Page 154 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

кварца на съвсем малки зрънца; затова целият пласт трябва да бъде разд-
робен и златото да бъде промито, респ. извлечено с помощта на живак. При

това на 1 000 000 грама кварц често пъти се намират едва 1—3, а много ряд-

ко 30—60 грама злато. Среброто рядко се намира чисто, но затова пък се
намира в особени руди, които сравнително лесно се отделят от общия пласт

и съдържат 40—90% сребро или пък то се намира в по-малки количества, но
в медни, оловни и т.н. руди, обработката на които сама по себе си е рента-

билна. От това вече следва, че докато трудът за добиване на златото по-
скоро се е увеличил, този за среброто решително се е намалил, така че спа-

дането на стойността на последното се обяснява съвсем естествено. Това

спадане на стойността би се изразило в още по-голямо спадане на цената,
ако цената на среброто и сега още не се поддържаше с изкуствени средства

на високо ниво. Но едва една малка част от сребърните богатства на Амери-
ка е направена достъпна, така че има всички изгледи стойността на среброто

да продължи да пада още дълго време. За това още повече ще допринесе
относителното намаляване на нуждата от сребро за артикули за потребление

и лукс, неговото заместване с плакирани стоки [покрити с тънък метален

слой], с алуминий и т.н. По това може да се съди за утопизма на биметалис-
тичната представа, че един интернационален принудителен курс отново би

повдигнал среброто до старото му стойностно отношение 1:15½. По-скоро и
на световния пазар среброто може все повече и повече да губи своето качес-

тво на пари. — Ф.Е.)]
109
[*109 Противниците на меркантилната система, която счита погасяването

на излишъците в търговските баланси със злато и сребро за цел на светов-

ната търговия, от своя страна съвсем не са разбирали функцията на светов-
ните пари. Вземайки за пример Рикардо, аз подробно посочих, че погрешното

разбиране на законите, които регулират масата на средствата за циркулация,
е само отражение на погрешното разбиране на интернационалното движение

на благородните метали. („Zür Kritik usw.”, стр. 150 сл. [бълг. изд. стр. 178
сл.]) Затова фалшивата догма на Рикардо: „Един неблагоприятен търговски

баланс не може да произлезе другояче освен от пренаситеност със средства

за циркулация… Износът на насечени пари се дължи на тяхната ниска цена и
не е последица, а причина за един неблагоприятен баланс” — ние намираме

още у Барбон: „Търговският баланс, ако има такъв, не е причината за износа
на пари от една страна, а това се дължи на разликата в стойността на кюлче-

тата благородни метали във всяка страна.“ (Н. Барбон, A Discourse

154