Page 115 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

рикантите почти единодушно заявили, че

«техните надзиратели в различните работни помещения следят работни-

те ръце да не губят никакво време”, че „степента на будност и внима-

ние на работниците надали се поддава на по нататъшно покачване” и че
— като предпоставим всички други условия,qd160 като хода на машините и

т.н., за постоянни — „било безсмислено да се очаква в добре уредените
фабрики някакъв значителен резултат от увеличеното внимание и т.н. на

работника.»*160

Това твърдение бе оборено с експерименти. Г-н A. Гарднър наредил

в неговите две големи фабрики в Престон от 20 април 1844 г. нататък
да работят вместо по 12 — само по 11 часа на ден.qd161 След приблизи-

телно една година се оказало, че

«е получено същото количество продукти, при същите разноски, и че

всички работници за 11 часа са изкарали също такава заплата, както

преди за 12 часа.»*161

Аз отминавам тук опитите в помещенията за предене и кардиране,

защото те са били свързани с увеличаване скоростта на машините (с

2%). Но пък в тъкачното отделение, където при това се тъчели твър-

де разнообразни сортове от леки, изпъстрени с фигури модни мате-

рии, не станали изобщо никакви промени в обективните производст-
вени условия. Резултатът бил:

«От 6 януари до 20 април 1844 г.,qd162 при 12-часов работен ден, средната

седмична заплата на всеки работник беше 10 шилинга и 1½ пенса; от 20
април до 29 юни 1844 г., при 11-часов работен ден, средната седмична

заплата е 10 шилинга и 3½ пенса.»*162

Тук за 11 часа е произведено повече отколкото преди за 12 часа —

изключително поради по-голямата и по равномерна издръжливост на

работниците и от спестяването на тяхното време. Докато те получа-
вали същата заплата и печелели по 1 час свободно време, капита-

листът получавал същото количество продукти и спестявал израз-

115