България няма политика за пасивните къщи
Държавата не дава пример за енергийни спестявания дори със собствените си сгради

В Австрия са построени хиляди пасивни къщи и дори църква. Общината на Франкфурт на Майн въведе стандарта ”пасивна сграда” като задължителен за ново строителство и сега по него се строи дори плувен комплекс. Какво е развитието му в България, където все още някои задават въпроса дали това строителство е възможно и приложимо. Дали то не е твърде скъпо, а толкова много изолация не е ли излишна и дори вредна за здравето? Защо пасивните сгради в България не са вече стотици и дори хиляди след като всички са убедени, че пасивната сграда е по-комфортна и икономически изгодна. Нека да потърсим причините и да анализираме дългогодишната политика за енергийна ефективност у нас.

Политика е поддържането на изкуствено ниска цена на енергията. Причините са привидно социални, но по-скоро популистки. Енергийните проекти са в програмите на всички политически партии. Кога чухме за последен път политик да апелира към спестяване на енергия? Когато цената на тока или природния газ ще увеличават дори със стотинка, всички партии показват загриженост за бедните хора. Нито една от тях не спомена, че е по-разумно например хората, да си сменят прозорците, за да не им е студено и да плащат по-ниски сметки, вместо да се поддържат насилствено ниски цени.

Досега енергийното спестяване не е било приоритет за нито едно правителство, а само производството на енергия. Това е една от причините все още да не сме се отказали да строим АЕЦ ”Белене” на непосилна и неизгодна цена. Новата мания по строителството на фотоволтаични или вятърни паркове е признак на същата заблуда, че ще задоволим неефективното си потребление с генерирането на още и още енергия. ВЕИ са по-лесното и по-зеленото на пръв поглед решение, но дали с това ще станем наистина екологични?

Детска градина Циерсдорф,
AH3 Architekten ZT Gmbh

Нисколихвени кредити и по-адекватна данъчна политика биха стимулирали енергийната ефективност

През декември 2009 г. бяха въведени последни промени в новия пакет от закони за енергийна ефективност (ЕЕ). Пакетът обхваща няколко големи закона и над 15 наредби, в които има много несъвършенства. Те пречат на механизма за енергийна ефективност да заработи. Това го признават всички от строителния бранш и дори тези, които създадоха новия нормативен модел. В тази ситуация обследването и сертифицирането на сградите за ЕЕ още дълго ще остане проформа и само на теория. Минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите бяха остарели още преди въвеждането им, защото са невзискателни. Те няма да доведат до постигане на целите на плана Европа 20/20/20.

В България липсва система за ефективен контрол върху спазването на нормативите. Наблюдава се всеобща некомпетентност по темата за енергийната ефективност.

Държавата не дава личен пример със собствените си сгради. Те или изобщо не се обновяват или се обновяват винаги съгласно минималните изисквания за енергийна ефективност (нови дограми, изолация от само 5 см и др.).

Във всички обществени поръчки за ново строителство или за саниране, минималните изисквания за ЕЕ се подразбират. Винаги обаче се търси най-ниската цена за проектиране и изпълнение съгласно Закона за обществени поръчки. Това пречи на прилагането на по-успешни и съвършени мерки за енергийни спестявания.

Също така няма реални ефективни поощрения за енергийна ефективност, например грантови схеми или нисколихвени кредити, осезаеми данъчни облекчения и др. Всичко това може да създаде впечатление, че енергийно зависимият поданик, консумиращ повече енергия е по-изгоден за управляващите.

Енергийната ефективност не се изучава в детайли в университетите. Не се полагат усилия за образоване на строителната общност и демонстриране на добрите европейски практики. Пасивните сгради често се дават за пример не за подражание, а за екзотичност и екстремизъм.

През 2005 г. норвежкото правителство е дарило на страната ни софтуер за анализ на енергийната ефективност, но по някакво стечение на обстоятелствата този инструмент престава да се разпространява свободно и към момента не е достояние на нито един проектант, а само на обследващи фирми. Обследваните и сертифицирани сгради в България все още са твърде малко, а често прецизността при обследването не е в интерес на нито на собственика на сградата, нито на обследващия я. Тук е излишно да подхващаме темата с корупцията, тъй кат тя е добре позната на всеки българин. Ще има ли скоро много построени пасивни сгради в България? Да, защото все повече хора ще изграждат пасивни сгради заради собствения си комфорт, здраве и със собствени средства, въпреки държавната политика.

арх. Георги Николов
ИГ Пасивни сгради България