РАЗОБЛИЧАВАНЕТО НА ИЗМАМАТА „ВИРУСОЛОГИЯ“ 
С ИЗСЛЕДВАНИЯ НА МИКРОБИОЛОГА Д-Р ЩЕФАН ЛАНКА

Повечето народ в света продължава да вярва, че ХИВ [човешки вирус, причиняващ Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН)] е много опасен. Въпреки че лютите кавги дали ХИВ изобщо съществува, бяха изместени от „Новия Коронавирус“, те са поучителни и за сегашната измама „Ковид-19“. Единственият СПИН теоретик с по-значим обществен авторитет д-р Питър Дюсбърг твърди, че ХИВ е реален, само че бил безобиден, а други анти СПИН учени заключават, че вирусът въобще е фантазия. Главни защитници на последното са австралийски микробиолог от гръцки произход Елени Пападопулос-Елеопулос и нейни също гръцки колеги, доказват, че изолат на ХИВ никога не е представян официално и заради това и не е доказан по изискванита на Институт „Луи Пастьор“ от 1973 г. и затова никак не е ясно какво е назовано „ендогенен ретровирус“ – естествен телесен генетичeн материал, който не инфектира, защото произлиза от самите телесни клетки или концепцията за този вирус е просто фалшификат.

КЪМ ГЛАВНАТА СТРАНИЦА НА САЙТА.....

Докторът по медицина и микробиолог Щефан Ланка, учен-изследовател от Германия, е предупреден от своя учител, че най-вероятно вирусът ХИВ не съществува, след като е бил свидетел на различни икономически, политически и властови интереси при медицинските власти. Но, както всеки добросъвестен учен, не смее да даде твърдо мнение поради липса на доказателства. Ланка поема отговорността да намери такива, ползвайки универсалните си знания и умения като биохимик, морски биолог, специалист по еволюция на биологическите видове, вирусолог (доказал съществуването на огромни „вируси“ в моретата, които не причиняват вреда), специалист по история на медицината, физиолог, еколог и пр. Така той „задълбава“ в документацията по света, прави собствени експерименти и открива доказателства, че ретровирусите са телесни производни, а не външни нападатели, че хепатитът е автоимунен отговор на тялото, атакуващо самò както отровите в него, така и собствени структури; че ХИВ не е свързан с имунитета и не би трябвало болестта да се нарича СПИН, а СКН (Синдром на кислородна недостатъчност) за кръвта, тъканите и клетките.

ТУК ТЕМАТА „СПИН“ Е САМО ПОВОД
ДА РАЗКРИЕМ ПО-ФУНДАМЕНТАЛНИ ИСТИНИ ЗА ЖИВОТА
И ФАЛШИФИКАЦИИТЕ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ВЛАСТИ

Д-р Ланка обикаля Западния бряг на САЩ през 1998 г. и разговаря в Сан Диего с H.E.A.L. за предаването „При Зендер”.

Зендер в началото иска от него кратка творческа биография и как е стигнал до откритията си за ХИВ и СПИН.

Д-р Ланка споделя, че е започнал да учи в 1984 Молекулярна биология, но бързо се отегчил, защото трябвало да зубри официални отживелици заради изпити. Поискал да стане еколог, за да бъде по-полезен и че така можел да изследва проблемите без скъпа и претрупана апаратура. В областта на биологията попаднал на молекуялрната генетика и логически стигнал до морската биология, заради която правил множество експерименти и наблюдения с електронен микроскоп.

Един морски биолог (професор) му разрешил да работи с него и Ланка случайно открил устойчива симбиоза мужду „вирус“ и гостоприемник. Така той открива смисъла в изследванията в генетиката – как „вирусът“ (или това, което до тогава се е смятало за вирус) образува генетическия си материал вътре в гостоприемника, без нито да го изменя, нито да го руши, нито да го убива.

Скоро Ланка сменя професора с друг, понеже първият не могъл да плаща за изследванията му и когато намерил по-платежоспособен, разбрал се с него и на практика получил лаборатория с неограничени безплатни права да я използва и, работейки допълнително, да купува всички инструменти и материали и така да има най-добри условия за изследвания и само след една година успява да изолира и опише „вирус“.

Това съвпада с 1986-1987 г., началото на епохата „СПИН“. Понеже вече е „специалист вирусолог“, Ланка си мисли, че лесно ще се прояви и като спец по СПИН. Както и на всеки се случва в началото на кариерата, той почва да мисли това, което „мисли“ и телевизорът, без да търси истината. Но случайно чува разни „клюки“ за грешките относно рака на американеца Роберт Гало, уж пръв определил ХИВ ХТЛВ-1 като причина за СПИН, как баламосал обществото със своя първи ретровирус, открадвайки го от Монтание...

Критическото му мислене обаче надделяло и от проченето в библиотеките разбира, че за ХИВ нямат предвид вирус, а описания за клетъчни активности при много особени условия. Бил слисан. Мислел, че е начинаещ и нещо бърка. Че ако сподели съмненията си, ще го помислят за луд. Минава няколко пъти информацията отперд назад и обратно, докато накрая си доказва, че ХИВ, заедно с цялата група ретровируси, не съществува.

Това насочва Ланка към връзката между вируси и еволюция и не вижда такава, защото убийството на други клетки, за да живееш, не му изглежда смислено. Еволюционната биология сочи, че първа генетична молекула на живота е РНК, от която произлиза ДНК. Всички човешки геноми, започвайки от едноклетъчните, през растения и висши животни, са резултат на т.нар „обратно копиране“ – РНК се пренаписва в ДНК. Така той осъзнава, че молекулярната генетика тъпче на място и че нейниет Основен принцип от началото на 60-те е абсурден: ДНК била първична и изработва РНК, която не може да се презапише обратно в ДНК, че РНК я има само заради ДНК. Ланка разбира обаче, че генетичният материал не е стабилен, а променлив по посока от РНК към ДНК и обратно. Той открива и причината за това „мислене“: финансови интереси. Зърнопроизводителите на САЩ финансират саботажа на европейската цитогенетика, спомагаща конкурентно развитие на европейското зърнопроизводство.

Изследванията на Ланка доказват и че в цитоплазмата на клетката работят по-голямо количество генетични субстанции, отколкото в ядрото, а официалите твърдят обратното. Молекулярните генетика и биология били основани от физици, които си въобразявали, че обяснявайки цялата структура на атома само с неговото ядрото, което е глупост, те ще обяснят пак със същата глупост и управлението на живота в клетката само с нейното ядро. Абсурдно, казва Ланка, но и защо всички игнорират ролята на енергията за живота? Този върос той си задава, защото изучава и Източната емидицина, в която няма и следа от нападатели отвън (вируси, бактерии, гъбички, спори и пр.), а всички болести се обяснват с енергиен дисбаланс и замърсяване на организма и след като те изчезнат, изчезват и болестите.

Изучавайки биологичната еволююция, Ланка бързо осъзнава, че обратното копиране е общовалидно за всички форми на живот и е фундамент за всяко висше живо същество, че е механизъм за възобновяване на ДНК хромозомата. Но официалите си държат на облажващия ги Принцип: „Липсва такова животно, наречено „обратно копиране от РНК към ДНК“. Дори когато те през 1970 г. откриват експериментално, че това съществува, продължават да си каканижат стария рефрен и правят „изобретението“, че са открили „изключение“, а не правило, което (уж) се дължало на ретровируси.

Зендер пита дали ретровирусологията наистина я започва Пейтън Роус още през 1911 г. с негови опити с пилета.

(Роус изрязва тумори на пилета, стрива ги и храни с тях здрави пилета, наблюдавайки после как на ялите тумори здрави пилета израстват същият вид тумори. Той мисли, че туморите са причинени от инфекция, пренесена от болните върху здравите пилета.)

Д-р Ланка възразява, че цитираният Роус наистина единствен имал нещо общо с ретровирусите като статистика. Но той кръстосвал преки братя и сестри от животните, така че генетичният материал ставал все повече и повече подобен. Когато гените са приблизително еднакви, то хромозомите обменят по-усилено информация, отколкото е нормално и губят връзката си. Това е причина за характерни хромозомни недъзи, които са добре изучени. Това е и причината за рака при пилетата на Роуз.

Това е премълчавано над 20 години. Фалшификаторите отново вадят случая с Роуз в края на 60-те и началото на 70-те години, за да „докажат“ нападащи патогени, понеже молекулярната биология конкурира стандартната медицина и оборва натъкмените „факти“, че ракът е инфекция, мутации или от вирус. На всички отгоре формалните „медици“ напълно игнорират факта, че ракът е свързан с общ недостиг на кислород, доказано от Ото Варбург, получил първата си Нобелова премия, като демонстрирал засилено енергизиране на клетка в следствие на засилено кислородно дишане в сравнение с процеса на ферментация. За втори път става Нобелист, че ракът е предизвикан от вътрешна ферментация, че затрудненото вътреклетъчното дишане или неговата липса причиняват рак. И всичко това е изритано от борда на науката.

Дори когато през 1970 г. откриват ензима (обратна транскриптаза), предизвикващ обратното копиране, което Ланка доказва, корумпираните началници в медицинската власт отново си папагалстват своя Основен принцип с неговото „изключение“, оправдани с новите ретровируси. И обратно – новите вируси били следствие на „изключението“, т.е. това, което трябва да докажат, вече било доказателство за себе си, т.е. всчко, което те кажат, вече е „доазано“, защото те го казват.

Когато вече е абсолютно сигурен, че ХИВ не причинява СПИН, Ланка започва открити публични лекции с неговите доказателства, обаче започват да му задават въпрос «какво се крие зад етикета „ХИВ“?» и Ланка блокира. Съвестта го отвежда до хора, обясняващи и това.

Питър Дюсбърг с неговите авторитетни публикации и неудобни въпроси са първото спасение за Ланка, като ги превежда на немски и ги публикува, а „търсенето намира“ и други подобни като авторитетния лекар Хайнрих Кремер, бивш директор на Германската федерална клиника при злоупотребили с лекарства, когато бил задължен да пусне на германския пазар ваксината против Хепатит-Б, прилагайки я и на свои пациенти. Крамер имал избор – френска или американска ваксина, но през 1983 властите го принудили да въведе америкатската, като наклеветили френската, че била „заразена с ХИВ“. Крамер обаче проверил и разбрал, че е обратното – американската била получена от гейове 4-5 години по-рано.

Първите случаи на СПИН датират от 1981, а едва през 1985 е „доказано“, че приносители са телесните течности като кръв, майчино мляко, сперма и пр., а едва през 1987 СЗО одобрява име на причинителя Human Immunodeficiency Virus (HIV – човешки вирус, причиняващ имунен дефицит). Т.е. властите говорят на Крамер глупости за ХИВ през 1983, когато още нищо не е ясно за него. Затова той не искал да третира неговите болни от Хепатит-Б с американската ваксина заради опасност от полови болести от безразборните контакти на американските гейове. И му станало кристално ясно, че германската здравна система е финансова колония на американската

И веднага през 1984 г., му нареждат да изпрати замразена кръв от негови пациенти в Берлин, в нова СПИН болница, за да я тестват за „ХИВ вирус“. Преди това той потърсил доказателства за надеждност и точност на теста за ХИВ и разбира, че тестът не открива вируса. Така работел и работи ХИВ тестът за антитела.

Зендер опонира, че дори когато „полезният“ тест за антитела за Сифилис се разреди няколко пъти, пак показва резултат при наличие на вирус, което било „отговор на имунната система“ за наличие на инфекция.

Ланка обаче казва, че е сигурен, че нито един тест за антитела бъобще няма някакво значение. А антителата (уж) против ХИВ ги има при всеки в различни концентрации при различни хора и само когато нивото надхвърли зададената от СЗО догма, тогава сте обявен за „позитивен“. Което е противоречие, защото при други тестове за антитела при по-ниско ниво има по-висок риск от инфекция.

Зендер се сеща, че д-р Роберто Джиралдо споделил същото: при тест за ХИВ пробата трябвало да се разреди 1:400, без което всички проби ще показват „позитивен“.

Ланка е съгласен с този абсурд! Д-р Кремер е знаел това още през 1984 г. и се притеснил за пациентите си, защото властта искала да карантинира от останалите вече набедените с „ХИВ позитивен“, затова отказал, понеже нямало нито един със симптоми. Следвало, че всеки с хроничен Хепатит-Б или наваксан против него, ще даде „позитивен“ резултат.

Той дал пресконференция, масово посетена от медии от всякакъв род, предоставяйки всички факти и журналята от Der Spiegel, в разни ток-шоута, най-големи и масови вестници и списания излъчили и писали обратното. Това било умишлена медицинска война. Искали кръв и секс-епидемия въпреки фактите. А политическите власти направо му заявили (неофициално), че знаят, че не им пука, че било (уж) против наркомани и гейове...

Властите дори спретнали атентат на Крамер, но се провалил – интуицията му го „изгонила“ от колата малко преди да гръмне. Но това не било всичко – негов прител полицай, който дълбоко го уважавал заради леченята му на наркомани и затворници, че властта тайно трупа срещу него „доказателства“ за негова психическа блест, и го държали на служба, за да го „самоубият“. Затова Крамер напуснал службата, но въпреки това продължил да разнася истината.

Ланка се срещна и със свой колега и близък приятел проф. Алфред Хейзих, основател на швейцарската служба за кръводаряване, един от първите, извел кръвна плазма против хронични болести. Той му разказал за далаверите около криминалната сила на индустрията с кръв. Тримата се срещат през март 1996 г. в Берн и си споделят, че хепатитът не е причинен от вирус. Някои видове обогатени протеини в кръвните продукти причиняват тежки автоимунни реакции, но САМО при силен стрес и никога при уравновесени. Когато извличали тези протеини или ги разреждали, вече чернодробни пролеми не се проявявали.

Зендер: Нима казвате за всички форми на хепатит, че не са инфекции или поне някои от тях са?

Д-р Ланка: Разбира се, няма нищо такова като „инфекция хепатит“.

Зендер: Следователно също така няма и вирус, причиняващ хепат?

Д-р Ланка: Да. д-р Хейзих винаги се стреми кръвните продукти да са произведени само от малка ограничена група и от млади и здрави донори. Комерсиалната индустрия обаче ползва кръв, събирана заедно от огромно и незнайно количество донори, за по-евтино и бързо.

Зендер: За да останат бездомниците живи у нас, те са принудени да дават кръв, а това са хора с безобразно нездравословен живот.

Д-р Ланка: Знам го в подробности. Хейзих срещнал на остров Фиджи човек след негов запой, отговарящ за индустрията с кръвни продукти, който казал, че скоро ще ликвидират държавните организации за кръводаряване и ще оставят неправителствените, защото те  пестели пари на държавата. А държавата е вече в страните от Третия свят, обслужвайки разни диктатори, бандити, затвори и спекуланти. Веднага Хейзиг, като авторитет в тоя бизнес, известил за това някои свои некорумпирани приятели в СЗО и те свикват спешен съвет така, че мафията не е имала време да подкупва, и решават да спрат доставките на плазма за Третия свят.

За да стимулира бизнеса с кръвни продукти, FDA (Агенция по храни и лекарства в САЩ) узаконила годишен лимит за плазма на човек до 50 единици, т.е. два пъти седмично. И слон не би оцелял!

Изискванията на бизнеса изцяло променят и начина, по който третират хемофилиците. До 1969 г. било забранено да се третират болните от хемофилия със съсирващи продукти, докато имат вътрешен кръвоизлив, поради силната замърсеност на тия продукти, срещу което организмът се бори с повишено ниво антитела. След 1969 обаче индустрията убеждава някои лекари (първа била жена от Калифорния), да обработват хемофилиците „профилактично“ с такива съсирващи препарати. И предвиденият резултат е на лице: повишено количество антитела, което налага повишено количество съсирващи продукти, което постига повишено количество ...печалби!!!

Оттогава до ден днешен, това е най-процъфтяващият бизнес в кръвната индустрия. Никой не (си) задава  въпроси, защо след това всички хемофилици приключват с хепатит? Защото това огромно количество чужди и при това замърсени протеини претоварват централния пречистващ и обменен орган (черния дроб) и в резултат – чернодробни възпаления. Много хемофилици умират от хепатит, за което е обвинен несъществуващ вирус, оправдание за нови печалби за борба и с него.

Зендер: Има точно три основни въпроса изобщо относно вирусите:

1. Дали вирусите съществуват и са много опасни?
2. Дали вирусите съществуват, но не са опасни, едва ли не безобидни и
3. Дали вирусите въобще съществуват?

Ако се отговори на последния с „не“, излиза, че след Втората световна война всеки изследовател в тази област си е губил времето с една изцяло фалшива теория и значи са безсмислени всички изследвания и резултатите им са за изхвърляне.

Д-р Ланка: Не е така. Преди появата на ХИВ, бяха проведени много дискусии, изписаха се много страници за участието на вирусите в еволюцията. Основният принцип на молекулярната генетика бе вече оспорен от еволюционистите, но това се премълчаваше от медицинските власти, защото знаеха, че тези могъщи изводи биха ги лишили от милиардите печалби. Дори, всички мои университски и местни колеги, въпреки че бяха абсолютно убедени от доказателствта ми, потъваха в мълчание. Повечето професори от моя университет дори страняха от мен. Естествено, имаше и които доста харесват изводите ми и дори някои ме предпредиха да не прекалявам с откровенията, защото властта обсъждала изгонването ми, но публично нито един не го показа.

Зендер: Как мислите, коя е началната точка на измамата при Основния принцип? Колко време е съществувал като първична парадигма?

Д-р Ланка: Като че ли това започва през 60-те, когато Никсън в САЩ е застъпник на ретровирусолозите, в които се наливат невероятно количество пари във „война срещу рака“. Пропагандата успява и заради наливаните пари в мас медиите. Когато „доказаха“, че ретровирусите са причината за рака, тръгна и химиотерапията срещу него, съответно повлякла след себе си милиони печалби. Бързо се отказаха от възгледа, но не и от практиката, когато излезе на бял сват ензимът „обратна транскриптаза“ и заедно с него обратното копиране отвсякъде им бодеше очите. Откриха, че процесът е обща проява на всички жизнени форми, най-вече при „раковите“ клетки и е компенсаторен (възстановителен) механизъм, но никак не го признаха публично.

Така те мълчешком, бавно, но сигурно спряха приказките за вирусите, уж причина за рак, но изпълзяха напълно нови измислици като слабата имунна система за причина, а повечето честни лекари признават и до днес, че не знаят причината. Когато „имунологията“ стана популярна като отделна наука, твърдяха, че определят силата на имунитета по броя лимфоцити в кръвта, въпреки че хиляди изследвания през 70-те доказват, че това няма нищо общо с никоя болест при някоя възраст.

После набедиха мутацията из цялото тяло за причина за рак, а имунната система като антифактор, но при по-високо ниво Т-клетки, тя не действала. Така се пръкна нова теория „Наблюдаваща имунна система“, която се доказа като грешна преди обнародването ѝ...

Зендер: Излиза, че имунната система не разпознава раковите клетки.

Д-р Ланка: Истина е. Тялото ни гъмжи от ембрионални клетки. Подобни са и стволовите. Разрушаването на нервните клетки се компенсира от ембрионалните, които създават нови нервни клетки, които не могат да се възпроизвеждат сами, затова гъмжим от ембрионални тъкани.

Нека разгледаме основите на живота. Ферментацията не осигурява нужната енергия за многоклетъчните организми и не позволява неговите клетки да се видоизменят. Бактериите, които са прокариотни едноклетъчни, не се видоизменят и не образуват многоклетъчни организми по липса на достатъчно енергия. Единствено от фотосинтезата, усвояваща слънчевата енергия, се получат електрони за развитието на живота. Той се управлява от силата на електроните, а фотосинтезата управлява разлагането на водата на водород и кислород, който е енергийният продукт за поддържане на горенето (процесът на горенето на водата е доказан от нашия институт ТУК – ТБ), а водорът е това, което гори.

Фотосинтезата била толкова успешна, че завзела цялата планета. Водата и атмосферата били наситени с кислород. Едва когато висшият разум създал бактерия, ползваща кислород за енергия извън органичната материя, извън въглехидратната молекула, се осъществил следващият скок в еволюцията. Животът би се изправил пред катастрофа от липса на кислород, ако не съществуваше равновесната алтернатива „растения“ и оттогава насам сме в перфектно равновесие между кислородо-образуващи и кислородо-потребяваци същества. Така кислородът в атмосферата постоянно е 20%. При по-високо или при по-ниско ниво, животът е невъзможен. Освен това животът е киселинно-алкален баланс, което пак зависи от кислорода. Това, между другото, е ипринципът на Гея.

Бактерии, приспособени да използват кислород, генерирали 20-30 пъти повече енергия от въглехидратна молекула. Този подем в енергетиката на живота е определящ за всички висши клетки и организми. Сега вече клетките могат да се променят и да образуват многоклетъчни организми. А някои бактерии, ползващи кислород, стават съставна част от нашите клетки и се наричат митохондрии. Така всяка висша клетка е продукт на обединяване на няколко различни вида бактерии (спирохети), които придават нови възможности за развитие на живота.

Осигуряването с повече енергия и особено акомулирането ѝ във форма на въглехидрати и после в мазнини характеризира всички висши организми и ако ѝ се пречи (недостиг или липса на кислорода; ако стимуланти и сулфонамиди окисляват кръвта; ако пътят между клетки и кръв е препречен от тежки метали; ако има недостиг на мастни киселини; ако митохондриите в клетките са унищожавани от вещества, изолиращи хранителните вещества; ако се тъпчем с антибиотици) тогава кислородът не стига клетките и те страдат и се превръщат в структури, борещи се с недоимъка или с отровите и накрая почват да унищожанат и средата, и здравите клетки (автоизяждане както при смъртта с начални фази възпаление и рак). Ото Варбург бе открил още през 1940 г., че ракът представлява принудени от отровна среда клетки да произвеждат ферментация.

Знаеше се още в началото на изследванията с електронен микроскоп, че „раковите“ клетки притежават само ембрионален маркер на мембрната си. От гледна точка на еволюцията и биологията раковата клетка е инволюция към по-нисш стадий, ембрионален. Тя се дели (размножава) дори при липса на кислород, т.е. при липса енергия и ако това се проточи прекалено, губи генетичен материал, което бе в старите показатели за наличие на рак.

Зендер: Излиза, че рак се случава, когато клетката се връща към зародишно състояние, нещо като полудяла.

Д-р Ланка: Истина е. Ембрионалните клетки се държат като едноклетъчни, подобно на бактерии и спират възпроизвеждането си, когато контактуват с други клетки. Разбирайки еволюцията на биологията, ще си обясним всичко.

За да оправдаят краха на тезата, че ретровируси директно причинявали рак, те измислиха хумореската, че имунната система се сривала. Дори в списание на Американската медицинска асоциация (АМА) от 28 август 1981 писаха, че убеличеният брой лимфоцити като показател за рак няма никакъв смисъл, защото много малко лимфоцити обитават кръвта. На практика Имунната система е в тъканите, а не в кръвта. Имаме хиляди изследвания, доказващи липса на връзка между здраве и болест, между младост и старост, между Т-клетки и имунитет...

Въпреки че знаеха, че тестовете за Т-клетки нямат смисъл, те заляха пазара. Стартирайки в САЩ през 1977, стана възможно патентоване на всякакви биологични продукти или изобретения, така че стана бясна надпревара за печалби. Това изгуби невинността на съвременните биология и медицина. Теорията „Наблюдаваща имунна система“ (според силата на имунитета могло да се предвиди дали и кога ще развиете рак) обоснова СПИН.  Че слаб имунитет би развил всички вирусни форми на опортюнистичнии (приспособим) инфекции, както и всякакви видове рак. Обаче това никога не се е случвало. При СПИН никой и никога не и виждал такива инфекции, никога не са наблюдавани и каквито и да било форми на рак, с изключение само на сарком на Капоси (тумор в клетките, изграждащи кръвоносните съдове – бел. прев.).

Зендер: Какво точно намеквате с „При СПИН никога не са наблюдавани опортюнистични инфекции“? Защото практически всичко относно СПИН се дефинира като такава инфекция.

Д-р Ланка: На късо. Когато имунитетът е потиснат или дефектен, се появява такава реакция на клетката, приличаща на инфекция. Това и сега е дефиниция за имунен дефект или недостатъчност. Както деца с имунен дефект трябвало да живеят в изкуствена среда или реанимираните в интензивните отделения, измиращи като мухи от имунен дефицит след операции, катастрофи, трансплантации, кръвопреливания и пр., когато имунитетът изкуствено е подтиснат поради липса на кислород. Така бактериалните „инфекции“ плъпват навсякъде из тялото, заради което измислят „СПИН“ или друг вирус, за да оправдае неадекватното лечение. Въпреки че инфекциите никога не са били включени в дефиницията за СПИН.

Зендер: Зададоха въпрос към СПИН експерти: „След като имат сринат имунитет, защо никога не пипват настинки? Защо е цялата тая езотерика с PCP, MAI, CMV, KS и пр. (пневмония; вътреклетъчна инфекция Mycobacterium Avium Intracellulare, цитомегаловирус; сарком на Капоси – бел. прев.)?

Д-р Ланка: Правилно! Единствените болести при СПИН са тези, от които печелят дадени специалисти. Това са болести от еволюционно най-ранни едноклетъчни организми, когато в атмосферата е имало малко кислород. Те виреят в организми с недостиг на кислород дори при перфектен имунитет. Това са предимно гъбички, а техният имунитет не е изучен. Официалите си фантазират, че гъбичките имат същата имунна система като бактериите, но еволюционно те са по-късни, след животинските видове. С техните ензими са дори по-способни да извличат енергия без кислород. Хранят се и с мъртви органични вещества, рециклират увредени клетки, пречиствайки влошената им среда. Без гъбички нито едно растение не би поникнало извън водата.

Зендер: Това е обяснението защо при отглеждане на гъби ги слагате на топло и тъмно и ги покривате с дървесина и растения.

Д-р Ланка: Наистина, още в 1965 разбират, че пневмоцитна пневмония (РСР) се причинява от гъбички – това бил най-важният признак за СПИН. А кой се разболява от СПИН? Потребителите на стимуланти (попър) – нитрити. Вижте в медицинските речници какво причиняват – окисляват кръвта и тя става неспособна да пренася кислород, а белодробните клетки са първите засегнати от това. (Както при Ковид-19 – бел. прев.)

Нитритите веднага се превръщан в азотен оксид (нитрати) в най-малките капиляри. Въпреки че е в много ниска концентрация, той контролира регулацията на кръвното налягане. Затова трябва да бъде елиминиран незабавно, защото във високи концентрации е агресивен и руши всичко. Затова макрофагите (хищниците, набедени за „изяждащи“ вредителите, а всъщност рециклираци вътрешната среда), в случая елиминират азотния оксид и той се излъчва в големи количества, а не както ни заблуждават психопатите, че азотният оксид е отпаден продукт от унищожените бактерии или е оръжие на макрофагите за убийство на бактерии.

Ако някой приема от време на време или редовно нитрити (т.е. огромни излишни дози азотен оксид), в него започва процес на самоубийство и като начало в белите дробове, а като следствие: гъбични инфекции. Обаче всички 60 вида белодробни заболявания, причинявани от „бактериални“ инфекции, не биха се появили при здрав имунитет.

При директно отравяне ще изпитате недохранване. РСР засяга и недохранени хора – като децата в Африка. Там няма СПИН, защото гладуващите, главно деца, защото отделителната им система е много слаба. През Средните векове по време на граждански войни кладенците били отровяни от мъртва плът и/или от изпражнения, затова най-пострадали са децата – посинявали от отровента с нитрити и нитрати от гнилостните бактерии вода („синя болест“).

Може да се предскаже, че ползващите Виагра ще „спечелят“ Сарком на Капоси до две-три години, защото Виагра блокира неутрализацията на азотен оксид и той се натрупва, отпускайки гладката мускулатура, в която по-лесно нахлува кръв, а пенисът еректира (причина за удоволствие както при активните, така и при пасивните гейове). Попърите (нитрити) имат подобно действие, те се трансформират в азотен оксид в най-малките кръвоносни съдове и така ги разхлабват.

Ако кръвта се окислява, тя не може да достави кислород на клетките, те стават по-лесна жертва на азотния оксид и скоро се превръщат в ракови, които набъбват и се размножават. Първи са клетките от вътрешния епител, капилярите, в които нитритите се преобразуват в азотен оксид. А това е определението за Сарком на Капоси. Това е хиперплазия, не форма на сарком, а истинска форма на рак, определяща се като Сарком на Капоси.

Зендер: В крайна сметка „Какво е СПИН”?

Д-р Ланка: Причинен е от енергиен дефицит, а етикетът „СПИН“ заблуждава, защото няма нищо общо с имунитета. Етикетът „СПЕН” (Синдром на придобита Енергийна недостатъчност) е по-подходящ, но и „СПИН“ става като Синдром на придобита Интелектуална недостатъчност. СПЕН е лечим. Много са възможните ефективни методи, възстановяващи повреди от интоксикация и/или липсата на кислород на всички възможни нива.

Теорията на еволюцията в биологията също дава отговори. Животните не могат да образуват пряко някои основни вещества, но ще отбележим две:

1. Полифеноли, вид витамини и антиоксиданти.
2. Сложни въглехидрати.

Когато животните се появяват, тези вещества вече са били налични и не е имало нужда да ги изработват сами, а да ги получавата наготово, т.е. да паразитират върху други организми, които ги изработват. Така те по-бързо и ефективно получават енергия от тях, без да харчат за производството им.

1. Това са около 5000 различни вида полифеноли, съдържащи се в растенията и най-вече в билките. Полифенолите са и естествени протеазни инхибитори.
2. Сложните въглехидратни молекули изграждат основните тъкани, постоянната среда наклетките и са 80% от масата ни.

Ако тези вещества постепенно или бързо намаляват спрямо останалата телесна маса, със сигурност настъпва болест. Всички клетки съществуват в среда, изградена от тези основни тъкани, а към сложните въглехидратни молекули се прикрепят протеини. Краищата на нервните клетки също са в тях. Всички имунни реакции протичат там. Тези тъкани са изградени от полукристали и отделят енергия при разграждане, а при няколко хиляди херца вибриране се ускоряват всички биохимични процеси... За да разберете рака, трябва да разбирате живота на клетките и на тъканите, изградени от тях.

Клетъчните мембрани се нуждаят от сложните въглехидрати, които осмен че са протеазни инхибитори, спират проникване на калций, иначе той ще убие клетката – апоптоза, която се проявява като възпаление. Спешно можем да ги получим от агар-агар или говежди хрущял, всяка сутрин по две пълни лъжици. Но за да сме здрави, трябва да ползваме нормалния източник – растенията и билките. С това се предпазвате и от всички форми артрит.

Изкуствените протеазни инхибитори помагат само в спешни случаи, за кратко време. След което отравят клетките, които не могат да ги преработват и ги натрупват, образувайки кристали и блокажи не само в клетка, но и на всички нива в целия организъм, пречейки и на усвояването на протеините.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

„Да не ни чуе дяволът“, но вече все повече се доближаваме към извода, че истинската, а не официалната (формалната) наука, вече е решила завинаги проблема болести, понеже не само обявихме краха на понятията „РАК“, „СПИН и други ВИРУСИ“, „ПАТОЛОГИЧНИ БАКТЕРИИ“, „ПРАЗИТНИ ГЪБЧКИ“ и пр. но и разбрахме какво трябва да представлява истиската

ТЕОРИЯ НА ЗДРАВЕТО И ЛЕЧЕНИЕТО:

Статията е изготвена по този материал:
https://www.virusmyth.com/aids/hiv/mcinterviewsl.htm

 

Защо „пандемията“ е измама, както и защо въобще
ВИРУСНАТА ТЕОРИЯ Е ИЗМАМА,
вижте в
ПОДРОБНО НАУЧНО-ПОПУЛЯРНО ИЗСЛЕДВАНЕ
Ако усвоите информацията от изданието, никога повече
доктори няма да ви лъжат, а може и завинаги да се отървете от тях,
защото ще РАЗБИРАТЕ от медицина повече от тях. Изданието цели
САМООБРАЗОВАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО!