Page 259 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 259

[*304 Според Статистически отчет, в някои части на Горна Шотландия… се

      появили много овчари и ратаи с жените и децата си — в обувки, които те са-

      ми си направили от кожа, щавена от самите тях; облечени в дрехи, до които
      не се е допирала друга ръка освен тяхната и материала за които те сами са

      стригали от овцете, или пък от лен, който те сами са отгледали. В изготвяне-
      то на тия дрехи почти не влизал някой купен артикул, освен шило, игла, нап-

      ръстник и много малкото железни части, употребени при тъкането. Жените
      сами си направили боите от дървета, храсти и бурени и т.н.” (Дъгалд Стюърт,

      Works, изд. Хамилтон, том VIII, стр. 327—328)]
      d305

      [*305  В  прочутата  „Livre  des  metiers”  от  Етиен  Боало между  другото  се

      предписва на калфата, когато той бъде приеман за майстор, да дава клетва
      „братски  да  обича  своите  братя,  да  подкрепя всеки  в  своя  зана-

      ят доброволно, да не издава тайните на занаята и дори, в интереса на общ-

      ността,  да  не  обръща  внимание на  купувача  върху  недостатъци на  чуждия
      продукт, за да препоръча своите стоки”.]
      d306
      [*306 „Буржоазията не може да съществува, ако постоянно не революцио-

      низира производствените инструменти, а значи и производствените отноше-

      ния, а значи и всички обществени отношения. Напротив, първото условие за
      съществуване на всички по-ранни индустриални класи е неизменното запаз-

      ване на стария начин на производство. Постоянни преврати в производство-

      то, непрекъснато раздрусване на цялото състояние на обществото, вечна не-
      сигурност  и  движение  —  това  отличава  буржоазната  епоха  от  всички  пре-

      дишни. Всички втвърдени, ръждясали отношения, с тяхната свита от старо-
      почтени представи и възгледи, се разпадат, всички новосъздадени остаряват

      още преди да могат да се вкостенят. Всичко съсловно и застояло се изпаря-
      ва, всичко свято се осквернява и хората най-сетне са принудени с трезви очи

      да погледнат своето положение в живота, своите взаимоотношения.” (Ф. Ен-

      гелс и Карл Маркс, Манифест на ком. партия, Лондон, 1848 г., стр. 5)]
      d307

      [*307 «Вий вземате живота ми, когато ми вземате и средствата за живот.»
      (Шекспир)
      d308

      [*308 Френски работник след завръщане от Сан-Франциско: „Aз никога не
      бих повярвал, че съм годен да упражнявам всички ония професии, с които

      съм се занимавал в Калифорния. Aз бях твърдо убеден, че не ме бива за
      нищо друго освен за печатарска работа… Но когато попаднах сред този свят


                                                           259
   254   255   256   257   258   259   260   261   262