Page 84 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

нето на 20 ф.ст. за работна заплата ще останат още 40 ф.ст. за при-

надена стойност.

Този случай: неизменен в процентно отношение състав на капитала,

неизменящ се работен ден, неизменяща се интензивност на труда,

изменение на нормата на принадената стойност, предизвикано от из-

менение на работната заплата, е единственият случай, при който се

оправдава предположението на Рикардо:

«Печалбата ще бъде висока или ниска в точно съответствие с това, дали

работната заплата ще бъде ниска или висока» («Principles of Political
Economy etc.», ch.I, s.Ill, p.18. Works of D. Ricardo, ed. by Macculloch 1852).

Или, второ, ако интензивността на труда е различна. Тогава напри-

мер 20 души работници при еднакви средства на труда при 10 работ-

ни часа на ден произвеждат на ден при I — 30, при II — 40, при III —

60 броя от определена стока, всеки брой от която освен стойността
на употребените за него средства за производство е нова стойност от

1 ф.ст. Тъй като при всеки случай 20 броя = 20 ф.ст. възстановяват

работната заплата, то за принадена стойност остават при I — 10 броя

= 10 ф.ст., при II — 20 броя = 20 ф.ст., при III — 40 броя = 40 ф.ст.

Или, трето, ако работният ден има различна продължителност. Ако
20 работника при еднаква интензивност на труда работят при I девет,

при II дванадесет, при III осемнадесет часа на ден, то целият техен

продукт 30:40:60 е в същото отношение, както 9:12:18, и тъй като ра-

ботната заплата при всеки случай е = 20, то за принадена стойност

пак остава 10, съответно 20 и 40.

И така повишаването или понижаването на работната заплата дейст-

ва в обратна посока, повишаването или понижаването на интензив-
ността на труда и удължаването или намаляването на работния ден

действат в една и съща посока върху равнището на нормата на при-

надената стойност, а поради това, при неизменност на , и върху

нормата на печалбата.

84