Page 126 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

ствена машина, непрекъснато поддържана в движение от една централ-
на сила (от първия двигател)»,

а от друга страна — като

«грамаден автомат, съставен от безброй механически и съзнателни ор-

гани, които действат съгласувано и без прекъсване, за да произвеждат
един и същ предмет, така че всички тези органи са подчинени на една

двигателна сила, която се движи от само себе си.»

Тези два израза съвсем не са идентични. В първия комбинираният

сборен работник или общественият трудов организъм се явява като

действащ субект, а механическият автомат — като обект; във втория

израз самият автомат е субект, а работниците само са придадени ка-

то съзнателни органи към неговите несъзнателни органи и заедно с

тях са подчинени на централната двигателна сила. Първият израз

важи за всички възможни приложения на машината в големи разме-

ри, а вторият характеризира нейното капиталистическо приложение и
следователно модерната фабрична система. Поради това Юър обича

да изобразява централната машина, източник на движението, не са-

мо като автомат, но и като автократ.

«В тези огромни работилници благодетелната сила на парата събира
наоколо си своите безбройни поданици.»*179

[*179 Юър, Philosophy of Manufactures, стр. 18]

Заедно с работния инструмент преминава от работника върху маши-

ната и виртуозността на боравенето с него. Производителността на

инструмента става независима от личните граници на човешката ра-

ботна сила. С това се премахва техническата основа, на която почива

разделението на труда в манифактурата. Затова на мястото на ха-
рактерната за нея йерархия на специализираните работници — ав-

томатичната фабрика постига изравняване или нивелиране на видо-

вете труд, който трябва да извършват помощниците на машина-

та,*180 на мястото на изкуствено създадените различия между

частичните работници идват предимно природните различия на

126