Page 122 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 122

1862 г. в сравнение с 1856 г., общият брой на наетите работници е

      намалял, а броят на експлоатираните деца е увеличен.*174
      [*174 „Reports of Insp. of Fact, for 31st Oct. 1862”, стр. 100 и 130]



      На 27 април 1863 г. членът на парламента Феранд е заявил в Кама-

      рата на общините (долната камара):


            «Работнически делегати от 16 окръга на Ленкшайр и Чешайр, по пълно-

            мощие от които говоря, ми съобщиха, че трудът във фабриките непре-
            къснато се увеличава поради усъвършенстване на машините. Докато по-

            рано един работник с помощник е обслужвал два тъкачни стана, сега без

            помощник той обслужва три и съвсем не е нещо необикновено един ра-
            ботник  да  обслужва  четири  и  т.н.  Дванадесетчасова  работа,  както  се

            вижда от съобщените факти, се пресова сега в по-малко от 10 работни
            часа. Въз основа на това се разбира от само себе си в какви грамадни

            размери се е увеличил през последните години трудът на фабричните
            работници.»*175

            [*175 C модерния парен тъкачен стан един тъкач на два стана произвеж-

            да сега, като работи 60 часа на седмица, 26 парчета от известен вид тъ-
            кан с определена дължина и ширина, докато със стария парен тъкачен

            стан той е можел да произведе само 4 такива парчета. Разноските за из-

            тъкаване на такова парче още в началото на 1850-те гoдини са спаднали
            от 2 шилинга и 9 пенса на 5  пенса.]

                    Добавка  към  второто  издание:  „Преди  30  години  (в  1841  г.)  от
            един памукопредач с трима помощници са изисквали да наблюдава са-

            мо две мюлжинета с 300—324 вретена. Сега (в края на 1871 г.) той с
            пет помощника трябва да наблюдава мюлжинета, вретената на кои-

            то възлизат на  2200,  и произвежда поне  седем  пъти повече прежда

            отколкото в 1841 г.” (Фабричният инспектор Александър Редгрейв в
            „Journal of the Society of Arts” от 5 ян. 1872 г.)]



      Затова, макар че фабричните инспектори неуморно и с пълно право

      възхваляват резултатите от фабричните закони от 1844 и 1850 г., те
      все пак признават, че скъсяването на работния ден вече е предизви-

      кало една интензивност на труда, съсипваща здравето на работници-

      те, а значи и самата работна сила.




                                                           122
   117   118   119   120   121   122   123   124   125   126   127