Page 118 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

рента = 20X5+28X10=380 шил.; таблица XIV, рента = 15X5+33¾X15 =

581¼ шил.).

В един случай рентата се повишава, но не до двойната сума на рентата,

получавана при първото капиталовложение:

Случай I, постоянна цена, вариант 2: намаляваща производителност на

второто вложение при условие че В не става съвсем нерентоносна (таб-
лица XIV, рента = 6X4+21X6 = 150 шил.).

И най-после, само в три случая съвкупната рента при второ капиталовло-
жение за всички видове земя остава в същото положение както при пър-

вото вложение (таблица XI); това са случаите, когато земята А престава

да участва в конкуренцията, а земята В става регулираща и следова-
телно неносеща рента. Рентата от В не само отпада, но тя намалява от

всеки следващ член в редицата на рентите; с това се определя резулта-
тът. Тези случаи са следните:

Случай I, вариант 2, когато условията са такива, че земята А отпада
(таблица XVIII). Сумата на рентите е 20x6, следователно = 12X10 = 120,

както и в таблица XI.

Случай II, вариант 1 и 2. Тук съгласно предпоставката необходимо от-

пада земята А (таблици XVI и XVII) и сумата на рентите пак е 20X6 =
12X10 = 120 шил.

Това означава: в голямото мнозинство от всички възможни случаи вслед-

ствие увеличеното влагане на капитали в земята рентата се повишава

както на акър рентоносна земя, така и особено в общата си сума. Само в
три случая от изследваните тринадесет нейната обща сума остава неиз-

менена. Това са случаите, когато земята от най-лошото качество, непри-

насяща дотогава рента и изпълняваща ролята на регулираща земя, прес-
тава да участва в конкуренцията и непосредствено следващата след нея

по-добра по качество земя идва на нейно място, т.е. престава да носи
рента. Но и в тези случаи рентите на най-добрите земи се повишават в

сравнение с рентите, които се дължат на първото капиталовложение; ако
рентата на С спада от 24 на 20, то за D и Е тя се повишава от 36 и 48 на

40 и 60 шилинга.

118