Page 142 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

ния капитал, следователно трябва постоянно да се възстановяват

напълно от всяка отделна продажба на продукта, докато от машините

се възстановява само износването, и то отначало във форма на ре-
зервен фонд — при това практически съвсем не е толкова съществе-

но дали при всяка отделна продажба се отделя определена част в

резервния фонд, стига само от общото годишно постъпление да се

прави съответното годишно отчисляване, — тук отново се разкрива

как повишаването на цената на суровините може да съкрати или да

спъне целия процес на възпроизводство с това, че цената, получена

от продажба на стоката, не е достатъчна за възстановяване на всич-
ки елементи на стоката; или с това, че тази цена прави невъзможно

продължаването на производствения процес в размери, които отго-

варят на неговата техническа база, в резултат на което само част от

машините работят или пък всички машини не могат да работят обик-

новеното пълно работно време.

Най-после, разходите, причинени от отпадъците, се изменят право

пропорционално на колебанията на цената на суровините: увелича-

ват се, ако тя се увеличава, намаляват, ако тя намалява. Но и тук има

граница. Още през 1850 г. бяха написани следните редове:

«Един източник на значителни загуби поради повишаването цената на
суровия материал не би бил забелязан от човек, който не е предач-

практик, а именно загубите от отпадъците. Съобщава ми се, че при по-

вишаване цените на памука разходите на предача, особено при произ-
водство на по-долнокачествена прежда, растат много повече, отколкото

плащаната добавка към цената. Отпадъците при предене на груба преж-
да достигат повече от 15%; следователно, ако при една цена на памука

от 3½ пенса тази норма причинява загуба от ½ пени на 1 фунт, то при
увеличаване цената на памука на 7 пенса за фунт загубата ще бъде вече

1 пени на фунт» («Reports of Insp. of Fact., April 1850», p. 17).

Ho когато в резултат от американската гражданска война памукът

достигна незапомнена от почти цяло столетие висока цена, отчетът

вече гласи съвсем различно:

142