Page 158 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

намали техния брой! Да, политическата икономия ликува над отвра-

тителната теорема — отвратителна за всеки „филантроп”, който вяр-

ва във вечната природна необходимост на капиталистическия начин
на производство — теорема, според която дори основаната на ма-

шинно производство фабрика след известен период на растеж, след

по-късо или по-дълго „преходно време” измъчва повече работници,

отколкото първоначално е изхвърлила на улицата!*226

[*226 Ганил, напротив, смята за окончателен резултат на машинното произ-
водство абсолютното намаление броя на трудовите роби, за сметка на които

пък консумира един нараснал брой „почтени хора”, които развиват своята из-

вестна „perfectibilite perfectible” (усъвършенстваема усъвършенстваемост).
Колкото и малко да разбира движението на производството, той поне чувст-

вува, че машината е твърде фатална институция, щом като нейното въвеж-
дане превръща заети работници в паупери, а нейното развитие създава по-

вече работни роби, отколкото е унищожило. Кретенизмът на неговото собст-
вено гледище може да се изрази само с неговите собствени думи: „Класите,

които са прокълнати да произвеждат и да консумират, намаляват, а класите,

които управляват труда и подкрепят, утешават и просвещават цялото насе-
ление, се умножават… и присвояват всички предимства, които произтичат от

намаляването на трудовите разноски, от изобилието на стоки и евтината це-
на на благата за консумация. По този начин човешкият род се издига до най-

възвишените творения на гения, прониква в най-съкровените глъбини на ре-
лигията, утвърждава спасителните принципи на морала” (който се състои в

„присвояване на всички предимства и т.н.”), „законите за закрила на свобода-

та” - (свобода за „класите, които са прокълнати да произвеждат” ли?) „и на
властта, на послушанието и справедливостта, на дълга и човещината.” Този

брътвеж се намира в „Des Systemes d'Economie Politique etc.” от Ш. Ганил, 2
изд., Париж, 1821 г., том 1, стр. 224. Сравни пак там, стр. 212]

Наистина, някои примери, напр. от английските камгарни и копринени

фабрики, показаха, че на известно стъпало от развитието необикно-

веното разширение на фабричните клонове може да бъде свързано
не само с относително, но и с абсолютно намаление броя на заетите

работници. В 1860 г., когато по нареждане на парламента бе предп-

рието специално преброяване на всички фабрики в Обединеното

158