Page 103 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

конкуренцията на арендаторите, които са в състояние да направят съ-

щото извънредно авансиране. Тук не става дума за трайни подобрения

на почвата, които при еднакво или даже намаляващо капиталовложение
продължават да осигуряват увеличения продукт. Макар и тези трайни по-

добрения да са продукт на капитала, те оказват съвсем същото дейст-
вие, както различието в природните качества на земята.

Така ние виждаме, че при диференциална рента II играе роля един мо-
мент, който при диференциална рента I като такава не оказва действие,

защото тя може да продължава да съществува независимо от всякакво
изменение на нормалното капиталовложение в акър. Този момент се със-

тои, от една страна, в това, че резултатите от различни капиталовложе-
ния в регулиращата земя А се сливат и продуктът, получаван от тази

земя, се представя сега просто като нормален среден продукт от акър. От

друга страна, той се състои в изменението на нормалния минимум или на
средната величина на капиталовложението в акър, като това изменение

се проявява като свойство на земята. И, най-после, в различието в на-
чина на превръщането на добавъчната печалба във формата на рента.

Таблица VI, сравнена с таблица I и II, показва, по-нататък, че житната
рента в сравнение с I се е увеличила повече от двойно, а в сравнение с II

— с 1 квартера, докато паричната рента спрямо I се е удвоила, а

спрямо II не се е изменила. Тя би пораснала значително, ако (при равни
други условия) по-голямата част от допълнителния капитал е вложена в

по-добрите видове почви или ако, от друга страна, действието на допъл-
нителния капитал на А е по-слабо и по такъв начин регулиращата средна

цена на квартер от А е по-висока.

Ако увеличението на плодородността вследствие допълнително капита-

ловложение е различно в различните видове земя, това ще предизвика
изменение на диференциалните ренти от тези земи.

Във всеки случай доказано е, че при спадаща производствена цена
вследствие повишаване нормата на производителността на допълнител-

ните капиталовложения — т.е. когато тази производителност нараства в
по-голяма пропорция, отколкото авансираният капитал— рентата от

акър, напр. при удвоено капиталовложение, може не само да се удвои, но

и повече от удвои. Но тя може и да спадне, ако вследствие бързо нараст-

103