, така и икономически. И както виждаме днес, когато Световната банкерска мафия започна да губи капитал от тия СОЦИАЛНИ (но не социалистически) облекчения за трудещите се, тя се възползва от властта си, от ВЛАСТТА НА(Д) ПАРИТЕ СИ, които са ЕТИКЕТ за откраднат труд, да тероризира народите с измислени пандемии и изкуствени кризи, от които пак натрупа стотици милиарди долари като форма на изразяване на откраднат труд.

АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
когато публикуваме нещо ново,
веднага на пощата ти ще дойде съобщение.

ПРОЛЕТАРИИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ,
СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!!!