Page 21 - НОВИЯТ МАНИФЕСТ СПОРЕД БЪЛГАРСКИ ЕПОХАЛНИ ОТКРИТИЯ
P. 21
практика. Но ако утопията досега беше наречена „социали-
зъм”, това не дава основание социализмът да бъде наречен
утопия!
Съвременната епоха - от Великата Октомврийска Социалис-
тическа Революция до днес - е епоха на бурни политически
събития, непознати по мащабите и размаха си в цялата исто-
рия на човечеството. Това е епоха на най-силното до сега за-
дълбочаване на общата криза на капитализма, проявяваща се
в изострени до крайност класови, расови, верски и междуна-
ционални конфликти. Епоха, в която държавно-монополисти-
ческият капитализъм в т.нар. "социалистическа" система прие
своята крайна и възможно последна форма с най-висока сте-
пен на монополизиране на собствеността - абсолютното, пъл-
ното сливане на държавата с монополистическия капитал с
невиждана допреди концентрация и централизация, довели до
фузия на промишления, банковия и търговския капитал в
един-единствен център, ръководен от незначителна на брой,
но мощна финансова олигархия. Епоха, в която световният
империализъм от началото на века прерастна в края му в
свръхимпериализъм!.
3
(горе)
В БЪЛГАРИЯ
Ако съвременната епоха в света се характеризира с "кризата
на духа", то в България тя е само част от духа на кризата. А
кризата не е от вчера. Не е и от 10.ХI.1989 година, както му
внушават сега на българина. Кризата е от 70-те години на 20-и
век. В средата на '90-те вече не е криза. Това е катастрофа.
Необратима. Унищожителна.
Първото проявление на кризата бе през 1983 година. Това оз-
начава, че нейните корени са заложени още много по-рано - в
разцвета на "реалния социализъм", нейните първопричини са
още по-назад във времето - на трибуната на поредния "исто-
рически" партиен конгрес. Безочливото разграбване на нацио-
21