Page 122 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 122
1862 г. в сравнение с 1856 г., общият брой на наетите работници е
намалял, а броят на експлоатираните деца е увеличен.*174
[*174 „Reports of Insp. of Fact, for 31st Oct. 1862”, стр. 100 и 130]
На 27 април 1863 г. членът на парламента Феранд е заявил в Кама-
рата на общините (долната камара):
«Работнически делегати от 16 окръга на Ленкшайр и Чешайр, по пълно-
мощие от които говоря, ми съобщиха, че трудът във фабриките непре-
къснато се увеличава поради усъвършенстване на машините. Докато по-
рано един работник с помощник е обслужвал два тъкачни стана, сега без
помощник той обслужва три и съвсем не е нещо необикновено един ра-
ботник да обслужва четири и т.н. Дванадесетчасова работа, както се
вижда от съобщените факти, се пресова сега в по-малко от 10 работни
часа. Въз основа на това се разбира от само себе си в какви грамадни
размери се е увеличил през последните години трудът на фабричните
работници.»*175
[*175 C модерния парен тъкачен стан един тъкач на два стана произвеж-
да сега, като работи 60 часа на седмица, 26 парчета от известен вид тъ-
кан с определена дължина и ширина, докато със стария парен тъкачен
стан той е можел да произведе само 4 такива парчета. Разноските за из-
тъкаване на такова парче още в началото на 1850-те гoдини са спаднали
от 2 шилинга и 9 пенса на 5 пенса.]
Добавка към второто издание: „Преди 30 години (в 1841 г.) от
един памукопредач с трима помощници са изисквали да наблюдава са-
мо две мюлжинета с 300—324 вретена. Сега (в края на 1871 г.) той с
пет помощника трябва да наблюдава мюлжинета, вретената на кои-
то възлизат на 2200, и произвежда поне седем пъти повече прежда
отколкото в 1841 г.” (Фабричният инспектор Александър Редгрейв в
„Journal of the Society of Arts” от 5 ян. 1872 г.)]
Затова, макар че фабричните инспектори неуморно и с пълно право
възхваляват резултатите от фабричните закони от 1844 и 1850 г., те
все пак признават, че скъсяването на работния ден вече е предизви-
кало една интензивност на труда, съсипваща здравето на работници-
те, а значи и самата работна сила.
122