Page 74 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

бил икономически допустим дори за отделен капитал. И капиталистът

би бил поне отчасти обезщетен за загубата, която би могъл да понесе

поради понижаване стойността на неговия постоянен капитал, чрез
повишаване на печалбата.

Да приемем сега, че променливият капитал не се увеличава, а се на-

малява. Тогава е достатъчно само да преобърнем нашия горен при-

мер, да вземем II за първоначален капитал и да преминем от II към I.

II. 90 +30 +15 се превръща тогава в:
c
v
m
I. 100c+20 +10 , и ясно е, че в резултат на това разместване не се
v
m
изменя нищо в условията, регулиращи съответните норми на печал-
бата и тяхното взаимоотношение.

Ако v се намали от 30 на 20 поради това, че при нарастване на пос-

тоянния капитал броят на заетите работници се намали с ⅓, то ще
имаме нормален случай на съвременната промишленост: повишава-

ща се производителност на труда, овладяване на по-големи маси

средства за производство от по-малък брой работници. Че такова

движение е по необходимост свързано с едновременно настъпващо

спадане на нормата на печалбата, ще се види в третия отдел на тази

книга.

Но ако v се намали от 30 на 20 поради това, че е зает предишният

брой работници, но при по-ниска работна заплата, то при неизменен

работен ден цялата новопроизведена стойност би си останала, както

и преди, = 30 +15 = 45; тъй като v се е намалил на 20, то принаде-
m
v
ната стойност би се увеличила на 25, нормата на принадената стой-

ност — от 50% на 125%, което би противоречило на нашата предпос-

тавка. За да се спазят условията на нашия случай, принадената

стойност при норма 50% трябва, напротив, да спадне на 10, а следо-
вателно и цялата новопроизведена стойност — от 45 на 30, а това е

възможно само при намаляване на работния ден с ⅓. Тогава получа-

ваме, както по-горе:

74