Page 40 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 40
вор на Уегелин: Във floating capital аз включвам резервите на банке-
рите, в които се наблюдават значителни колебания.»
Това значи следователно, че са налице значителни колебания в онази
част на влоговете, която банкерите не са употребили за заеми, но която
фигурира като техен резерв и в по-голямата си част като резерв на Анг-
лийската банка, където те са вложени. Най-сетне, същият, този господин
казва, че floating capital бил bullion, т. е. кюлчета и звонкови пари (503).
Поразително е изобщо доколко друг смисъл и друга форма придобиват
всички категории на политическата икономия в този кредитен жаргон на
паричния пазар. Floating capitcl е тук израз за circulating capital (оборотен
капитал), което, разбира се, е съвсем друго нещо, и money (пари) са
capita], и bullion (кюлчета. ред.) са capital, и банкноти са circulation (сред-
ства за обръщение), и капиталът е a commodity (стока), и дългове са
commodities (стоки), и fixed capitai (основен капитал) е пари, вложени в
трудно продаваеми ценни книжа!
«Лондонските акционерни банки... увеличиха своите влогове от 8 850
774 ф.ст. през 1847 г. на 43 100 724 ф.ст. през 1857 г... Данните и
показанията, с които комисията разполага, позволяват да се направи
заключение, че значителна част от тази грамадна сума е взета от из-
точници, които по-рано не са могли да бъдат използвани за тази цел,
и че обичаят да се открива сметка при банкера и да се депозират у
него влогове се е разпрострял върху множество класи, които по-рано
не са използвали своя капитал (!) по такъв начин. Г-н Родуел, прези-
дент на асоциацията на провинциалните частни банки“ {за разлика
от акционерните банки}, „делегиран от нея, за да лава показания
пред комисията, съобщава, че в района на Ипсуич сред арендато-
рите и дребните търговци от този окръг тази практика напоследък се
е увеличила около четири пъти; че почти всички арендатори, дори и
онези от тях, които плащат само 50 ф.ст. годишна аренда, имат сега
влогове в банките. Масата на тия влогове си намира, разбира се, път
за употреба в работа и гравитира особено към Лондон, центъра на
търговската дейност, където тя преди всичко намира приложение в
сконтиране на полици и в други заеми за клиентите на лондонс-
ките банкери. Обаче голяма част, от която банкерите непосредст-
вено не се нуждаят, попадат в ръцете на billbroker'ите, които дават на
40