Page 35 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 35

сят на кредит. Затова пък последните внасят на кредит; а това не става

           само в случай, че стоките се изпращат там на консигнация.) На първо

           място кризата може да избухне в Англия, в страната, която най-много от-
           пуска кредит и най-малко се ползва от такъв, тъй като платежният ба-

           ланс, балансът на платежите, чийто срок е настъпил и които. незабавно
           трябва да бъдат ликвидирани, за нея е неблагоприятен, макар общият

           търговски баланс да е благоприятен. Това последно обстоятелство се
           обяснява отчасти с отпускания от нея кредит, отчасти с масата на даде-

           ните от нея назаем капитали в чужбина, вследствие на което има голям

           обратен приток от стоки независимо от обратния приток, обусловен от съ-
           щинските търговски операции. (Понякога кризата е започвала и в Аме-

           рика,  страната,  която  най-много  от  всички  други  се  ползва  от  анг-
           лийски търговски и капиталов кредит.) Крахът в Англия, започващ и съ-

           пътстван с отлив на златото, уравнява платежния баланс на Англия от-
           части  посредством  банкрут  на  нейните  вносители  (за  което  ще  стане

           дума по-долу), отчасти с това, че в чужбина на евтини цени се пласира

           част от нейния стоков капитал, отчасти чрез продаване на чуждестранни
           ценни книжа, купуване на английски ценни книжа и т.н. Но идва редът на

           някоя друга страна. Платежният баланс за нея в даден момент е бил бла-
           гоприятен; но  разликата  в  сроковете,  която  съществува  в  обикновено

           време между  платежния  и  търговския  баланс,  сега  отпада  или  във
           всеки случай се съкращава поради кризата: всички платежи трябва да бъ-

           дат извършени веднага. Същата история се повтаря сега и тук. В Англия

           сега има прилив на злато, в другата страна — отлив. Онова, което в една
           страна се проявява като свръхвнос, в другата се явява като свръхизнос,

           и обратно. Но свръхвнос и свръхизнос е имало във всички страни (ние

           говорим тук не за слаба реколта и т.н., а за всеобща криза), т. е. имало е
           свръхпроизводство,  на  което  са  съдействали кредитът  и  съпровожда-

           щото последния всеобщо надуване на цените.


           През 1857 г. избухна кризата в Съединените щати. Последва отлив на

           златото от Англия в Америка. Но щом надуването на цените в Америка
           престана, последва криза в Англия и отлив на златото от Америка в Анг-

           лия. Същото произлезе между Англия и континента. Платежният баланс
           през период на всеобща криза е неблагоприятен за всяка нация, поне за

           всяка търговски развита нация, но този неблагоприятен платежен баланс
           винаги, както при стрелба по взводно, се наблюдава последователно при



                                                            35
   30   31   32   33   34   35   36   37   38   39   40