Page 150 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

ва става напр. във всекидневната форма на предварително плащане. Или
във формата, в която английското правителство купува опиума на районите в

Индия… Но парите действат така само във вече познатата форма на покупа-

телно средство… Наистина, капитал се авансира и във формата на пари…
Но тази гледна точка не спада в хоризонта на простата циркулация.” (Карл

Маркс, „Zür Kritik usw.”, стр. 119, 120 [бълг. изд. стр. 145])]
99

[*99 Паричната криза, както тя е определена в текста като особена фаза на

всяка всеобща производствена и търговска криза, трябва да се разграничава
от специалния вид криза, която също се нарича парична криза, но може да се

извършва самостоятелно, така че само чрез своите отражения да въздейства

върху индустрията и търговията. Това са кризи, чийто двигателен център е
паричният капитал, и затова тяхната непосредна сфера са банката, борсата,

финансите. (Бележка от Маркс към третото издание)]
100

[*100 „Това внезапно преминаване от кредитната система към монетарна-

та система прибавя теоретически ужас към практическата паника и агентите
на циркулацията изтръпват пред непрогледната тайна на своите собствени

отношения.” (Маркс, Zür Kritik usw., стр. 126 [бълг. изд. стр. 152]) „Бедните
нямат работа, защото богатите нямат пари, за да ги ангажират, макар че при-

тежават същите земи и същите работни сили както и по-рано, за да турят в

ход производството на средства за живот и на дрехи; а тъкмо последните, а
не парите, съставят истинското богатство на една нация.” (Джон Белърс,

„Proposals for raising a Colledge of industry”, Лондон, 1696 г., стр. 3)]
101

[*101 Ето как т.н. „приятелите на търговията” използат такива моменти: „По

един повод (през 1839 г.) един стар алчен банкер (от Сити) дигнал в частния
си кабинет капака на писалището, до което седял, и показал на своя приятел

пачки с банкноти; с дълбоко задоволство той казал, че това били 600 000
фунта стерлинги, които били задържани, за да се появи оскъдица откъм па-

ри, и че всички тия пари щели да бъдат пуснати в движение след 3 часa съ-

щия ден.” („The Theory of the Exchanges. The Bank Charter Ret of 1844”, Лон-
дон, 1864 г., стр. 81) Полуофициалният орган „Обзървър” отбелязва на 24

април 1864 г.: „Разпространяват се няколко твърде особени слухове за сред-
ствата, които се прилагат с намерение да се предизвика недостиг на банкно-

ти… Колкото и да изглежда съмнително да се приема, че се прилагат някакви

подобни трикове, съобщенията за това бяха толкова разпространени, че на-

150