Page 256 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 256
нататък чрез въвеждане на парна сила.]
d280
[*280 „Child. Empl. Comm. II Rep. 1864 г. стр. IX, №50]
d281
[*281 „Reports of Insp. of Fact. 31st Oct. 1865”, стр. 22]
d283
[*283 Така напр. във високите пещи „към края на седмицата работата
обикновено силно се удължава поради навик на работници да отсъстват в
понеделник, а понякога отчасти или изцяло и във вторник” („Child. Empl.
Comm. III Rep.”, стр. VI). „Дребни майстори обикновено имат твърде нередов-
но работно време. Те губят по 2—3 дни, а после работят цяла нощ за навакс-
ване… Те винаги работят със собствените си деца, ако имат такива.” (пак
там, стр. VII) „Липсата на редовност при започване на работа подтиква с пре-
комерен труд да се наваксва.” (пак там, стр. XVIII) „Грамадна загуба на време
в Бирмингам… като безделничат през част от времето, а през останалото
време се съсипват от работа.” (пак там, стр. XI)]
d287
[*287 „Що се отнася до загубата от търговията поради ненавремен-
но изпълнение на поръчки за натоварване на стоките на кораби, аз си спом-
ням, че това беше любим аргумент на фабрикантите през 1832 и 1833 г. Ни-
що от това, което сега може да се каже по този въпрос, не би могло да има
такава тежест, каквато би имало тогава, когато парата още не беше намали-
ла наполовина всички разстояния и не бе въвела нови комуникации. Още то-
гава, когато това твърдение наистина бе подложено на практическа провер-
ка, то се оказа несъстоятелно и сигурно не би устояло при нова проверка.”
(„Reports of Insp. of Fact. 31st Oct. 1862”, стр. 54, 55)]
d288
[*288 „Child. Empl. Comm. IV Rep.”, стр. XVIII, №118]
d289
[*289 Джон Белърс бележи още в 1699 г.: „Несигурността на модите увели-
чава броя на страдащите бедни. Тя крие в себе си две големи злини: 1) кал-
фите през зимата страдат от безработица, понеже търговците на копринени
изделия и тъкачните майстори не се решават да изразходват капиталите си,
за да дадат работа на калфи, преди да дойде пролетта и да узнаят каква ще
е модата; 2) напролет няма достатъчно калфи, така че майсторите-тъкачи са
принудени да привличат много чираци, за да могат да снабдят търговията на
кралството за четвърт или половин година — а с това заграбват работ-
ни ръце от земеделието, оголват селата от работници, изпълват градовете с
многобройни просяци, а дори през зимата предават на гладна смърт сраму-
256