Page 4 - КУРСОВА РАБОТА (КРИТИКА НА МЕДИЦИНАТА И СПОРТА)

си ме насочиха към изучаването на различни науки – физика, психо-

логия, физиология, икономика, ... като тази съвкупност от причино-

следствени връзки трябваше да проверявам в тренировъчната и

професионалната си практика. Последната, заедно с логическокото

мислене, ми доказваха категорично, че развитието на способности-

те на човека нямат предел.
Да, обаче, възрастта ми напредваше, бях минал вече 30-те и

никой не ми вярваше, че аз се намирам едва в началото. Просто

вече никой не искаше да му доказвам какво мога, защото го смятаха

за невъзможно... Започнаха разни междуличностни, служебни, со-

циални, семейни, финансови т.н. конфликти. Естествено е, че не
бях стигнал съвършенството на физическите и логическите си спо-

собности, защото вече не успявах да разреша споменатите конф-

ликти. Знаех само, че съм прав, но това знание се оказа недоста-

тъчно да продължа напред. Започнаха претоварвания на всичките

ми системи и... Накратко, постепенно стигнах до такова цялостно

изтощение, че една по една ме нападнаха всички (едва ли не)
възможни болести. Влошаването стигна до там, че в един момент

лекарите „вдигнаха ръце“ и отсякоха, че съм неспасяем, т.е. оста-

ваха ми няколко месеца живот или пълна инвалидност в количка

или на легло...

Тогава вече борбата ми бе не доказването на моята правота,

пази Боже, а борбата ми със смъртта!...
Тази борба сега придоби нов смисъл – ако преодолея смъртта,

в което не се съмнявах, и отново постигна същите резултати и, дай

Боже, да ги надмина, нямаше ли това да бъде най-голямото доказа-

телство за моето логическо мислене?...

Тогава разбрах, че не медицината, а развитието на собствени-

те сили са единственият възможен Спасител.
Така и стана. Веднъж, когато „берях душа“, слушайки радио,

разбрах за космическата наука Йога. Тогава имаше двучасово

радио предаване на „Христо Ботев“, в което моят бъдещ

учител по йога, отегчен от множеството нелогични

4 въпроси към него, най-накрая възкликна: