Page 161 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 161

Ние приехме по-горе, че с нарастване на съвкупния капитал неговият

      състав остава постоянен, тъй като и производствените условия оста-

      ват същите. Но ние вече знаем, че с всеки напредък на машинното
      дело постоянната част на капитала, която се състои от машини, суро-

      вини и т.н., нараства, докато променливата част, изразходвана за ра-

      ботническа  сила,  спада,  и  същевременно знаем,  че  при  никой  друг

      начин  на  производство  усъвършенстванията  не  са  така  постоянни,

      следователно и съставът на общия капитал не е така променлив. Но

      тези  постоянни  изменения  са  също  така  постоянно  прекъсвани  от

      моменти на спокойствие и от чисто количествено разширение върху
      дадена техническа основа. Поради това расте броят на наетите ра-

      ботници. Така, в 1835 г. броят на всички работници в памучни, вълне-

      ни, ленени и копринени фабрики на Обединеното кралство е възли-

      зал само на 354 684 души, докато в 1861 г. броят само на работници-

      те на парни тъкачни станове (от двата пола и от най-различни въз-

      расти от 8 години нагоре) е възлизал на 230 654 души. Наистина, тоя

      прираст  изглежда  не  толкова  голям,  като  си  припомним,  че  дори  в
      1838 г. броят на английските ръчни памукотъкачи заедно с ангажира-

      ните от тях семейства е възлизал на 800 000 души,*230  без  да  се

      броят тия, които са били изтикани в Aзия и на европейския кон-

      тинент.

      [*230 „Страданията на ръчните тъкачи (на памук и на материи, смесени с па-

      мук) станаха предмет за изследване от една кралска комисия, но макар че
      тяхната мизерия бе призната и оплакана, подобрението (!) на тяхното поло-

      жение бе предоставено на случайността и на времето, и можем да се надя-
      ваме, че тия страдания сега след почти 20 години (!) са изчезнали, за което

      по  всяка  вероятност  е  допринесло  сегашното  широко  разпространение  на

      парните тъкачни станове.” („Rep. of Insp. of Fact. 31st Oct. 1856”, стр. 15)]


      В няколкото бележки, които още трябва да се направят по тази точка,

      ние засягаме отчасти чисто фактически взаимоотношения, до които

      самото наше теоретическо изложение още не ни е довело.


      Дотогава, докато машинното производство в някой клон на индустри-




                                                           161
   156   157   158   159   160   161   162   163   164   165   166