Page 80 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

случай сведохме към случая на изменение на една единствена про-

менлива, именно на c.

Така едновременното изменение на v, c и K не създава нови положе-

ния и в последна сметка винаги довежда до случай, когато се изменя

само единият фактор.

Дори единственият още останал случай е фактически вече изчерпан,
именно случаят, когато v и K запазват числено предишната си вели-

чина, но техните веществени елементи изменят стойността си, т.е.

когато следователно v показва изменено количество на приведен в

движение труд, а c — изменено количество на приведени в движение

средства за производство.

В 80 +20 +20 нека 20 представляват първоначално работната зап-
v
v
m
c
лата на 20 работници по 10 работни часа на ден. Нека работната
заплата на всеки един се повиши от 1 на 1¼. Тогава 20 заплащат не
v
20, а само 16 работници. Но ако тези 20 работници за 200 работни

часа произвеждаха стойност, равна на 40, то 16-те при 10 часа на

ден, т.е. общо за 160 работни часа, ще произведат стойност, равна

само на 32. След приспадането на 20v за работна заплата от 32 ще

остане само 12 за принадена стойност; нормата на принадената

стойност би се намалила от 100% на 60%. Но тъй като съгласно
предпоставката нормата на принадената стойност трябва да остане

неизменна, то работният ден трябва да бъде удължен с ¼, т.е. от 10

на 12½ часа; ако 20 работници при десет часа на ден = 200 работни

часа произвеждат стойност, равна на 40, то 16 работници при 12¼

часа на ден = 200 ще произведат същата стойност и капиталът

80 +20 би произвел, както и преди, принадена стойност, равна на 20.
v
c

Обратно: ако работната заплата се намали така, че 20 , образуват
v
работна заплата на 30 работници, то m' може да остане неизменно

само ако работният ден намалее от 10 на 6⅔ часа. 20Х10=30Х6⅔ =

200 работни часа.

80