Page 140 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

сравнение с цените на брашното на континента показало, че в резул-

тат на митата върху зърнените храни фабрикантите били принудени

да надплащат само за брашно по 170 000 ф.ст. годишно. За 1837 г.
Грег оценява този свръхразход най-малко на 200 000 ф.ст. и посочва

една фирма, на която това надуване на цената на брашното е стру-

вало годишно 1000 ф.ст. В резултат на това:

«едрите фабриканти, опитните и пресметливи хора на инициативата,
твърдят, че 10-часов всекидневен труд би бил напълно достатъчен, ако

се отменят митата върху зърнените храни» («Reports of Insp. of Fact.,
October 1848», p. 98).

Митата върху зърнените храни, както и митата върху памука и други

суровини бяха отменени; но щом това бе постигнато, опозицията на
фабрикантите против законопроекта за десетчасовия работен ден

стана по-енергична откогато и да било. И когато веднага след това

десетчасовият работен ден във фабриките все пак стана закон, пър-

вата негова последица беше опитът за общо намаляване на работна-

та заплата.

Стойността на суровините и на спомагателните материали влиза из-

цяло и наведнъж в стойността на продукта, за чието производство те
се изразходват, докато стойността на елементите на основния капи-

тал преминава върху продукта само според износването, следова-

телно само постепенно. Оттук следва, че цената на продукта се вли-

яе в много по-голяма степен от цената на суровия материал, отколко-

то от цената на основния капитал, макар че нормата на печалбата се

определя от общата сума на стойността на вложения капитал, неза-

висимо от това каква част от него се изразходва за дадено време.
Ясно е обаче, че разширяването или стесняването на пазара зависи

от цената на отделната стока и е обратно пропорционално на пови-

шаването или спадането на тази цена — макар че ние споменаваме

само пътьом за тази страна на въпроса, тъй като тук все още предпо-

лагаме, че стоките се продават по тяхната стойност, и следователно

140