Page 72 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

3000, се отнася към променливия капитал при II, 2000, следователно

20%:13⅓%=3000:2000.

Променливият капитал може или да се увеличи, или да се намали. Да

вземем най-напред един пример, когато той се увеличава. Нека капи-

талът да е първоначално съставен и да функционира по следния на-

чин:

I. 100 +20 +10 ; K=120, m'=50%, p'=8⅓%.
v
m
c
Нека сега променливият капитал се увеличи на 30; тогава, съгласно

предпоставката, че целият капитал си остава неизменен =120, посто-

янният капитал трябва да се намали от 100 на 90. Произведената

принадена стойност при същата норма на принадена стойност от 50%

трябва да се увеличи на 15. Следователно получаваме:

II. 90 +30 +15 ; K=120, m'=50%, p'=12½%.
m
c
v
Най-напред да тръгнем от предположението, че работната заплата

не се е изменила. Тогава и другите фактори на нормата на принаде-

ната стойност — работният ден и интензивността на труда — също
трябва да останат неизменени. Следователно увеличението на v (от

20 на 30) може да е в смисъл, че се използват с ½ повече работници.

В такъв случай и цялата новопроизведена от тях стойност също се

увеличава с ½ (от 30 на 45), и се разпределя, както и преди, ⅔ за ра-

ботна заплата и ⅓ за принадена стойност. Но едновременно с увели-

чението на броя на работниците се е намалил постоянният капитал,

стойността на средствата за производство, от 100 на 90. Така че е на

лице случай на намаляваща производителност на труда, свързан с

едновременно намаление на постоянния капитал; възможен ли е
икономически този случай?

В земеделието и добивната промишленост, където би било лесно да

се разбере едно намаление на производителността на труда, а сле-

дователно и едно увеличение на броя на заетите работници, този

72