Page 156 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 156

ва неговото възпроизводство и така, отново се възстановява монопо-

      лът  на  онези  страни  доставчици,  които  го  произвеждат  при  най-

      благоприятни условия — възстановява се може би с известни огра-
      ничения, но все пак се възстановява. Наистина възпроизводството на

      суровините  продължава  в  разширен  мащаб  в  резултат  на  дадения

      тласък, особено в страните, които в по-голяма или в по-малка степен

      имат монопол на това производство. Но базата, върху която поради

      увеличаване броя на машините и др. т. се извършва сега производст-

      вото  и  която  сега  след  известни  колебания  трябва  да  стане  нова

      нормална база, нова изходна точка на развитието, се е разширила
      извънредно  поради  процеси,  настъпили  през  последния  цикъл  на

      оборота. При това обаче в част от второстепенните източници на су-

      ровини  едва-що  разширилото  се  възпроизводство  отново  силно  се

      затруднява. Така например от таблиците за износ може да се види

      как през последните 30 години (до 1865 г.) индийското производство

      на памук се увеличава, когато е настъпвало спадане в американското

      производство,  и  след  това  веднага  отново  започва  повече  или  по-
      малко продължително да намалява. През време на поскъпване на су-

      ровините промишлените капиталисти се обединяват, образуват асо-

      циации  с  цел да  регулират  производството.  Така  беше например  в

      Манчестър след повишаване цените на памука през 1848 г., същото

      беше и с производството на лен в Ирландия. Но щом непосредстве-

      ният повод премине и отново се възцари общият принцип на конку-

      ренцията «да се купува на най-евтиния пазар» (вместо да се стремят,

      подобно на гореспоменатите асоциации, към повишаване на произ-

      водителната способност на съответните страни, които доставят суро-
      вия продукт, независимо от цената, по която непосредствено в даде-

      ния момент тези страни могат да доставят продукта) — така че щом

      принципът на конкуренцията отново пълновластно господства, регу-

      лирането на предлагането отново се предоставя на «цената». Всяка

      мисъл за съвместен, решителен и далновиден контрол над производ-

      ството на суровини — контрол, който изобщо е съвсем несъвместим

      със законите на капиталистическото производство и затова винаги си


                                                           156
   151   152   153   154   155   156   157   158   159   160   161