Page 158 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 158
намали техния брой! Да, политическата икономия ликува над отвра-
тителната теорема — отвратителна за всеки „филантроп”, който вяр-
ва във вечната природна необходимост на капиталистическия начин
на производство — теорема, според която дори основаната на ма-
шинно производство фабрика след известен период на растеж, след
по-късо или по-дълго „преходно време” измъчва повече работници,
отколкото първоначално е изхвърлила на улицата!*226
[*226 Ганил, напротив, смята за окончателен резултат на машинното произ-
водство абсолютното намаление броя на трудовите роби, за сметка на които
пък консумира един нараснал брой „почтени хора”, които развиват своята из-
вестна „perfectibilite perfectible” (усъвършенстваема усъвършенстваемост).
Колкото и малко да разбира движението на производството, той поне чувст-
вува, че машината е твърде фатална институция, щом като нейното въвеж-
дане превръща заети работници в паупери, а нейното развитие създава по-
вече работни роби, отколкото е унищожило. Кретенизмът на неговото собст-
вено гледище може да се изрази само с неговите собствени думи: „Класите,
които са прокълнати да произвеждат и да консумират, намаляват, а класите,
които управляват труда и подкрепят, утешават и просвещават цялото насе-
ление, се умножават… и присвояват всички предимства, които произтичат от
намаляването на трудовите разноски, от изобилието на стоки и евтината це-
на на благата за консумация. По този начин човешкият род се издига до най-
възвишените творения на гения, прониква в най-съкровените глъбини на ре-
лигията, утвърждава спасителните принципи на морала” (който се състои в
„присвояване на всички предимства и т.н.”), „законите за закрила на свобода-
та” - (свобода за „класите, които са прокълнати да произвеждат” ли?) „и на
властта, на послушанието и справедливостта, на дълга и човещината.” Този
брътвеж се намира в „Des Systemes d'Economie Politique etc.” от Ш. Ганил, 2
изд., Париж, 1821 г., том 1, стр. 224. Сравни пак там, стр. 212]
Наистина, някои примери, напр. от английските камгарни и копринени
фабрики, показаха, че на известно стъпало от развитието необикно-
веното разширение на фабричните клонове може да бъде свързано
не само с относително, но и с абсолютно намаление броя на заетите
работници. В 1860 г., когато по нареждане на парламента бе предп-
рието специално преброяване на всички фабрики в Обединеното
158