Page 4 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

труд, при което обаче те никак не засягат степента на експлоатация

на труда в различните сфери на производство, макар че правят съд-

бата на работниците в тези различни сфери на производство далеч
не еднаква. Ако например трудът на златаря се заплаща по-скъпо,

отколкото трудът на надничаря, то и принаденият труд на златаря

произвежда пропорционално повече принадена стойност в сравнение

с принадения труд на надничаря. И ако изравняването на работните

заплати и на работните дни, а следователно и на нормата на прина-

дената стойност в различните сфери на производство и дори между

различните капиталовложения в една и съща сфера на производство,
се спъва от многобройни местни пречки, то с прогреса на капиталис-

тическото производство и успоредно с подчиняването на всички ико-

номически отношения на този начин на производство това изравня-

ване се осъществява все по-пълно и по-пълно. Колкото и да е важно

изучаването на такива триения за всеки специален труд върху работ-

ната заплата, все пак в общото изследване на капиталистическото

производство можем да ги пренебрегнем като случайни и несъщест-
вени. В такова общо изследване изобщо винаги се приема, че дейст-

вителните отношения отговарят на своето понятие, или, което е съ-

щото, действителните отношения се представят само доколкото те

изразяват своя собствен общ тип.

Разликата на нормите на принадената стойност в различните страни,

т.е. националните различия в степента на експлоатацията на труд,

нямат никакво значение за настоящото изследване. Защото в този
отдел ние искаме именно да покажем по какъв начин се образува из-

вестна обща норма на печалбата в границите на всяка отделна стра-

на. Всъщност очевидно е, че при сравняване на различни национални

норми на печалба ще трябва само да се съпостави онова, което сме

изследвали по-рано, с това, което предстои да изследваме сега. Най-

напред да разгледаме различието в националните норми на прина-

дената стойност, а след това въз основа на тези дадени норми на
принадената стойност да сравним различните национални норми на

4