Page 110 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 110

n:n+m:n+2m:n+3m и т.н. – Ф.Е.}


                                                  ___________



           {Тъй като горният трети случай в ръкописа не беше разработен – там е

           дадено само заглавието му, – остана задача на редактора да го допълни,
           колкото може, което и направихме по-горе. Остава ни още да направим

           общите изводи, които произтичат от цялото гореизложено изследване на
           диференциална рента II в нейните три главни случая и деветте произ-

           водни. Но приведените в ръкописа примери са малко пригодни за тази

           цел. Първо, в тях се сравняват участъци земя, добивите на които за ед-
           накво големи площи се отнасят помежду си както 1:2:3:4; следователно,

           вземат се разлики, които още от самото начало са силно преувеличени и
           които при по-нататъшно развитие на направените въз основа на тях пред-

           положения и изчисления довеждат до съвсем изкуствени числови отно-
           шения. Второ, те пораждат съвсем погрешна представа. Ако при степени

           на плодородие, отнасящи се една към друга както 1:2:3:4 и т.н., се полу-

           чават ренти от поредицата 0:1:2:3 и т.н., то веднага възниква изкушени-
           ето да изведем втората редица от първата и да обясним удвояването,

           утрояването и т.н. на рентата с удвояването, утрояването и т.н. на целия

           продукт.  Но  това  би  било  съвсем  неправилно.  Рентите  се  отнасят
           като 0:1:2:3:4  дори  когато  степените  на  плодородие  се  отнасят  както

           n:n+1:n+2:n+3:n+4; рентите се отнасят една към друга не както сте-

           пените на  плодородието,  а  както  разликите  в  плодородието,  при
           това нерентоносната земя се приема за нулева точка.


           Таблиците на оригинала трябваше да бъдат приведени за разяснение на

           текста. Но за да получим нагледна основа за следващите по-долу резул-

           тати на изследването, давам тук нова редица от таблици, в които добивът
           е показан в бушели (⅛ квартер, или 36,35 литра) и шилинга (=марка).


           Първата таблица (XI) съответства на предишната таблица I. Тя показва

           добива и рентите за пет качества земя А—Е при първо капиталовложе-

           ние от 50 шил., което с 10 шилинга печалба прави 60 шилинга обща про-
           изводствена цена за акър. Житните добиви са взети ниско: 10, 12, 14, 16,

           18 бушела от акър. Получената от това регулираща производствена цена
           е 6 шил. за бушел.



                                                           110
   105   106   107   108   109   110   111   112   113   114   115