Page 261 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

ри, включително и машинни фабрики, сетне стъкларии, книжни, гутаперчени,
каучукови и тютюневи манифактури, печатници, книговезници и най-сетне —

всички работилници, в които работят повече от 50 души. — Закон за регули-

ране работното време, прокаран на 17 авг. 1867 г., регулира по-малките ра-
ботилници и т. нар. домашно производство. Върху тия закони, върху новия

Закон за мините от 1872 г. и т.н. ще се върна във втори том.]
d323

[*323 Подробно описание на употребявани в английското земеделие ма-

шини може да намерим в книгата „Die landwirtschaftlichen Gerate und
Maschinen Englands” от д-р В. Хам, 2 изд. [Брауншвайг — Mocк.ред.], 1856 г. В

своята скица върху историческото развитие на английското земеделие г. Хам
следва твърде безкритично г. Леонс дьо Лаверн. — (Към четвъртото издание:

Сега, естествено, остаряло. — Ф.Е.)]
d324

[*324 „Вие разделяте народа на два враждебни лагера, на груби селяни и

изнежени джуджета. Мили боже! Една нация, разцепена на земеделски и
търговски интереси, се нарича здрава и дори се смята за просветена и циви-

лизована не въпреки, а именно поради това чудовищно и неестествено раз-
деление!” (Дейвид Уркварт, Familiar Words, стр. 119) Това място показва ед-

новременно и силата, и слабостта на оня вид критика, която умее да съди и

да осъжда днешното време, но не може да го разбере.]
d325

[*325 Ср. Либих, особено Einleitung in die Naturgsetze des Feldbaues в пър-

ви том, Увода в природните закони за обработване на земята. Изясняването
на отрицателната страна на модерното земеделие от гледна точка на при-

родните науки е една от безсмъртните заслуги на Либих. И неговите истори-
чески очерци върху историята на агрикултурата, макар да не са без груби

грешки, съдържат някои прозрения. Трябва да се съжалява, че той наслуки

се хвърля на изявления като следните: „С по-добре проведено раздробяване
и по-често изораване се потиква обмяната на въздуха във вътрешността на

порестите късове земя и се увеличава и подновява повърхността на онези
земни части, върху които трябва да въздейства въздухът; но лесно може да

се разбере, че добавъчният добив от земята не може да бъде пропорциона-
лен на изразходвания върху земята труд, а нараства в много по-малка про-

порция.” „Този закон — прибавя Либих — е бил изразен за първи път от Дж.

Ст. Мил в неговите „Principles of Political Economy”, том 1, стр. 17, по следния
начин: „Че добивът от земята при равни други условия нараства в намаля-

ваща пропорция в сравнение с увеличението броя на заетите работници, е

261