Page 119 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

янно да издържа на все същата степен на интензивност.»*166

Въз основа на това Хорнър заключил, въпреки експериментите на

Гарднър и други,qd167 че всяко по-нататъшно скъсяване на 12-часовия ра-

ботен ден непременно ще намали количеството на продукта.*167

Десет години по-късно той сам цитира тези свои съмнения от 1845 г.

като доказателство за това, колко малко е разбирал той тогава елас-

тичността на машините и на човешката работна сила, които и двете

равномерно се напрягат до крайна степен, поради принудителното
скъсяване на работния ден.

Да минем сега на периода след 1847 г., след въвеждане на Закона за

10-часовия работен ден в английските фабрики за преработка на па-

мук, вълна, коприна и лен.

«Скоростта на вретената е пораснала при тростилните машини с 500, а

при мюлжинетата с 1000 оборота в минута, т.е. скоростта на тростилните

вретена, които в 1839 г. са правели 4500 оборота в минута, ceгa (в 1862
г.) е 5000, а скоростта на мюлжинетните вретена, които са правели 5000

оборота, сега е 6000;qd168 това значи за първия случай , а за втория —

допълнителна скорост.»*168

Джеймс Насмит, прочут граждански инженер от Петрикрофт при Ман-

честър, в едно писмо до Леонард Хорнър от 1852 г. разглежда подоб-

ренията, направени в парната машина между 1848—1852 г. След ка-

то забелязва,qd169 че парната конска сила, която в официалната фабрич-

на статистика все още се определя според нейния ефект от 1828

г.,*169 в същност е само номинална и може да служи само като ин-

декс за действителната сила, между другото той казва:

«Не подлежи на никакво съмнение, че парни машини с еднаква тежест,
често пъти едни и същи машини, към които само са придадени модер-

ни подобрения, извършват средно 50% повече работа отколкото преди и
че в много случаи едни и същи парни машини, които в дните на ограни-

чена скорост от 220 фута на минута са развивали 50 конски сили, днес

119