Page 134 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 134

ф.ст., то допълнителният капитал, изразходван върху В, би регулирал па-
           зарната  цена.  Земята  А,  както  досега,  е  произвела  1  квартер  за  3

           ф.ст. Земята В също, както и досега, е произвела общо З½ квартера, чи-
           ято индивидуална производствена цена е общо 6 ф.ст. Сега, ако върху

           земята В са нужни допълнително 4 ф.ст. производствена цена (включи-
           телно и печалбата), за да се произведе един нов квартер, докато върху

           А той може да се произведе за 3¾ ф.ст., то от само себе си се разбира,

           че новият квартер ще бъде произведен върху А, а не върху В. И така, да
           приемем, че той може да бъде произведен върху В при допълнителна

           производствена цена от 3½ ф.ст. В този случай 3½ ф.ст. ще станат регу-
           лираща цена за цялото производство. Тогава В ще продаде своя сегашен

           продукт от 4½ квартера за 15¾ ф.ст. От тази сума на производствената
           цена на първите З½ квартера се падат 6 ф.ст. и на последния квартер

           — З½  ф.ст.,  всичко  9½  ф.ст.  Остава  добавъчна  печалба  за  рента  =

           6¼ ф.ст., докато по-рано тя беше всичко 4½ ф.ст. В този случай акърът
           земя А също ще даде рента ½ ф.ст., но производствената цена от 3½

           ф.ст. би се регулирала не от най-лошата земя А, а от сравнително по-

           добрата земя В. При това естествено се приема, че новата земя от ка-
           чество А от същото удобно положение, както обработваната досега, не е

           достъпна и че ще трябва да се направи второ капиталовложение на вече
           обработвания участък А, но при по-голяма производствена цена, или ще

           трябва да се прибегне до още по-лошата земя А—1. Щом чрез последо-
           вателни капиталовложения влезе в действие диференциалната рента II,

           границите на повишаващата се производствена цена могат да се регули-

           рат от по-добрата земя и по-лошата земя, базата на диференциалната
           рента I може тогава също да носи рента. По такъв начин — при наличие

           само на диференциална рента — всички обработвани земи биха носили
           рента. В такъв случай бихме имали следните две таблици, в които под

           производствена  цена  се  подразбира  сумата  на  авансирания  капитал
           плюс 20% печалба, следователно на всеки 2½ ф.ст. капитал по ½ ф.ст.

           печалба, всичко 3 ф.ст.
   129   130   131   132   133   134   135   136   137   138   139