Page 119 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

Понижаването на общата сума на рентите под равнището, което тя е пос-

тигнала при първото капиталовложение (табл. XI), е възможно само ако

освен земята А също и земята В бъде изключена от конкуренция, така че
регулираща и нерентоносна земя стане земята С.

Следователно, колкото повече капитал се влага в земята, колкото по-ви-

соко е развитието на земеделието и на цивилизацията изобщо в дадена

страна, толкова по-високо нараства рентата както на акър, така и цялата
сума на рентите, толкова по-огромна става тази дан, която обществото

плаща на едрите земевладелци във форма на добавъчна печалба — до-
като всички категории земи, вече подложени на обработване, запазват

своята конкурентоспособност.

Този закон обяснява удивителната жизнена издръжливост на класата на

едрите земевладелци. Никоя друга класа на обществото не живее така
разточително като нея, никоя друга не претендира така на традиционен,

„съответен на съсловието“ разкош, безразлично откъде идат парите за

това, никоя друга класа не трупа така лекомислено дългове след дългове.
И въпреки това тя винаги се изправя на краката си благодарение на вло-

жения в земята от други хора капитал, който й принася ренти, съвсем не-
съответни на печалбите, които капиталистът извлича от него.

Но същият този закон обяснява и защо тази жизнена издръжливост на
едрия земевладелец постепенно се изчерпва.

Когато английските житни мита в 1846 г. бяха премахнати, английските
фабриканти мислеха, че с това са превърнали земевладелската аристок-

рация в паупери. Вместо това тя стана още по-богата като никога дото-
гава. Как стана това? Много просто. Първо, започнаха да искат от фер-

мерите по договор да влагат годишно по 12 ф.ст. вместо по 8 ф.ст. в акър
и, второ, земевладелците, които имаха много представители в долната

камара си издействаха голяма държавна субсидия за дрениране на зе-

мите си и за други трайни подобрения. Тъй като не се проведе пълно из-
хвърляне даже на най-лошата земя, а най-многото — и то в повечето слу-

чаи само временно — я използваха за други цели, то рентите се покачиха
пропорционално на увеличените капиталовложения в земята и земевла-

делската аристокрация се оказа в още по-добри условия, отколкото

преди.

119