Page 155 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 155

вече са необходими“ — според него къщите произвеждат жителите,

      които по силата на природни закони упражняват натиск върху „средс-

      твата за обитаване“, — по този повод д-р Хънтър бележи:


             «Добре, но тези бедни трябва отнякъде да идват, и тъй като в Бедсей не

             съществува нещо особено, което да ги привлича, като напр. подаяния,
             на някое друго, още по-неудобно място трябва да съществува изгонва-

             не. Ако всеки можеше да намери котедж и парче земя близо до мястото,
             където работи, сигурно щеше да го предпочете пред Бедсей, където за

             шепа земя плаща двойно повече отколкото арендаторът за своята. »


      Постоянното  преселване  в  градовете,  постоянното  образуване  на

      „излишно население“ в селските окръзи чрез концентрация на отда-

      ваните под аренда земи, превръщането на нивите в пасища, въвеж-

      дането на машини и пр. вървят ръка за ръка с постоянното изгонване

      на селското население чрез събаряне на котеджи. Колкото по-рядко е

      населението  на  един  окръг,  толкова  по-голяма  е  неговото  „относи-

      телно излишно население“, толкова по-голям е нейният натиск върху

      възможностите  за  наемане  на  работници,  толкова  повече  селското
      население абсолютно надхвърля своите жилищни възможности, зна-

      чи толкова по-голямо е в селата локалното излишно население и най-

      отравящото натрупване на хора. Сгъстяването на човешките кълба в

      разпръснати малки села и паланки отговаря на насилственото обез-

      людяване на земеделските райони. Непрекъснатото превръщане на

      земеделските работници в „излишни“, въпреки че техният брой нама-

      лява, както и нарастването масата на техния продукт, е люлката на
      техния  пауперизъм.qg169 Евентуалният  пауперизъм  на  земеделските  ра-

      ботници е мотив за тяхното изгонване и главен източник на жилищна-

      та им мизерия, която пречупва последната съпротивителна способ-

      ност и ги превръща в роби на земевладелците*169 и арендаторите,

      така че за тях се утвърждава като природен закон минимумът работ-

      на заплата. От друга страна селото, въпреки своята постоянна „отно-

      сителна  пренаселеност“,  е  същевременно  недонаселено.  Това  се

      проявява не само локално в такива пунктове, където отливът на хора



                                                           155
   150   151   152   153   154   155   156   157   158   159   160