Page 126 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ращата производствена цена, рентата - поне в допустимите от пактиката

граници - трябва да не изчезне, а само да се намали съответно на това,

от една страна, каква част от цялото капиталовложение съставлява този
по-малко производителен капитал, а, от друга страна, съответно на на-

малението на неговата производителност. Средната цена на продукта му
все още ще бъде по-ниска от регулиращата цена и затова все още ще

остава добавъчна печалба, която може да се превърне в рента.

Да приемем сега, че средната цена на един квартер от В съвпада с об-

щата производствена цена в резултат на 4 последователни капиталовло-
жения (2½, 2½, 5 и 5 ф.ст.) с намаляваща производителност:

Тук арендаторът продава всеки квартер по индивидуалната му производ-
ствена цена и затова всички квартери - по средната им производствена

цена, която съвпада с регулиращата цена от 3 ф.ст. Затова той и сега
получава върху своя капитал от 15 ф.ст. 20% печалба = 3 ф.ст. Но рен-

тата е изчезнала. Къде е отишъл излишъкът при това изравняване на ин-

дивидуалните производствени цени на всеки квартер с общата производ-
ствена цена?

Добавъчната печалба от първите 2½ ф.ст. беше 3 ф.ст.; от вторите 2½
ф.ст. тя беше 1½ ф.ст.; общо добавъчната печалба, върху ⅓ от аванси-

рания капитал, т.е. върху 5 ф.ст., беше = 4½ ф.ст. = 90%.

При капиталовложение 3) 5 ф.ст. не само не дават добавъчна печалба,

но продуктът му от 1½ квартера, продаден по общата производствена
цена, дава един минус от 1½ ф. ст. И най-после, при капиталовложение

4) също от 5 ф.ст. неговият продукт от 1 квартер, продаден по общата
производствена цена, дава един минус от 3 ф.ст. Следователно двете ка-

126