Page 133 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 133

зултат на второто капиталовложение доставя добавъчния продукт по-ев-

           тино от 4 ф.ст. или ако в конкуренцията бъде включена нова по-лоша от

           А земя, чиято производствена цена, макар и по-висока от 3 ф.ст., е по-
           ниска от 4 ф.ст. Така виждаме как диференциална рента I и диференци-

           ална рента II, при които първата е база на втората, същевременно обра-
           зуват граница една за друга, вследствие на което се извършват ту после-

           дователни капиталовложения в един и същ участък земя, ту последова-
           телно се извършват капиталовложения в нова допълнителна земя. Също

           така те се ограничават взаимно и в други случаи, когато напр. идва ред

           на по-добра, земя.

                                                            3-8
                                                         (горе)

                              ГЛАВА ЧЕТИРИДСЕТ И ЧЕТВЪРТА
                                      ДИФЕРЕНЦИАЛНА РЕНТА

                 И ОТ НАЙ-ЛОШАТА ОТ ОБРАБОТВАЕМИТЕ ЗЕМИ


           Да приемем, че търсенето на жито се повишава и че предлагането може

           да бъде покрито само чрез последователни капиталовложения с недос-
           татъчна производителност върху рентоносните земи или чрез допълни-

           телно капиталовложение, също с намаляваща производителност върху
           земя А, или чрез капиталовложение върху нови земи от по-лошо качес-

           тво от А.


           Да вземем земята В като представителка на рентоносните земи.


           Допълнителното  капиталовложение  изисква  повишаване  на  пазарната

           цена над 3 ф.ст. за квартер, които досега бяха регулираща цена, за да

           бъде възможно върху земята В допълнително производство от 1 квартер
           (който може да представлява тук 1 млн. квартера, както всеки акър — 1

           млн. акра). Върху земите С и D и т.н., видовете земи с най-висока рента,
           също може да бъде получен допълнителен продукт, но само с намаля-

           ваща добавъчна производителна сила; обаче приемаме, че 1 квартер от

           земята В е необходим за задоволяване на търсенето. Ако този един квар-
           тер може по-евтино да се произведе чрез допълнителен капитал върху

           В,  отколкото  чрез  еднакво  изразходване  на  допълнителен  капитал
           върху А или отколкото като се прибегне към земята А—1, която напри-

           мер може да произведе квартера само за 4 ф.ст., докато допълнител-

           ният капитал  върху  А  ще  може  да  произведе  квартера  вече  за  3¾
           …………………………………………...133
   128   129   130   131   132   133   134   135   136   137   138