Page 102 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

кава цена и че по-добрите земи В, С и D дават толкова и толкова дифе-

ренциален продукт, значи при съществуващата регулираща цена — тол-

кова и толкова парична рента, то при това винаги се приема, че е прило-
жен определен капитал, считан при дадените условия на производството

за нормален капитал. Също както в промишлеността за всеки отрасъл се
изисква определен минимум капитал, за да могат стоките да се произвеж-

дат по производствената им цена.

Ако в резултат на свързаните с подобрения последователни капиталов-

ложения в една и съща земя този минимум се измени, то това става пос-
тепенно. Докато известен брой акри, напр. от земята А, не получат такъв

допълнителен производствен капитал, дотогава ще се създава рента
върху по-добре обработваните акри А, а рентата от всички по-добри сор-

тове земя В, С и D ще се повиши. Обаче щом новият начин на производ-

ство достигне такова разпространение, че стане нормален, производст-
вената цена ще спадне; рентата от по-добрите участъци земя отново ще

спадне и онази част от земята А, която не разполага със станалия сега

среден производствен капитал, ще трябва да продава продукта под сво-
ята индивидуална производствена цена, следователно не ще дава

средна печалба.

Същото става и при спадаща производствена цена, даже при намаля-

ваща се производителност на допълнителния капитал, ако вследствие
увеличаващите се капиталовложения целият необходим продукт се дос-

тавя от по-добрите категории почва и по такъв начин заетият в производ-
ството капитал се изтегля от земята А, така че А престава да конкурира

в производството на този определен продукт, напр. пшеница. Количест-
вото капитал, което сега средно се прилага в новата регулираща, в по-

добрата земя В, става вече нормално; и когато се говори за различното

плодородие на участъците земя, приема се, че на акър се употребява ка-
питал в този нов нормален размер.

От друга страна, ясно е, че това средно капиталовложение, напр. в Анг-

лия 8 ф.ст. на акър до 1848 г. и 12 ф.ст. след 1848 г., образува мащаба

при сключването на арендните договори. За арендатора, който разходва
повече, добавъчната печалба не се превръща в рента, докато трае дого-

ворът. Дали това ще стане след изтичането на договора, ще зависи от

102