Page 163 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

повтаря същото явление. Потребността от капитал за първите две

седмици се покрива посредством 200 ф.ст., освободили се в края на

предишния работен период; в края на 2-та седмица се възвръщат 700
ф.ст., но работният период брои още само 5 седмици, така че за него

могат да бъдат употребени само 500 ф.ст., следователно 200 ф.ст.

постоянно остават свободни за следващ работен период.

________

И така, оказва се, че в нашия случай, където приехме, че работният
период е по-голям от периода на обръщение, в края на всеки работен

период при всички обстоятелства имаме свободен паричен капитал,

еднакво голям с капитал II, авансиран за периода на обръщението. В

нашите три примера капитал II се равняваше: в първия — на 300

ф.ст., във втория - на 400 ф.ст., в третия — на 200 ф.ст.; съответно

на това освобождаващият се в края на работния период капитал бе-

ше 300, 400 и 200 ф.ст.

38
(горе)

III. РАБОТЕН ПЕРИОД,

ПО-МАЛЪК ОТ ПЕРИОДА НА ОБРЪЩЕНИЕТО

Отначало пак ще приемем оборотен период от 9 седмици; от тях 3

седмици са работен период, за който имаме на разположение капи-

тал I = 300 ф.ст. Нека периодът на обръщение да бъде 6 седмици. За

тях е нужен добавъчен капитал от 600 ф.ст., който ние пак можем да

разделим на два капитала по 300 ф.ст., като всеки от тях запълва

един работен период. Ние имаме тогава три капитала по 300 ф.ст.; от

тях 300 ф.ст. винаги са заети в производството, а 600 ф.ст. се нами-
рат в сферата на обръщението.

163