Page 178 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 178

над  коляното,  с  омацани  коси  и лице  —  те  привикват да се отнасят  с
            презрение към всяко чувство на приличие и срам. По обед те лежат из-

            тегнати по поляните или се зазяпват в младежите, които се къпят в близ-

            кия канал. Когато най-сетне техният тежък работен ден свърши, те обли-
            чат по-хубави дрехи и заедно с мъжете отиват да пият бира в кръчмите.»


      Съвсем естествено е, че в цялата тази класа още от детинство гос-

      подства най-голямо пиянство.



            «Най-лошото е, че тухларите се отчайват от самите себе си. Един от по-
            добрите между тях казал на свещеника от Саутелфилд: „Вие, господине,

            по-скopo бихте могли да се опитате да облагородите и да поправите дя-

            вола, отколкото един тухлар!” („You might as well try, to raise and improve
            the devil as a brickie, Sir!”)»*254

            [*254 „Child. Empl. Comm., V. Report, 1866”, ХVІ, №96-97 и стр. 130, №39-
            61. Ср. и пак там, ІІІ. Rep. 1864 г., стр. 58, 56]



      За капиталистическото икономизиране на трудови условия в модер-

      ната  мануфактура  (под  което  тук  трябва  да  се  подразбират  всички

      работилници от голям мащаб, освен същинските фабрики) най-богат
      официален материал може да се намери в четвъртия (от 1863 г.) и

      шестия (от 1864 г.) „Public Health Report”. Описанията на работни по-

      мещения, особено тия на лондонските печатари и шивачи, надмина-

      ват най-отвратителните фантазии на нашите романисти. Въздействи-

      ето им върху здравословното състояние на работниците се разбира

      от  само  себе  си.  Д-р  Саймън,  най-висшият  медицински  чиновник  в

      Тайния съвет и официален редактор на „Public Health Report”, между
      другото казва:



            «В своя четвърти отчет (от 1863 г.) аз посочих, че за работниците е прак-

            тически невъзможно да настояват на това, което е тяхно първо право на
            здраве,  правото,  по  силата на  което  —  все  едно  за  каква работа  ги  е

            събрал предприемачът — тази работа, доколкото това зависи от него, да
            бъде освободена от всички нехигиенични условия, които биха могли да

            бъдат избягнати. Аз изтъкнах, че докато работниците не бъдат в състоя-
            ние практически да си извоюват това здравно правосъдие, те няма да




                                                           178
   173   174   175   176   177   178   179   180   181   182   183