Page 101 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

се от нарастване на капиталовложенията. Следователно нормата на

печалба поради това от едната страна намалява, когато от другата

расте.

Редица текущи разходи си остават почти еднакви или съвсем еднак-

ви както при по-дълъг така и при по-къс работен ден. Разходите по

надзора са по-малки при 500 души работници и при 18-часов работен

ден, отколкото при 750 души работници и при 12-часов работен ден.

«Разходите по ръководене на фабриката при десетчасов труд са почти

също толкова високи, колкото и при дванадесетчасов» («Reports of Insp.
of Fact., October, 1848», p. 37).

Държавни и общински данъци, застраховка срещу пожар, заплати на

различни постоянни служещи, обезценяване на машините и различни

други разходи на фабриката си остават неизменни и при дълъг, и при

къс работен ден. Пропорционално на съкращаването на производст-
вото те нарастват по отношение на печалбата («Reports of Insp. of

Fact., October, 1862», p.19).

Продължителността на времето, през което се възпроизвежда стой-

ността на машините и другите съставни части на основния капитал,

практически се определя не от времето, през което те просто същес-
твуват, а от общата продължителност на трудовия процес, в който те

функционират и се използват. Ако работниците трябва да блъскат 18

часа вместо 12, това прави три дни повече в седмицата, седмицата

се превръща в седмица и половина, двете години — в три. Ако из-

вънредното време не се заплаща, работниците освен нормалното

принадено време дават следователно безплатно още по една седми-

ца на всеки две седмици, по една година на всеки две години труд.
Така възпроизводството на стойността на машините се ускорява с

50% и заема само от времето, което би било необходимо при дру-

ги условия.

В това изследване, както и в изследването върху колебанията на це-

101