Page 135 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

Такова е положението на нещата преди новото капиталовложение от

3½ ф.ст. върху В, която дава само 1 квартер. След това капиталовложе-

ние положението е следното:

{Това пак не е съвсем вярно пресметнато. На арендатора на В тези 47а

квартера ще струват, първо, 9½ ф.ст. производствена, цена и, второ
4½ф.ст. рента, всичко 14 ф.ст.; средно за квартер = 3 ф.ст. Тази средна

цена за цялото негово производство става по такъв начин регулираща
пазарна цена. Затова рентата върху А ще бъде ф.ст. вместо ½ ф.ст., а

рентата върху В ще си остане, както по-рано, 4½ ф.ст.; 4½ квартера по 3

ф.ст. = 14 ф.ст.; като извадим от тях цялата производствена цена 9½
ф.ст., ще остане за добавъчна печалба 4½ ф.ст. И така, макар че чис-

лата трябва да бъдат изменени, примерът показва как чрез диференци-
алната рента II относително по-добрата земя, която вече носи

рента, може да стане регулираща цена и с това всичката земя, включи-
телно и тази, която до това време не носи рента, може да се превърне в

носеща рента. — Ф.Е.}

Житната рента трябва да се повиши, щом се повишава регулиращата
производствена цена на житото, т.е. щом се повишава производствената

цена на квартер жито върху регулиращата земя, или регулиращото капи-

таловложение върху един от видовете земя. Това е все едно, както ако
всички видове земя станеха по-малко плодородни и произвеждаха напр.

с по 2½ ф.ст. нови капиталовложения всички само по квартера вместо
1 квартер. Онова, което те произвеждат в повече при същото капиталов-

ложение, се превръща в добавъчен продукт, в който е представена доба-
въчната печалба, а затова и рентата. Ако приемем, че нормата на печал-

бата си остава предишната, то фермерът ще може да купи със своята

печалба по-малко жито. Нормата на печалбата може да остане предишн-

135