Page 160 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 160

изисканият  печат  се  впуска в  разсъждения  само  върху  грубата  поквара  на
      селското население, способно да продава децата си на такова робство. При

      тези проклети условия, на които „по-деликатните” обрчат селянина, би било

      обяснимо,  ако  той  изпоядеше  и  децата  си.  Това,  което  действително  е  за
      учудване, е твърдостта на характера, която той до голяма степен е запазил.

      Официалните докладващи доказват, че родителите — дори в ония окръзи,
      където господстват бандите — се отвращават от тях. „В събрани от нас сви-

      детелски показания се намират камари доказателства, че родителите в мно-
      жество  случаи  биха  били  благодарни,  ако  се  издаде  принудителен  закон,

      който да им дава възможност да устояват на изкушенията и натиска, на които

      често  са  подложени.  Ту  енорийският  чиновник,  ту  техният  работодател  ги
      принуждава, като заплашва самите тях с уволнение — да пращат децата си

      на  работа  вместо  на  училище…  Цялото  прахосано  време  и  сили,  цялото
      страдание, създаващо на селянина и семейство му извънредна и безполезна

      умора, всеки случай, при който родителите отдават моралното съсипване на
      детето си на препълнените котеджи или на покварящите влияния на систе-

      мата на банди — раздухват в гърдите на трудещите се бедняци чувства, кои-

      то човек лесно може да разбере и които е да описваме подробно. Тези хора
      съзнават физическите си и морални страдания по силата на обстоятелства-

      та, за които те по никой начин не са отговорни и на които — ако това беше в
      тяхна власт — никога нямаше да се съгласят, но против които са безсилни да

      се борят.“ („Child. Empl. Comm.“ VI Rep., стр. XX, №82 и стр. XXIII, №96)]


                                                            jxq18
                                                       (горе)
                                                  е) Ирландия


      Към  края на този  отдел  трябва  да  отидем за  малко и в  Ирландия.

      Най-напред ще приведем факти, защото те са решаващи.


      Населението на Ирландия в 1841 г. е било нараснало на 8 222 664

      души, в 1851 г. то се е стопило на 6 623 985 души, в 1861 г. — на 5

      850 309, в 1866 г. — на 5½ милиона, приблизително на равнището от

      1801 г.qg181 Намалението започнало от гладната 1846 г., така че за по-

      малко от 5 години Ирландия загубила повече от                                       от своето насе-

      ление.*181 Цялата ѝ емиграция от май 1851 г. до юли 1865 г. наб-

      роява 1 591 487 души, а емиграцията през последните 5 години, от



                                                           160
   155   156   157   158   159   160   161   162   163   164   165