Page 69 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

при два произволно взети капитала, които функционират с равна

норма на принадената стойност, нормите на печалбата се отнасят

една към друга както променливите части на капитала, взети в про-
центно отношение, към съответните цели капитали.

Тези две формули обхващат всички случаи на измененията на .

Преди да изследваме тези случаи поотделно, още една забележка.
Тъй като K е сбор от c и v (от постоянния и променливия капитал), и

тъй като нормата на принадената стойност подобно на нормата на

печалбата се изразява обикновено в проценти, то изобщо е удобно

да се приеме, че сборът c+v е също равен на сто, т.е. да се изразят c

и v в проценти. За определянето, разбира се, не на масата, а на нор-

мата на печалбата е безразлично дали ще кажем: капиталът от 15

000, от които 12 000 постоянен и 3000 променлив капитал, произвеж-

да принадена стойност 3000, или пък ще сведем този капитал към
проценти:

15 000 K = 12 000 +3000 (+3000 )
c
v
m
100 K = 80 + 20 (+20 ).
m
v
c
И в двата случая нормата на принадената стойност m' = 100%, нор-
мата на печалбата = 20%.

Същото е, когато сравняваме един с друг два капитала, например ко-

гато с предходния сравним друг капитал:

12 000 K = 10 800 +1200 (+1200 )
c
v
m
100 K = 90 + 10 ( +10 ).
v
m
c
където и в двата случая m' = 100%, p' = 10% и където сравнението с
предходния капитал се оказва много по-нагледно в процентна форма.

Напротив, ако имаме предвид изменения, които стават с един и същи
капитал, то само в редки случаи можем да използваме процентната

69