Page 96 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

количество принадена стойност = m, чието отношение към това v,

т.е. отношението е нормата на принадена стойност m. Само по то-

зи начин уравнението се превръща в друго уравнение:

. Сега v в числителя точно се определя от това, че то

трябва да бъде равно на v в знаменателя, т.е. на цялата npоменлива

част на капитала K. С други думи, уравнението може само то-

гава без грешка да се превърне в уравнението , ако m оз-

начава принадена стойност, произведена за един период на оборота

на променливия капитал. Ако m обхваща само известна част от тази

принадена стойност, то, макар че m=m'v, е вярно, но това v тук е по-

малко от v в K=c+v защото то е по-малко от целия променлив капи-

тал, изразходван за работна заплата. Но ако m обхваща повече, от-
колкото е принадената стойност от един оборот на v, то част от това

v или дори цялото v функционира два пъти: най-напред в първия,

после във втория, съответно във втория и следващите обороти; сле-

дователно това v, което произвежда принадена стойност и е сумата

на цялата изплатена работна заплата, е по-голямо, отколкото v в c+v

и затова изчислението става невярно.

За да излезе напълно правилна формулата на годишната норма на
печалба, трябва вместо простата норма на принадената стойност да

поставим годишната норма на принадената стойност, т.е. вместо m'

да поставим М' или m'n. С други думи, трябва да умножим m', нор-

мата на принадената стойност, или, което води до същото, v, про-

менливата част на капитала, съдържаща се в K, с n, с броя на оборо-

тите на този променлив капитал в годината, и ще получим: p'=m'n,

, т.е. формулата за изчисляване годишната норма на печалба.

Но каква е именно величината на променливия капитал в някое пред-

приятие, това в повечето случаи не знае и самият капиталист. В осма

глава на втора книга ние видяхме и по-нататък ще видим още, че

96