Page 20 - НОВИЯТ МАНИФЕСТ СПОРЕД БЪЛГАРСКИ ЕПОХАЛНИ ОТКРИТИЯ

прогрес, на науката, на образованието, на непрекъснатата
борба на трудовите народи за по-добър живот. Все по-голяма

част от труда става по-лек, но остава наемен! Физическият
труд отстъпва все повече на интелектуалния, но и в двата

случая той е наемен и под тая форма - ограбван! Какво значе-
ние има за капитала, ако натрупването му става не с много

пот, както някога, а с много нерви, както е сега?!

За 500 години само това се промени : формата, видимата
форма на ограбване на труда - с по-малко пот, с повече нерви;

умствен труд - вместо физически; интензивен труд - вместо
екстензивен; сложен труд - вместо прост. Но същността на ог-

рабването - изсмукването на принаден труд - си остава, както
и преди 500 години. Работната сила на трудовия човек, вместо

свята човешка стойност, е стока, която той е принуден да про-

дава, както преди 500 години. Отношението капитал-труд си
остава същото, както преди 500 години. Трудът е наемен, а не

„свободно избран или приет” (както изисква Международна
харта за правата на човека)! Експлоатацията вече не е експ-

лоатация на черните мазоли, а на белите ръкавици. Но е една
и съща в своето съдържание в ранното индустриално и в

т.нар. "постиндустриално" общество. Експлоатацията (кражба-

та на чужд труд) може вече да не е само груба, а и фина, не
варварска, а „цивилизована”, но тя съществува!

Защо от идеал на бедните социализмът се превърна в гилоти-
на на бакалите? Защо от "светло бъдеще" се превърна в

мрачно минало? Защото марксическата, т.е. научната истина
за него беше превърната в доходоносна демагогия чрез кано-

низирането му в държавна религия. Но всяка демагогия някога

рухва. Дори да е била религия.

Т.нар. „социализъм” се срути с грохот, защото в същност той
никога не е съществувал! Неговият термитен стълб, прояден

отвътре, чакаше да се стрие на прах и от най-слабия допир

отвън. Социализмът вече от много отдавна беше натирен в
задния двор на науката и затова никога не е съществувал и на

20