Page 192 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

ври 1865 г. е надвишавал по стойност със 138 628 ф.ст. средния из-

нос през предходните три години. В производството на кибрит са

смятали като природен закон, че младежите — дори през време на
нагълтватне на своя обед — трябва да топят клечки в топлия фосфо-

рен състав, чиито отровни пари се издигали до лицата им. Фабрични-

ят закон (1864),qd279 като застави да се икономисва време, наложил изна-

мирането на „машина за потопяване”, чиито пари не могат да дости-

гат до работника.*279 Също така сега в още неподчинената на

фабричния закон дантелена манифактура твърдят, че времето за

хранене не може да бъде определено поради различните периоди от

време, необходимо за изсушаване на разните дантелени материали

— от 3 минути до един час и повече. На това комисарите на Комиси-

ята за детския труд отговарят:

«Условията са същите, както при отпечатване на тапети. някои от глав-
ните фабриканти в този клон оживено уверяваха, че природата на упот-

ребяваните материали и разнообразието на процесите, през които те
преминават, не позволявали, без големи загуби, никакви внезапни спи-

рания на работата, за да се нахранят работниците… С шестата клауза от
шестата секция на закона за разширение на Фабричния закон от 1864 г.

им бе даден 18-месечен срок от датата на издаването на закона,qd280 след

който срок те трябваше да се подчинят на предписаните от фабричния
закон паузи за освежаване на работника.»*280

Законът току-що беше получил санкция на парламента, когато госпо-

да фабрикантите откриха:

«Неудобствата, които ние очаквахме от въвеждане на закона, не послед-

ваха. Ние не намираме, че производството е някак спънато. qd281 В действи-

телност ние за същото време произвеждаме повече.»*281

Личи си, че английският парламент, който сигурно никой няма да уп-

рекне в гениалност, въз основа на опита е дошъл до убеждение, че
един принудителен закон може просто да забрани всички така наре-

чени природни пречки срещу ограничаването и регулирането на ра-

192