Page 101 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

от само 2½ ф.ст. на акър. Но когато новото отношение от 5 ф.ст. капитал

на акър, а с това и подобреното стопанство добият всеобщо разпростра-

нение, регулиращата производствена цена ще спадне до 2 ф.ст. Раз-
ликата между двете части на капитала ще отпадне и тогава един акър

от земята А, обработван с капитал от 2½ ф.ст., ще бъде обработван в
действителност ненормално, несъответно на новите производствени ус-

ловия.

Това не ще бъде вече разлика между добива от различни части капитал,

вложени в един и същ акър, а между достатъчно и недостатъчно общо
капиталовложение в един акър. От това се вижда, първо, че недостатъ-

чен капитал в ръцете на голям брой арендатори (трябва да бъде голям
брой, защото ако са малко, ще бъдат принудени да продават под своята

производствена цена) оказва напълно същото влияние, както диферен-

цирането на самите земи в низходящ ред. По-лошият начин на обработ-
ване, приложен в по-лоша земя, увеличава рентата от по-добрата; той

може даже да създаде рента на по-добре обработвана земя от същото
лошо качество, която иначе не носи рента. Оттук се вижда, второ, че

диференциалната рента, възникваща от последователно капиталовло-

жение в една и съща площ земя, в действителност се превръща в някаква
средна величина, в която вече не могат да се разпознаят и различат вли-

янията на различните капиталовложения и затова не създават рента на
най-лошата земя, а 1) средната цена на целия продукт, да кажем, от един

акър от земята А, превръщат в нова регулираща цена и 2) представят се

като изменение на общото количество капитал на акър, което при новите
условия се изисква за задоволителното обработване на земята и в което

отделните последователни капиталовложения и техните съответни вли-
яния така са се слели, че не могат да бъдат различени. Също така е и с

единичните диференциални ренти на по-добрите земи. Те се определят
във всеки случай от разликата между средния продукт на съответния вид

земя и продукта на най-лошата земя при увеличеното, станало сега нор-

мално капиталовложение.

Няма земя, която да дава някакъв продукт без капиталовложение. Така е
даже при простата диференциална рента, при диференциалната рента I;

когато при нея се казва, че един акър от А, т.е. от земята, която регулира

производствената цена, дава толкова и толкова продукт по такава и та

101