Page 9 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

изразява само увеличение или намаление на цената на същата тази

маса труд; но тук, където нормата на принадената стойност и работ-

ният ден се разглеждат като постоянни величини, а работната запла-
та за определено работно време — като дадена величина, този слу-

чай отпада. Напротив, наистина разликата във величината на посто-

янния капитал може да бъде и показател на изменение на масата на

средствата за производство, привеждани в движение от определено

количество работна сила; но тя може да произлиза и от разликата в

стойността на средствата за производство, привеждани в движение в

една от сферите на производство, в сравнение с други сфери на про-
изводство. Така че и двете тези гледища трябва да разгледаме тук.

Необходимо е най-сетне, да се отбележи следното съществено обс-

тоятелство:

Нека 100 ф.ст. да са седмичната работна заплата на 100 работници.
Нека седмичното работно време да е = 60 часа. Нека, по-нататък,

нормата на принадената стойност да е = 100% . В такъв случай от 60-

те часа работниците работят 30 часа за себе си и 30 даром за капи-

талиста. В 100-те ф.ст. работна заплата са въплътени всъщност само

30 работни часа на 100-те работници, или всичко 3000 работни часа,

докато останалите 3000 часа, изработени от тях, са въплътени в 100-

те ф.ст. принадена стойност, съответно печалба, която капиталис-

тът прибира. Следователно, макар че работната заплата от 100 ф.ст.
не изразява онази стойност, в която се опредметява седмичният труд

на 100-те работници, все пак тя показва (тъй като дължината на ра-

ботния ден и нормата на принадената стойност са дадени), че даде-

ният капитал привежда в движение 100 работници в продължение

общо на 6000 работни часа. Капиталът от 100 ф.ст. показва това, тъй

като, първо, той показва броя на приведените в движение работници,

защото 1 ф.ст. = 1 работник на седмица, следователно 100 ф.ст. =
100 работници; тъй като, второ, всеки привеждан в движение работ-

ник при дадена норма на принадена стойност от 100% изразходва

двойно повече труд, отколкото се съдържа в неговата работна запла-

9