Забележете, че никой от сега управляващите у нас, че и в чужбина, нито в САЩ, се бият в гърдите, че „изграждат капитализма“. Пропагандата всячески се стреми да отмие от съзнанието на хората тая дума, защото тя е свързана с нейния антипод – социализма (комунизма) – а те са опасни за властта понятия... Сега се говори за всичко друго, но не и за капитализъм, който е МАСКИРАН с други думи като демокрация, гражданско общество, пазарна икономика, икономически либерализъм, свободно придвижване на стоки и пари... Но същността (съдържането) на сегашната система на икономически и политически отношения си остава в основата си една и съща – капитализъм.

Има няколко вида икономически системи според преобладаващите икономически отношения в обществото и според това кои икономически отношения ОПРЕДЕЛЯТ всички останали, и до колко другите видове икономически отношения са зависими от основните, които не само доминират количествено, но и определят или допускат останалите.

Главният ПРИЗНАК, по който се определя една икономическа система е КОЙ и КАК ОПРЕДЕЛЯ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ИЗЛИШЪКА (принадената стойност). В първобитното общество (първобитен комунизъм) племето КОЛЕКТИВНО е решавало разпределението на излишъка, че дори и основната придобита стойност за потребление. Т.е. ВСИЧКИ ЗАЕДНО участвали във вземането на решение относно съдбата на излишъка. Т.е. всички произвеждат, но и имат право да решават съдбата на излишъка.

След това идват ХИЛЯДИ ГОДИНИ на ОТЧУЖДЕНИЕ НА ТРУДА – тия, които произвеждат благата и излишъка са откъснати (отчуждени) от собственото си творение, отчуждени дори от собствените си способности, нямащи право да ги РАЗВИВАТ като намерят за добре, а каквото нареди някой друг вместо тях. И това са ДИВИТЕ ВЕКОВЕ, когато производителите на блага нямат право да се разпореждат със собственото си творение и със собствените си способности – накратко – едни произвеждат, а други се разпореждат с произведеното от тях. В повечето случаи много малка част от това, което са произвели, им се дава едва-едва да задоволят жизнените си потребности. Забележете – „разпореждането“ с чуждия труд в голямата си част се нарича КРАЖБА, защото произвеждащите винаги мизерстват, а "разпоредителите" живеят охолно и правят с повечето блага институции и цели държавни и пропагандни системи против евентуални претенции на произвеждащите да си поискат произведеното.

КАК СЕ НАРИЧА ПРИСВОЯВАНЕТО НА  РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЧУЖД ТРУД?
КРАЖБА! На тая кражба се основават всички ДИВИ общества. Различните ДИВИ ОБЩЕСТВА се различават едно от друго само по начина на ОГРАБВАНЕ на ТРУДА, полаган от създателите на блага.

Когато при първобитното общество нещата се усложнили, тарторът започнал да си присвоява правото на разпределение, без да пита другите... По-точна казано – почнал ДА КРАДЕ другите и това му дало ВЛАСТ над тях. Появило се РОБОВЛАДЕЛСКОТО общество – робовладелецът бил собственик както на робите, така и на всичко произведено от тях. Той крадял (от) излишъка (принадената стойност) както намерел за добре. Т.е.

РОБОВЛАДЕЛСКИЯТ СТРОЙ
СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ КРАЖБАТА НА ИЗЛИШЪКА,
ПРОИЗВЕДЕН ОТ ОТ РОБИТЕ,
които са собственост на робовладелеца

После се появил ФЕОДАЛЪТ – собственик на земята, главен източник на благата и прибирал огромната част от произведеното от селяните, които били задължени да работят половината от времето си на земята на феодала. Всичко произведено там, било собственост на феодала. Така, ограбвайки много селяни, той придобил достатъчно средства, за да се въоръжи с новости за обработка на земята, докато крепостните селяни, работещи половината от времето си в собствени градини обеднявали от конкуренцията на феодла. И започнали да продават нивите си на феодала и така станали негови НАЕМНИ работници. Това са и първите пролетарии – наемна работна ръка в селското стопанство.

ФЕОДАЛНИЯТ СТРОЙ
СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ КРАЖБАТА НА ИЗЛИШЪКА,
ПРОИЗВЕДЕН ОТ КРЕПОСТНИТЕ СЕЛЯНИ

С развитието на производителните сили и от там необходимост от машини за производство, се появяват ПЪРВИТЕ КАПИТАЛИСТИ, които виждат, че лесно могат да правят пари от парите. Влагат пари, за да произведат подлежащ на кражба излишък (принадена стойност) и като го продадат, получават повече пари от вложеното. Т.е. КАПИТАЛЪТ е всяко натрупване на пари, стоки, производителни сили (машини и хора) с цел да се произведе подлежащ на кражба излишък (което се нарича принадена стойност). С това се слага край на благородния характер на манифактурата, която дава прогрес, развивайки производителните сили и задоволяваща потребностите на обществото. Докато вече капитализмът няма основна цел „задоволяване на потребности и прогрес“, а придобиване на повече пари от вложеното и от това да е на власт със същата цел – повече пари. Собствеността играе същата роля – ДА ОПРАВДАВА КРАЖБАТА.

Т.е. КАПИТАЛИЗМЪТ се определя от три главни свойства:

1. ФОРМИРАНЕ НА КАПИТАЛ пари за влагане в производство или банки с цел правене на повече пари.

а) ПАРИ от производство на излишък,
б) КРАЖБА на излишъка (отчужден от произвелия го),
в) РАЗПОРЕЖДАНЕ с излишъка от притежателите на капитала за

*) възпроизводство на същия процес (пари—производство—кражба на излишъка— разпореждане с излишъка—и от начало...)
1. Постоянен капитал – за суровини, материали, машини.
2. Променлив капитал – плащане на работната ръка, обучаването ѝ, реклама колко е добър собственикът). Накратко – пари—стока—пари прим.
   *) купуване (формиране) на институции, охраняващи тоя процес и самата КРАЖБА (армия, полиция, жандармерия, съд, прокуратура, образование, здравеопазване...
   *) формиране на печалба – пълнене на гушата на притежателя на капитал.

2. КРАЖБА НА (ОТ) ИЗЛИШЪКА посредством горния начин (последователност) на производство и посредством процеса пари—стока—пари прим.

3. ЗАРОБВАНЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ИЗЛИШЪКА (наемни работници, наемни селяни, наемни интелектуалци).

Формирането на капитал има цел кражба на излишъка и кражбата на излишъка има цел формиране на капитал – един безкраен кръговрат на измами, чието „гориво“ е заробване на производителя на излишъка, а „запалката“ за запалване на „горивото“ е политическата (партийната, представителната, юридическата), медийната, силовата и пр. системи...

КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯТ СТРОЙ
СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ КРАЖБАТА НА ИЗЛИШЪКА,
ПРОИЗВЕДЕН ОТ НАЕМНИ РАБОТНИЦИ, СЕЛЯНИ, ИНТЕЛИГЕНЦИЯ...

Т.е. КАПИТАЛИЗМЪТ Е ВИД ДИВО ОБЩЕСТВО ЗА КРАЖБА НА ИЗЛИШЪКА и ОТЧУЖДЕНИЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ ОТ РЕЗУЛТАТА НА СВОЯ ТРУД, както и НЕВЪЗМОЖНОСТ НА ТОЯ ПРОИЗВОДИТЕЛ да определя къде и как да вложи своите умения, тъй като главните производствени мощности са собственост (определят се) от собственика...

Ако някой си мисли, че може да ИЗБЯГА от капитализма и да почне сам да определя устройството на фирмата си, цените и заплатите на работниците си, като се стреми да им плаща според труда им, може да го направи. Но до някъде – като се определи спрямо работниците като техен партньор и получава заплата според труда си и според успехите за фирмата си. Както и като престане да се самоопределя като собственик и на своето място обяви, че всеки, който е по-способен от него, може да го заеме. А с това ще ликвидира и собствеността си. Разумно е, но едва ли някой ще се реши на такава постъпка. Т.е. да направи трудова кооперация или с други думи – комуна от собствеността си. Но дори и да я направи, конкуренцията на гигантите и протекциите на ТЯХНАТА държавна машина скоро ще го определят като конкурент, ще го обявят като политически враг и ще измислят всякакви специални закони да го унищожат. И ако и това не помогне, терорът ще бъде пуснат в действие...

Друг вариант за справяне е „семейният бизнес“. При него няма ограбване на чужд труд (излишък) и дори при него има първичен комунизъм (комуна), понеже цялото семейство участва както в производството, така и в разпределението. При семейния бизнес дори не се заплаща СПОРЕД ТРУДА (социализъм), а според това, кой колко нужда има, според потребностите (комунизъм), все пак съобразени с количеството на общите доходи. Обаче ЦЕНИТЕ при това семейно производство никак не могат да се определят от семейството. Те зависят от доставчиците на суровини и от главните собственици и крадци в цялата система, които непрекъснато произвеждат инфлация (умишлена или не). Ето защо и семейният бизнес е силно ограничен от капитализма. Ако един такъв семеен бизнес реши да разшири производството, т.е. да наеме работници, в момента, в който го направи, вече става капиталист и ще трябва да се съобразява с правилата на големите акули.

При почването на бизнес все пак иди-доди. Но когато дойде време за ДЕЛБА на собствеността на деца, внуци, братовчеди... Няма какво да обясняваме трагедиите от тия делби – вие сигурно сте свидетели вече, а може би някои имат и опит. Едно е сигурно – такива спорове и процеси спират развитието не само на тия отделни собственици, но и на цялото общество, понеже всички са обвързани чрез пазара и доставките...

Възниква въпросът – възможно ли е тия, които произвеждат благата, сами да имат власт да се разпореждат с тях? Имало ли е такова общество? Възможно ли е такова общество?

Отговор – такова общество никога не е имало. То би се наричало социализъм или комунизъм. Това ще го определим ТУК.

Но на кратко ние ще кажем, че по време на нар. „социализъм“ ПРОИЗВЕЖДАЩИТЕ БЛАГАТА ОТНОВО БЯХА ОТЧУЖДЕНИ ОТ ТЯХ, те НЕ СЕ РАЗПОРЕЖДАХА С ИЗЛИШЪКА. Те НЯМАХА ВЛАСТ нито да определят производството, нито разпределението, нито да казват какво ще става с излишъка, нито да определят посоката на развитие на дадена производствена единица.

Накратко – ГОСПОДАРЯТ КАПИТАЛИСТ, просто БЕ ЗАМЕНЕН С ДРУГ ГОСПОДАР – партийните и комсомолски секретари и с висшите чиновници в ЦК на БКП, които след 1989-а превърнаха СВОЯТА държавна собственост ПАК В СВОЯ, но вече ЧАСТНА.

Разликата между държавния и частния капитализъм беше, че в началото след 1944 г. имаше някаква национална цел, която се изразяваше в правилно ОТЧИТАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНАТА ОБЩЕСТВЕНА СТОЙНОСТ (ПРОДУКТ) и правилното ѝ разпределение с национална цел и с ръст на благосъстоянието на произвеждащите благата. И затова България постигна в началото на 70-те години на 20-и век ВТОРИ РЪСТ на производство в света веднага след Японското чудо. Т.е. колосалното ускорено развитие на страната се дължеше в правилния КОНТРОЛ НАД СТОЙНОСТТА и относително правилното ѝ разпределение (според труда). След 70-те години обаче принципът на социализма разпределение според труда бе унищожен, 4а ГОСПОДАРИТЕ вече бяха свободни да крадат както си искат... И после си приватизираха (узакониха) накраденото...

Подробности за това как и защо се срина държавата до 1989-а вижте ТУК. И какво е социализъм (комунизъм) и как да го постигнем, вижте ТУК. А надолу ще продължим с

(горе)
АНАЛИЗ НА СЪВРЕМЕННИЯ КАПИТАЛИЗЪМ

Светът е доминиран от икономическата система на ограбване на хората, наречен капитализъм. Повече от четвърт век вече у нас и в другите бивши соц страни се пропагандира някакъв преход, но никой не го назовава нито от какво общество, нито към какво обшество върви тоя преход. Само с мазни и сладки приказки се омайват гражданите с безспорно авторитетната дума „демокрация“, но както ще видим и тя е само един красив етикает, залепен на бутилката с отрова, съдържаща ГЕНОЦИД!

А ПРЕХОДЪТ е от ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ, към ЧАСТЕН КАПИТАЛИЗЪМ. Дори главният инструмент за тоя преход е назован съвсем точно – ПРИВАТИЗАЦИЯ. От думата PRIVATE – ЧАСТЕН. Т.е. приватизацията бе процес на УЧАСТНЯВАНЕ на формата на собственост, т.е. КРАЖБА на народната собственост, произведена с труда на народа и тоя процес още не е свършил.

Но основата на системата (начинът на ограбване чрез кражба на излишък, която кражба се нарича принадена стойност), си остана същата, но все пак всеки частник стана СВОБОДЕН да краде както си иска от нея, без да се съобразява със законите и с народа.4b

И докато преди 1989-а все пак имаше държава, наследена от Великото начало на социализма (разпределението според труда, което съществуваше до към 70-те години), сега вече и държава няма. Няма държава в полза на народа. Иначе държавата обслужва само кражбата на изилшък (принадена стойност) и въобще пладнешкия грабеж, съдиран от народа и заробването му от финансовата мафия на САЩ.

(горе)
СВЕТОВНОТО РАЗЛОЖЕНИЕ,
ПОРОДЕНО ОТ ВЪТРЕШЕН И ВЪНШЕН ДЪЛГ
НА „ГОЛЕМИТЕ“

Обърнете внимание на процентното СЪОТНОШЕНИЕ между ВЪТРЕШЕН и ВЪНШЕН ДЪЛГ на показаните страни, спрямо БРУТНИЯ им ПРОДУКТ. Това са 20-те най-задлъжнели страни в света. Кликайки снимката долу, ще видите в РЕАЛНО ВРЕМЕ как се променя дългът на всяка страна. За момента на писането на това ще сравним %-ите ВЪТРЕШЕН и ВЪНШЕН дълг на Гърция спрямо другите страни, за да видите, че ИСТЕРИЯТА за Гърция е изкуствено предизвикана, понеже дългът в проценти на Обединеното кралство, Франция и Португалия са много по-големи от тоя на Гърция, а на Германия, Италия, Япония са приблизителни с гръцкия. АБСОЛЮТЕН РЕКОРД е %-тът на ИРЛАНДИЯ - помните ли как ни ДАВАХА ЗА ПРИМЕР ИРЛАНДИЯ като земния рай?...

Сигурно е някаква „случайност“, че Русия има най-малък % дълг. Както и страните от БРИКС. Това се дължи на тяхното съвестно изпълнение на Доктрината на ООН „УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ“ (тази страница е писана в началото на 21-ви век, затова след 10-20 години тия държави може би ще бъдат политически претопени от световната мафия, която корумпира де що свари от ООН до всяка политическа власт на всяка държава от премиер, президент до последния кмет и чиновниците му).

Величината на дълга не е толкова важна, важни са %-те спрямо бруния продукт, защото от него зависи дали дългът може да бъде погасяван.

България я няма тук, защото не само всичкият брутен продукт погасява дълга, но и се КРАДЕ В АВАНС...

И НАЙ-СЪЩЕСТВЕНО важното – съгласно КАПИТАЛИЗМА (господстващата система в света) всички тия мерни единици са В ПАРИ, а не в КОЛИЧЕСТВО ТРУД (ЕНЕРГИЯ), вложен в продуктите. Като имаме предвид ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ (кражбата на труд) от трудещите се, която никой не отчита по РАБОТНО ВРЕМЕ, ПРОИЗВОДИТЕЛНА СИЛА, БРОЙ производствени единици и СЪОТНОШЕНИЕТО на СТОЙНОСТИТЕ спрямо тия показатели, т.е. СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ РЕАЛНИТЕ НАТУРАЛНИ (а не ПАРИЧНИ ЕТИКЕТИ), които никой не мери (това е и целта на капитализма: МЪГЛА В ЦЕНООБРАЗУВАНЕТО), както и безразборното печатане на долари (необезпечени нито с ценни метали, нито с ТРУД) от ционистите-банкери, ще проумеем че светът НЕ Е В КРИЗА (болест), а в тотално РАЗЛОЖЕНИЕ (СЛЕДсмъртно състояние на системата, т.е. в процес на гниене и осмърдяване).

ЦЕЛИЯТ ВЪНШЕН И ВЪТРЕШЕН ДЪЛГ НА САЩ
В РЕАЛНО ВРЕМЕ И ТОЙ РАСТЕ НЕПРЕКЪСНАТО.
Т.е. САЩ са най-големият длъжник на света и точно затова избива милиони хора, за да няма на кого после да връща дълга си:

Целият този колосален банкерски и производствен грабеж поражда и колосалната световна

ХИПЕРИНФЛАЦИЯ

От отношението x = ^a/_b , където x е стойността (респективно цената – има разлика между тях, но това е друга тема) – a е работното време, а b – производителната сила на труда. При гигантските производителни сили b цените вместо да падат до нула, да вървим към безплатно потребление, този естествен ПРИРОДЕН ЗАКОН не действа. Напротив, той е извратен в неговата противоположност – вместо цените да намаляват, те растат до безкрайност, предизвиквайки огромната ХИПЕР ИНФЛАЦИЯ (диаграмата вдясно). Защото НАРОДЪТ НЯМА ВЛАСТ САМ ДА РАЗПРЕДЕЛЯ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ НЕГО САМИЯ ИЗЛИШЪК, като по този начин го превръща в ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ (кражба на труд) за капиталиста (работодателя – сега вече олигарх), част от която се превръща отново в КАПИТАЛ. (кликни картинката за повече подробности)

Т.е. когато казваме „инфлация“, трябва да разбираме количество кражба на труд (количество принадена стойност). Политическите демагози на капиталзма са измислили благозвучната дума „инфлация“, за да замаскират с нея истината, която се нарича „кражба на труд“ (принадена стойност). И коментирайки тази диаграма, същите оправдават инфлацията (кражбата) с войните, докато трябва да е точно обратното – войните трябва да бъдат „оправдани“ (обяснени) с наличието на инфлация, при която кражба стават такива колосални диспропорции в разпределението на благата, че единственият изход на капитала са войните.

Тук показваме ТРАНСФОРМАЦИИТЕ НА КАПИТАЛИЗМА откакто се е появил като класически, т.е. основан само и предимно на КРАЖБАТА, наречена „ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ“. Следващата диаграма показва ЦЯЛОТО КОЛИЧЕСТВО на ОГРАБВАНЕ НА ТРУДА на производителите на блага (целия нисък цилиндър и СЪОТНОШЕНИЕТО между кражбата на труд (принадената стойност) и други форми на ограбване и на откровени кражби:

Тази диаграма и ОТКЪСЛЕКЪТ вляво показват КЛАСИЧЕСКИЯ РАНЕН, НО ВЕЧЕ УТВЪРДЕН КАПИТАЛИЗЪМ, при който най-голям дял при ограбването държи принадената стойност, произвеждана от работниците (умствени, физически, психически). С усъвършенстване на ограбването, както и на политическата (изборна) и пропагандна система на капитализма, все повече хора се изтарикатяват не да управляват ПРОИЗВОДСТВЕНО предприятие с вещина и достойнство, както в ранния капитализъм и който е произвеждал повече блага въобще, при който растат производителните сили, потреблението, раждаемостта и нивото на интелигентност на работниците, което всичко това го прави по-прогресивен строй от феодализма, та вместо това ограбването вече става по други непроизводствени, т.е. по НЕТИПИЧНИ за класическия капитализъм начини:

Втората диаграма вече показва зрелия капитализъм, при който все повече крадците на труд (капиталисти и банкери) са позиционирани извън кражбата, наречена „принадена стойност“. Нейният дял е намалял значително, но все още е преобладаващ. Този дял е типичен веднага след Първата и особено след Втората световна война. С развитие на производителните сили и усъвършенстване на пропагандата и завземане на почти всички големи и средни медии от мафията, дялът на принадената стойност сред другите форми на кражба и сред откровените кражби вече е незначителен. Особено в такива пропаднали държави като България, къде почти вече няма производство (почти няма произвеждащ труд) и следователно почти няма откъде да се краде под формата на принадена стойност:

Тук вече виждаме съвременният изключително МАЛЪК ДЯЛ на ОГРАБВАНЕ чрез ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ. Не, не си мислете, че този малък дял означава намаляване въобще на кражбата на труда на производителите или пък че ДЕМОКРАЦИЯТА се е увеличила – напротив – 4aкражбата вече придобива изключително нагли размери в другите ѝ форми, но всички те са следствие на първоначалната форма на ограбване и основаната на нея политическа и изборна система на капитализма, т.е. другите по-големи начини на ограбване са естествен (логичен) резултат на развитието на ограбването, наречено от Маркс „принадена стойност“.

(горе)
КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА
ИЛИ ВЪРХЪТ НА ОЛИГОФРЕНИЗМА

Политическото „ПРОСТРАНСТВО“ – забележете – „ПРОСТРАНСТВО“ – се деляло на ляво и дясно. Говори се за ПРОСТРАНСТВО, но както всичко от говоренето на капиталистическите идеолози драстично се разминава с действителността. Защото политическото капиталистическо ПРОСТРАНСТВО много ясно се вижда, че не е ПРОСТРАНСТВО, което има ТРИ ИЗМЕРЕНИЯ, а има САМО ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ИЗМЕРЕНИЕ – линията:

ЛИНЕЙНО ПОЛИТИЧЕСКО (КАПИТАЛИСТИЧЕСКО) „ПРОСТРАНСТВО“

Това е то „СЪВЪРШЕНОТО“ КАПИТАЛИСТИЧЕСКО ПОЛИТИЧЕСКО „ПРОСТРАНСТВО“, при което има абсолютен (теоретически) БАЛАНС НА ИНТЕРЕСИ. Има известна логика – сегашната капиталистическа държава вече е международен ДЕСЕН ТЕРОРИСТ (виж горе обясненията) и за да има политически баланс, задължително трябва да има леви политически субекти от целия ляв спектър до ЛЯВ ТЕРОРИСТ. Логично е, защото НАСИЛИЕТО ПОРАЖДА КОНТРАНАСИЛИЕ. На ДЕСНИЯ ТЕРОРИЗЪМ, според модерните полиитически идеолози, задължително трябва да се появи ЛЕВИЯТ ТЕРОРИСТ.... Иначе „политическата пръчка“ може да се огъне и, не дай си Боже, да се счупи по следния начин

Или, не дай си Боже, ако левите политически сили вземат властта, може да се случи КОНТРА ИЗКРИВЯВАНЕ на политическото „ПРОСТРАНСТВО“. Лелееее, колко ПРОСТА политическа система - даже олигофрените я разбират:

Затова „ЗРЕЛИТЕ ДЕМОКРАЦИИ“, например в САЩ и Обединеното кралство, са ограничили до минимум лявото и дясното политическо "ПРОСТРАНСТВО", за да не би политическата "ПРЪЧКА" да се изкриви и счупи и в двете посоки по тоя начин:

Та затова тарикатите във „ВЕЛИКИТЕ ДЕМОКРАЦИИ“ ограничават политическото „ПРОСТРАНСТВО“ до това (само две партии):

Е те това е „логиката“ на политическите тарикати при капитализма. Само дето нещо не забелязват, че това не е НИКАКВО ПРОСТРАНСТВО, а някаква НЕРЕАЛНА, НАТЪКМИСАНА, ДАЛЕЧ ОТ РЕАЛНОСТТА, по-близо до ИЗМАМАТА, като за олигофрени, политическа класификация. Защото в природата такива ОТВЛЕЧЕНИ, СВРЪХ-АБСТРАКТНИ линейни системи не съществуват. Има ПОНЕ равнинни системи, които са по-близо до реалността. Но вижте колко СМЕШНО изглежда олигархическата политическа класификация при реалната равнина:

Както виждате, нещо липсва в равнината - едното измерение няма политически субекти. Да се чуди човек дали тая липса не е за добро. Но Маркс отговори много по-просто и РЕАЛНО на глупавата политическа класификация на капитала - просто ИЗРИТА ПАРАЗИТИТЕ, наречени ПАРТИИ и ги ЗАМЕНИ с РЕАЛНИ, ОБРАЗУВАЩИ СТОЙНОСТ ФИЗИЧЕСКИ ВЕЛИЧИНИ:

Но развитието на реалните физически величини, ПРОИЗВЕЖДАЩИ СТОЙНОСТ, за разлика от партийните величини, лапащи и унищожаващи стойността, достигна до ИСТИНСКОТО, РЕАЛНОТО ПОЛИТИЧЕСКО (ИКОНОМИЧЕСКО) ПРОСТРАНСТВО:

ТРИМЕРНА (ПРОСТРАНСТВЕНА) „ПОЛИТИЧЕСКА“ СИСТЕМА,
при която политиката е елиминирана,
т.е. политическата система е „разтворена“ в икономическата:

Сами отсъдете коя политическа система е по-близо до реалността. Но трябва да ви признаем, че има и още по-реална политическа система, но ще я покажем, когато усвоите тоя материал, за да не ви ПРЕТОВАРИМ. Ето подробности за цялата олигофрения на:

ОЛИГАРХИЧЕСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА

Тенденцията на намаляване на ограбването чрез принадената стойност вече ИЗРАЖДА КЛАСИЧЕСКИЯ КАПИТАЛИЗЪМ в друга негова форма СПОРЕД ПРЕОБЛАДАВАЩИТЕ НАЧИНИ НА ОГРАБВАНЕ и както виждаме от диаграмата капитализмът се превръща в МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ, в МАФИОТИЗЪМ, в ОЛИГАРХИЗЪМ, в ДЪЛГОКРАТИЗЪМ, в ПОЛИТИЧЕСКИ ЦИНИЗЪМ, в ГЕЙИЗЪМ, в ИМПЕРИАЛИЗЪМ, във ... ФАШИЗЪМ (ОТКРОВЕН ДЪРЖАВЕН ТЕРОРИЗЪМ както по отношение на чужди народи, така и по отношение на собствения народ на „работодателите“). ПРОРОКЪТ Маркс правилно определя психологията на капиталиста (капитала) в следните негови редове. Ето какво казва Маркс за обществения феномен, за общественото отношение между хора, наречен „капитал“:

Анализ на капитализма и какво да се прави бе написан от Маркс и Енгелс още в 1848 г. Този техен начален труд за

СМЯНА НА СИСТЕМАТА,

а не само за реформи, все още е актуален, защото начинът на кражбата на излишъка от тия, които го произвеждат, не само не е престанала, но и се е видоизменила в множество нейни форми. Но от толкова много време СЪЗНАНИЕТО на ограбваните все още е робско, примирено и ЗАБЛУДЕНО за принципите и начините на ограбване, поради което ограбените нито желаят да бъдат други, освен ограбвани, нито разбират, че са ограбвани, нито желаят да променят системата, нито знаят с какво да я заменят.

Докато ограбваните не започнат да изучават принципите на тяхното ограбване (които всъщност в основата си не са сложни) и от там и заробването и докато не изучат новооткритите природо-обществени закони, по които трябва да се развива обществото в хармония с природата, никога системата капитализъм (олигархизъм, мафиотизъм, тероризъм...) няма да спре да унищожава прогреса и самите хора, което вече е превърнато в официална политика на световните кукловоди за СВЕТОВЕН ГЕНОЦИД. Затова е добре като начало вие, които сте стигнали до тук, което предполага, че искате да се освободите от икономическото и от там и политическо робство, да започнете обучението си от

МАНИФЕСТ
на комунистическата партия
на Маркс и Енгелс, както и от популярните филми горе и по-долу, но най-важният труд, който трябва да прочетете, но и РАЗБЕРЕТЕ, е основното произведение на Маркс:5

КАПИТАЛЪТ,
както и друга литература в този сайт, независимо че може отначало да ви се стори, че темите са твърде далеч от вашето социално или жизнено положение.

(горе)
КЛАСОВИЯТ АНАЛИЗ НА МАРКС
популярни лекции от проф. Ричард Улф,
Масачюзетски университет, САЩ: