Page 157 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

Заети във всички метални заводи (високи пещи, валцови заводи и
т.н.) и в металните мануфактури от всякакъв вид

396 998 души*224

[*224 От тях от женски пол 30 501]
Класата, на прислужниците

1 208 648 души*225
[*225 От тях от мъжки пол 137 447. От числото 1 208 648 е изключен це-

лият персонал, който не служи в частни къщи.]
Ако съберем заетите във всички текстилни фабрики с персонала на

каменовъглените и метални мини, ще получим:

1 208 442 души;
Ако към първите прибавим персонала на всички метални фабрики и

мануфактури, ще получим общо
1 039 605 души

— и в двата случая по-малко от броя на модерните домашни роби. Какъв
възвишаващ душата резултат от капиталистическата експлоатация на

машинното производство!

[Добавка към второто издание: От 1861 до 1870 год. броят на мъжете-

слуги почти се е удвоил. Той нараснал на 267 671. В 1847 г. е имало 2694 па-
зачи на дивеч (в аристократически ловни паркове); в 1869 г. те са били вече

4921. Младите момичета, които служат при лондонските дребни буржоа, на

народен език се наричат „little slaveys”, малки робини.]

d0015
(горе)

7. Отблъскване и привличане на работници във

връзка с развитие на машинното производство.

Кризи в памучната индустрия

Всички незагубили ума си представители на политическата икономия

признават, че въвеждането на нови машини действа като чума на ра-
ботниците от ония традиционни занаяти и манифактури, които тя най-

напред започва да конкурира. Почти всички хленчат за робството на

фабричния работник. А кой е големият коз, с който те си служат? Че

машините, след ужасите от периода на тяхнот въвеждане и развитие,

в края на краищата умножава робите на труда, вместо най-сетне да

157