Page 150 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

продукта и трябваше да се влага в работна заплата, да функционира

като променлив капитал, за да може предприятието да продължава

да работи в предишния мащаб. Сега тази част от капитала става сво-
бодна и може следователно да бъде употребена като ново капита-

ловложение — или за разширяване на същото предприятие, или за

да функционира в друга сфера на производство.

Да приемем например, че първоначално се е изисквало 500 ф.ст., за

да се използва седмично трудът на 500 работници, а сега за тази цел
се изискват само 400 ф.ст. Ако масата на произведената стойност и в

двата случая е = 1000 ф.ст., то масата на седмичната принадена

стойност ще бъде в първия случай = 500 ф.ст., а нормата на прина-

дената стойност = 100%; но след намаляване на работната

заплата масата на принадената стойност ще бъде 1000 ф.ст. — 400

ф.ст. = 600 ф.ст. и нейната норма = 150%.

И това повишаване на нормата на принадената стойност е единстве-

ният резултат за онзи, който с променлив капитал 400 ф.ст. и със съ-

ответен постоянен капитал започва ново предприятие в същата сфе-
ра на производство. Но в едно вече функциониращо предприятие в

такъв случай поради обезценяване на променливия капитал има не

само повишаване на масата на принадената стойност от 500 на 600

ф.ст. и на нормата на принадената стойност — от 100 на 150%; освен

това се освобождават 100 ф.ст. от променливия капитал, с които мо-

же отново да се експлоатира труд. Следователно не само досегаш-

ното количество труд се експлоатира по-изгодно, но поради освобож-
даването на тези 100 ф.ст. с досегашния променлив капитал от 500

ф.ст. могат да се експлоатират при по-висока норма на експлоатация

повече работници, отколкото по-рано.

Сега да вземем обратния случай. Да приемем, че първоначалното

разпределение на продукта се е извършвало при 500 работници в та-
кова отношение: 400 +600 = 1000, така че нормата на принадената
v
m
стойност е била 150%. Следователно един работник получава сед-

150