Page 118 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

тъй се е извършило значително нарастване на труда. Един човек извър-
шва сега същата работа, която по-рано е била поделена между двама…

В тъкачното отделение, където работят много хора, повечето от женски

пол, трудът през последните [няколко] години е пораснал с цели 10%,
поради увеличената скорост на машините. В 1833 г. седмично са били

изпридани 18 000 чилета, а в 1843 г. вече 21 000. В 1819 г. броят на уда-
рите на сновалката при парния тъкачен стан е бил 60 в минута, а в 1842

г. той достигнал 140, което показва голямо нарастване на производител-
ността.»*165

[*165 Лард Aшли, Ten Hour's Factory Bill, Лондон, 1844 г., cтp.6—9 и

следв.]

Предвид на тая изумителна интензивност, която трудът достигнал

още в 1844 г. по силата на закона за 12-часовия работен ден, тогава

изглеждало оправдано заявлението на английските фабриканти, че
всеки по-нататъшен напредък в тази посока е невъзможен, така че

всяко по-нататъшно скъсяване на работното време щяло да означава

намаляване на производството. Привидната правилност на тяхното

разсъждение най-добре се доказва от приведеното тук тогавашно

изявление на техния неуморим цензор, на фабричния инспектор Лео-

нард Хорнър:

«Тъй като произведеното количество се регулира предимно от скоростта
на машината, в интереса на фабрикантите е да се докара тази скорост

до крайна степен, която може да се съгласува със следните условия: за-
пазване на машините от твърде бърза развала, поддържане на качест-

вото на произвежданите артикули, запазване на способността на работ-
ника да следва движението, без да се напряга повече, отколкото може да

понася систематично. Често се случва, че фабрикантът в бързането си

ускорява твърде много хода на машините. Тогава счупвания и долнока-
чествено производство дори надхвърлят изгодите от тази скорост и той е

принуден да придаде по-умерен ход на машината. Тъй като дейният и
предвидлив фабрикант винаги намира достижимия максимум, аз заклю-

чих, че е невъзможно за 11 часа да се произведе толкова, колкото за 12
часа.qd166 Освен това аз установих, че работникът, който работи на парче,

напряга своите сили до крайната степен, отвъд която той не може посто-

118